Решение № 2633 от 29.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2633 гр. Варна, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110115154 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на предявен от Е. Т. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ****, срещу И. А. К., ЕГН **********, А. Д.

К., ЕГН **********, А. А. К., ЕГН **********, и Я. К. К., ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е изключителен собственик по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност на недвижим имот, представляващ реална част с площ 707 кв.м., обозначена с червени очертания на скица № 15-1320822/15.12.2023 г. на СГКК-Варна, заключена между точки 1-2-3-4-5-1 от поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-1873/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ****, целият с площ 1021 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 2342, при граници на целия имот: № ****, № ****, № ****, № ****, № **** и № ****, и при граници на реалната част: от три страни останалата част от поземлен имот с идентификатор ****, поземлен имот с идентификатор **** и поземлен имот с идентификатор ****.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения.

Наследодателката на ищците първоначално е установила фактическа власт 1 върху спорната реална част в качеството на ползвател, като с Решение № 24/483-4 по Протокол № 24 от 17.11.1982 г. на ИК на ОбНС-Варна, по реда на ПМС № 11/1982 г. и под № 59 от списъка на граждани, на които е предоставена земя, е било отстъпено право на ползване върху място от 0,700 дка в землището на гр. Варна, упражнявано в границите на имот пл. № 182 по кадастрален план от 1988 г. на местност „****", землище Галата. Излага, че се е снабдила с Разрешение за строеж № 112/19.07.1990 г. за изграждане на сезонна постройка, но не е реализирала строежа в срок до 01.03.1991 г., поради което правото на ползване не е могло да се трансформира в право на собственост чрез изкупуване по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, като инициираното от нея производство за изкупуване е приключило с отказ от 05.09.1997 г. Поддържа, че считано от 1997 г. е продължила да упражнява фактическата власт върху имота вече в качеството на владелец, с намерение за своене, като през 2015 г. е предприела действия по присъединяване на имота към водоснабдителната и електроснабдителната мрежа в местността. Сочи, че спорната реална част, идентична с имот пл. № 182, попада в новообразуван имот № 2342 по плана на новообразуваните имоти на ****, собствеността върху който е възстановена на наследниците на И. х. К. с Решение № 753/10.11.2000 г. на ПК-Варна и Заповед № Г-ПР-71/22.03.2011 г. на Кмета на ****. Тъй като реституцията на ответниците е настъпила едва през 2011 г. — след новелата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (ДВ, бр. 107/1997 г.) — поддържа, че придобивна давност в нейна полза не е могла да тече до 22.03.2011 г., но от този момент до предявяване на исковата молба на 23.11.2023 г. е изтекъл изискуемият по чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен срок. Допълва, че на 11.02.2024 г. е установила влизане в имота на лица, представящи се за реституираните собственици, които са поставили катинар, вследствие на което с жалба до ВРП с вх. № 2392/14.02.2024 г. и последващо заявление от 29.02.2024 г. е сезирала прокуратурата за самоуправни действия и е възстановила владението си, което поддържа да упражнява и към момента. Искането е за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който оспорват иска като допустим, но неоснователен. Твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор **** по силата на наследяване от И. х. К. и реституция, обективирана в Решение № 753/10.11.2000 г. на ПК-Варна и Заповед № Г-ПР-71/22.03.2011 г. на Кмета на 2

****, влязла в законна сила на 07.04.2011 г., като с Протокол № 5-Р/06.06.2018 г. са въведени във владение на имота. Оспорват наследодателката на ищците да е придобила процесната реална част на оригинерно основание, като отричат владението да е било несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.

Поддържат, че от издаването на заповедта за възстановяване ползвателят не е посещавал и не е владял имота, поради което не им е било и необходимо да прекъсват течението на давността. Противопоставят се на твърдението, че планът на новообразуваните имоти не е приложен, като сочат, че реституционната процедура е завършила с въвеждането им във владение на 23.05.2018 г. и че от тази дата до завеждане на исковата молба десетгодишният срок не е изтекъл, а дори давността да се счита започнала от 22.03.2011 г., то и до 23.05.2018 г. същата не е изтекла. Въвеждат и самостоятелно възражение по чл. 200, ал. 1 ЗУТ — че придобИ.е по давност на процесната реална част е недопустимо, тъй като остатъчната част от имот № 2342 не отговаря на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ. Искането е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С определение от 09.05.2025 г. производството е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК поради смъртта на ответника Я. К. К., починал на 20.01.2025 г. След възобновяването му на негово място са конституирани призованите към наследяване Р. Г. К., ЕГН **********, в качеството на преживяла съпруга и универсален наследник по саморъчно завещание, надлежно вписано в Служба по вписванията, и М. К. И., ЕГН **********, в качеството на еднокръвна сестра. На основание чл. 51, ал. 1 ЗН на двете конституирани лица е предоставен срок да заявят дали приемат или се отказват от наследството. Р. К. е приела наследството с нотариално заверена декларация рег. № 14093/11.12.2025 г., поради което това обстоятелство е вписано в особената книга при Районен съд - Варна. М. И., редовно призована, не е заявила изрично приемане или отказ от наследството в дадения срок, вследствие на което в особената книга е вписано, че същата е изгубила правото да приеме наследството, оставено от Я. К.. С определение от 06.03.2026 г., по молба на ищцовата страна и при наличие на съгласие на насрещната страна, производството е прекратено по отношение на ответницата М. К. И. на основание чл. 233 ГПК. Отделно от това, поради смъртта на първоначалната ищца Е. Т. С., на нейно място са конституирани като ищци наследниците по закон — Л. Г. И., ЕГН **********, с адрес ****, 3

Г. Л. Ф., ЕГН **********, и Е. Л. Ф., ЕГН **********, двамата с адрес ****.

