Определение № 159 от 20.10.2025, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Търговско дело 17/2025
- Вид
- Определение № 159
- Подписан
- 20.10.2025
- Състав
- Яна Вълкова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 517, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.1, т.10 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 159 гр. Ямбол, 20.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Търговско дело № 20252300900017 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на К. С. П., действащ чрез пълномощника си адв. Ж. М. от АК- Пловдив, с която против „Инфинит Енерджи“ ООД, ЕИК 201331916, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от Х.С.Ш. и З.Е.П.- заедно и поотделно, е предявен иск по чл. 517, ал.3 от ГПК- за прекратяване на ответното дружество.
По делото е извършена т.н. двойна размяна на книжа и към момента е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 24.11.2025 г.
На 23.09.2025 г. по делото е постъпила молба вх. № 5238 от 23.09.2025 г., подадена от ищеца К.С.П., с която е заявен отказ от иска за цялото спорно право, въведено с депозираната искова молба. В молбата е обективирано и искане за прекратяване на производството по делото. Молбата е с нотариално удостоверяване на подписа на ищеца с рег. № 2429 от 17.09.2025 г. на нотариус И.И., с рег. № 230 на НК и район на действие Районен съд- Пловдив.
Препис от молбата е връчен на ответното търговско дружество, което в предоставения му срок за изразяване на становище, с молба вх. № 5447 от 02.10.2025 г., е направило искане за присъждане на разноски в полза на ответника, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, включващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 12.05.2025 г., фактура № 653/13.05.2025 г. към договора и платежно нареждане, както и 3,00 лв. д.т. за преписи.
С молба вх. № 5393 от 01.10.2025 г. ищецът, чрез пълномощника си е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, като е направил искане за намаляването му до сумата от 937,50 лв. с доводи, че искът по чл. 517, ал.3 от ГПК е аналогичен на иска по ТЗ, предявен от съдружник или акционер срещу дружеството и приложимата разпоредба относно минималния размер на адвокатското възнаграждение в процесния случай е чл.7, ал.1, т.10 от Наредба №1 от 09.07.2025 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която следва да бъде приложена по аналогия. Изтъква, че в случая претендирания размер на адвокатското възнаграждение надвишава почти три пъти установения в наредбата минимален размер, при липса на фактическа и правна сложност на делото, което не се отличава с особена продължителност, по същото освен подаване на отговор, не са извършвани други процесуални действия от пълномощника на ответника, при което при определяне на размера 1 на адвокатското възнаграждение, следва да бъде приложена и разпоредбата на чл.9 от Наредбата.
Доводите на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, са оспорени от ответника с молба вх. № 5447 от 02.10.2025 г. с твърдения, че се касае за търговски спор за прекратяване на търговско дружество, който не е с ниска правна и фактическа сложност, производството се развива по реда на Глава 32 от ГПК при предвидена двойна размяна на книжа и минимално развитие на процеса в открити съдебни заседания. Поддържа се, че предмета на делото няма нищо общо с посоченото от насрещната страна производство по ТЗ, а прилагането по аналогия на разпоредби, касаещи изрично уредени процесуални въпроси и представителство по дела е недопустимо. Ответникът изтъква също, че независимо от конститутивния характер на иска, делото практически има материален интерес, който е от значение при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, а именно вземането на кредитора ищец от 1000 000 лв., чието погасяване се цели чрез провеждане на изпълнителен способ и завеждане на настоящото дело. Излагат се и съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.9 от Наредбата, както и такива, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 3000 лв., върху която сума е начислен ДДС в размер на 600 лв.
ЯОС, след като се запозна с подадената от ищеца молба, с която е заявен на основание чл. 233 от ГПК отказ от предявения иск, в надлежна форма- с нотариална заверка на подписа на нейния автор, намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като съдът е десизиран с разглеждане на правния спор.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК, при прекратяване на делото ответникът има право на разноски, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение. Ответникът претендира разноски в размер на 3 603,00 лв., съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, от които 3 600,00 лв. заплатено адвокатско възнагрлаждение с вкл. ДДС и 3,00 лв. заплатена държавна такса за възпроизвеждане на хартиен носител на ОДИМ. Представил е договор за възлагане на правна защита и съдействие от 12.05.2025 г., от който се установява, че договореното с пълномощника на ответника адв. възнаграждение е в размер на 3 600,00 лв. с ДДС, както и фактура №653 от 13.05.2025 г. и платежно нареждане от 20.05.2025 г., от които е видно, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено по банков път.
