Решение № 2749 от 14.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2749 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100506697 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6697/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Т.И.Б.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София срещу решение №20018317 от 02.03.2022 г постановено по гр.д.

№23859/21 г на СРС , 56 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.232 ал.2 пр.1,2 ЗЗД , чл.79 ал.1 ГПК и чл.86 ал.1 ЗЗД на „Е.П.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София сумата от 1161,75 лева наемни цени по договор за наем от 01.08.2017 г за периода м.05.2018 г – м.07.2018 г , ведно със законната лихва от 27.04.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 332,80 лева лихви за забава върху посочената главница за наемни цени за периода 11.05.2018 г – 06.04.2021 г ; сумата от 160,50 лева консумативни разходи за периода м.05.2018 г – м.07.2018 г , ведно със законната лихва от 27.04.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 46,12 лева лихви за забава върху посочената главница за консумативни разходи за периода 11.05.2018 г – 06.04.2021 г.

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Незаконосъобразно СРС не е допуснал графическа експертиза , с която да се установи , че представляващия на въззивника не е подписал договора за наем , приемо-предавателния протокол и предизвестието за прекратяване на договора т.е. липсва договор за наем между страните по делото . СРС не е взел предвид показанията на разпитания свидетел , според които само този свидетел е имал достъп до процесното помещение , но реално не е работил тъй като е бил в 1 отпуск по болест . Свидетелят е заинтересован , защото вече е служител на ищеца .

Неправилно е приложен чл.301 ТЗ , защото по делото не е установено договорът да е подписан от М.И. – служител на ответника . ССЕ не доказва възникване на наемно правоотношение , както и че процесните фактури са осчетоводени от ответника .

Представляващият на ответника своевременно се е противопоставил на договора за наем , а фактурите са издадени за други отношения . Консумативните разходи не са доказани по основание и размер . Не е доказано , че ищецът е изпратил месечните фактури на ответника според задължението му по договора – не е ясно с имейлите какво е пращано . М.И. не е уведомявал въззивника за електронни съобщения , а и И. е бил дълго време в отпуск по болест .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Според показанията на св.М.И. за периода м.05.2018 г – м.07.2018 г е налице наемно правоотношение между ищеца и ответника , а подписите и печатите върху договора са положени от управителя на ответника . Съгласно приетата ССЕ ответникът е плащал по договора за наем , а по принцип договорът за наем е неформален . Не е вярно , че св.М.И. вече е служител на ищеца . Осчетоводяването на фактурите е признание за съществуването на договора за наем , като самите фактури са с надлежни реквизити и е посочено , че касаят договор за наем . Няма данни за други договори или правоотношения между страните .

Разноските за консумативи са доказани по основание и размер . Правилно е приложен чл.301 ТЗ .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 22.03.2022 г и е обжалвано в срок на 01.04.2022 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , че е налице договор за наем от 01.08.2017 г , като приемо-предавателният протокол по него е подписан от служителя на ответника /разпитан и като свидетел по делото М.И. . Ответникът е осчетоводил фактури по процесния договор за наем /без процесните/ , което според трайната практика на ВКС представлява признание на ответника за задължението му и доказва неговото съществуване /чл.301 ТЗ/ . Без значение е фактът , че св.М.И. е бил в отпуск по болест за процесния период . За вземанията за консумативи са издадени фактури и същите са установени с показанията на св.М.И. .

Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите 2 във въззивната жалба . Основателно е оплакването във въззивната жалба , че първоинстанционният съд неправилно е отказал откриване на производство по чл.193 ГПК респ.допускане на графическа експертиза . От друга страна във въззивната жалба липсва искане на въззивника за допускане на графическа експертиза , а настоящият съд дължи произнасяне по съществото на спора . При наличните доказателства съгласно чл.193 ал.3 ГПК не е доказано оспорването на ответника-въззивник , че договорът за наем и предизвестието за прекратяване на договора не са подписани от управителя на ответника .

От друга страна СРС законосъобразно е приел , че между страните е възникнало наемно правоотношение при условията на чл.301 ТЗ. Според показанията на св.М.И. и ССЕ за периода м.09.2017 г – м.03.2018 г договорът за наем , така както е представен по делото , е изпълняван от страните и ответникът е заплащал наемните цени и консумативите . Няма данни за своевременно противопоставяне от представителя на ответника на действия извършени от неговия служител И. без представителна власт . Не е доказано по делото И. да е заинтересован като свидетел .

Очевидната причина ответникът да оспорва задълженията си и да спре плащанията е , че св.М.И. е бил в болнични за процесния период т.е. реално не е работил в наетата част от офис . Това обаче е без значение по процесния договор за наем , тъй като в него не е предвидено автоматичното му прекратяването в такъв случай , нито има данни ответникът да е поискал своевременно прекратяване на договора.

Наемателят има право , но не и задължение да ползва наетата вещ . Св.М.И. е приел държането на имота от името на ответника и дали И. е давал или отказвал достъп и на други служители на ответника е извън предмета на настоящото дело .

Преклудирани и недоказани са твърденията във въззивната жалба , че плащанията на ответника са касаели други отношения . ССЕ доказва обратното – плащания е имало именно по процесния договор за наем . Размерът на консумативните разходи е доказан с договора за наем , представените фактури , ССЕ и показанията на св.И. . Исковете за главници и лихви за забава върху тях са доказани по основание и размер и законосъобразно са уважени от първоинстанционния съд .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . Пред СГС разноски се дължат от въззивника .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20018317 от 02.03.2022 г постановено по гр.д.№23859/21 г на СРС , 56 състав .

ОСЪЖДА „Т.И.Б.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София да заплати на „Е.П.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София сумата от 960 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване , като постановено по искове с материален интерес под 3

20 000 лева по търговско дело / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4