В депозираните писмени бележки процесуалният представител на ищците поддържа основателността на исковата претенция, като акцентира върху установеното, според него, владение, неприлагането на плана на новообразуваните имоти на терена и приложимостта на минималните размери по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ с оглед градоустройствения статут на територията по общия устройствен план. Ответниците в писмената си защита поддържат неоснователността на иска, като развиват подробни съображения за недоказаност на владението и за недопустимостта на придобИ.ето по давност с оглед забраната на чл. 200, ал. 1 ЗУТ.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Протокол № 24 от 17.11.1982 г. на ИК на ОбНС-Варна, по реда на ПМС № 11/02.03.1982 г. и съгласно приложения към него поименен списък, под № 59 на е. Т. С. е предоставено право на ползване върху място с площ 0,700 дка в местността „****", землище Варна, за което е издадено Удостоверение за ползване № 59/17.11.1982 г., в което изрично е отбелязано, че предоставената земя може да се ползва за трайни насаждения, при посочени граници Ат. Г.ев, Ан. Г.ев и Д. р.. С Окомерна скица от 20.09.1989 г. на ОНС-Варна на ползвателката е указано разположението на предвидената за изграждане постройка, а с Разрешение за строеж № 112/19.07.1990 г. на ОНСВарна е разрешено изграждането на сезонна постройка със застроена площ 35 кв.м. и застроен обем 130 куб.м. съгласно одобрени на 27.06.1990 г. проекти. От писмо от 05.09.1997 г. на Община Варна, ****, издадено в отговор на молба вх. № 659/25.07.1997 г., се установява, че по искането на ползвателката за закупуване на имота е отказано, тъй като не отговаря на законните изисквания по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ — поради изтичане на срока за заплащане на земята (30.09.1995 г.) и поради обстоятелството, че имот пл. № 182 в **** попада в земя, която не е общинска и за която има постъпило заявление за възстановяване на собствеността от бивш собственик, чакащо завършване на процедурата. От две декларации с нотариална заверка на подписа рег. № 6439 и № 6440/08.10.2015 г., изходящи от д. м р., е видно, че последният, в качеството на председател на кооперациите за изграждане на 4 водоснабдяване и електроснабдяване в ****, е дал съгласие наследодателката на ищците да присъедини имот пл. № 182 към съответните мрежи.

От представените от ответната страна писмени доказателства, установяващи реституцията в тяхна полза, се установява следното. С Решение № 753/10.11.2000 г. на Поземлена комисия - Варна, по заявление вх. № 20147/04.08.1992 г., е признато правото на собственост на наследниците на И. х. К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива с площ 21,600 дка, пета категория, находяща се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на Галата, местност ****, като по плана на старите имотни граници имотът обхваща стари имоти № 38 и № 39, с указание, че възстановяването ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Със Заповед № Г-ПР71/22.03.2011 г. на Кмета на ****, издадена на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти на местност „Ракитника", одобрен със Заповед № РД-1-7706/387/20.09.2002 г. на Областния управител, е възстановено правото на собственост на наследниците на И. х. К. върху новообразуван имот № 2342 с площ 1021 кв.м. в кадастрален район 551. Заповедта е влязла в законна сила на 07.04.2011 г.

Преди въвеждането им във владение е проведена процедурата по обезщетяване на ползвателя за извършените подобрения: с писмо от 02.08.2016 г. на Района е открито производство по одобряване на оценка на подобренията в имот пл. № 182 с бивш ползвател е. т. С.; с Експертна оценка от 22.02.2017 г. на лицензиран оценител е установено, че в имота са налице подобрения, представляващи едно черешово дърво, пет сливови, три ябълкови дървета и десет лозови насаждения, както и амортизирана метална врата и четири амортизирани бетонови кола, на обща стойност 154,00 лв.; със Заповед № Г-ПР-73/20.06.2017 г. на Кмета на **** тази оценка е одобрена, като дължимата сума от 154,00 лв. е заплатена от ответната страна по сметка на Района на 03.08.2017 г. съгласно представеното платежно нареждане.

Реституционната процедура е завършена с Протокол № 5-Р/06.06.2018 г. за въвод във владение, от който се установява, че на 23.05.2018 г. длъжностно лице при Община Варна е въвело наследниците на И. х. К. във владение на новообразуван имот № 2342, като граничните точки на имота са обозначени с дървени колове, трасирани съгласно протокол от 28.03.2011 г. на правоспособно лице.

5

От Удостоверение рег. № АУ114788ВН_001ВН/11.12.2024 г. на Кмета на Община Варна е видно, че с писмо от 17.05.2018 г. ползвателката е. т. С. е била уведомена, че на 23.05.2018 г. ще се извърши въвод във владение в новообразувания имот, като уведомлението е получено лично от нея на 18.05.2018 г., а в административната преписка по въвеждането във владение няма данни за постъпили възражения. Видно от писмо рег. № МДТ24009861ВН_001ВН/03.01.2025 г. на Дирекция „Местни данъци" при Община Варна е, че на името на Е. Т. С. няма деклариран имот № 182, а от писмо рег. № РД24030760АС_001АС/21.01.2025 г. на **** — че в архива на района не е установено наличие на преписка по подадено от ползвателката възражение.