ЯОС преценя направеното от ищеца възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за основателно. За да достигне до този извод, съдът съобрази задължителното за националния съд решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22г., според което наредбата, с която се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения нарушава член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба, която придава на тази наредба задължителен характер. Съдът съобрази и формираната от ВКС практика след постановяване на решението на СЕС, според която посочените в Наредба №1/2004 г. на ВАдвС минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на адвокатските възнаграждения, без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Предявеният от ищеца иск по чл. 517, ал.3 от ГПК е конститутивен и неоценяем.
Относимата към настоящия случай разпоредба от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения на адвокатска работа на Висшия адвокатски съвет, е тази на чл. 7, ал.1, т.4, предвиждаща заплащане на минимално възнаграждение на адвокат за процесуално 2 представително, защита и съдействие в размер на 1000,00 лв. по дела, образувани по предявени неоценяеми искове. Не кореспондира с данните по делото тезата на ищеца, че в случая по аналогия е приложима разпоредбата на чл.7, ал.1, т.10 от Наредбана, тъй като в същата изчерпателно са посочени исковете, за които минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие, е определен в размер на 1 250,00 лв.- иск на съдружник или акционер срещу дружество от ТЗ, искове за защита на членствени права по ТЗ, искови производства по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за кооперациите, Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Закона за регистър Булстат и искови производства по други закони, уреждащи регистърни производства и вписванията. Правната уредба на иска по чл.517, ал.3 ГПК се съдържа в Глава четиридесет и пета на Гражданския процесуален кодекс, наименована „Изпълнение върху вземания на длъжника”, като текстът на чл.517 ГПК носи заглавие „Изпълнение върху дял от търговско дружество” и по отношение на този иск нормата на чл.7, ал.1, т.10 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения на адвокатска работа на Висшия адвокатски съвет, при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, е неприложима. Неприложима е и разпоредбата на чл.9 от същата Наредба, на която се позовава ищецът, тъй като в процесния случай е осъществено надлежно процесуално представителство по образуваното производство по искова молба на ищеца против ответника от пълномощника на последния- адв. М..
При съобразяване видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа- адв.М. е подал подробен, аргументиран отговор на исковата молба, към който е приложил писмени доказателства, както и отговор на допълнителната искова молба, и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, които не могат да бъдат определени като ниски, ЯОС намира, че заплатеното от ответника на адв. М. адвокатско възнаграждение от 3 600,00 лв. с ДДС е прекомерно и е несъответно на сложността на делото и на извършената работа, като същото възнагреждение е в размер, надвишаващ три пъти размера на минималните адвокатски възнаграждения, посочен в Наредбата. Съдът намира, че заплатеното от ответинка адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено като прекомерно на сума в размер на 1 800,00 лв. с ДДС, който размер кореспондира на интензитета на осъществената заетост по делото от адвокат М., като наред с това този хонорар е съобразен с установените размери на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения на адвокатска работа на Висшия адвокатски съвет.
Мотивиран от изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.233 от ГПК производството по т.д. № 17/2025 г. по описа на ЯОС поради отказ на К. С. П., ЕГН **********, от предявения против „Инфинит Енерджи“ ООД, ЕИК 201331916, със седалище и адрес на управление:
**********, представлявано от Х.С.Ш. и З.Е.П.- заедно и поотделно, иск с правно основание чл. 517, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА К. С. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Инфинит Енерджи“ ООД, ЕИК 201331916, направените по делото разноски в размер на 1803,00 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 1800,00 лв. с ДДС и 3,00 лв. държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд- Бургас чрез Окръжен съд- Ямбол в 1- седмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
3
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4