Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 126 от 02.02.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1390/2020
Вид
Определение № 126
Подписан
02.02.2021
Състав
Петър Узунов, Гюлфие Яхова, Александър Трионджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Благоевград , 02.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Гюлфие Яхова

Александър Трионджиев като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20201200501390 по описа за 2020 година

Производството е образувано по жалба на „А.Т.“ЕООД, ЕИК .., седалище и адрес на управление в гр.София, р-н .., бул.“..“№146, сграда А, ет.4, против разпореждане №901788/14.09.20г на РС-С. по ч.гр.д.№716/20г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

С атакувания акт частично е уважено заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като досежно исканите сумите: 82,08лв, представляващи административни разноски и сумата от 218,08лв възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,заявлението е отхвърлено, като неоснователно.

Недоволен от отхвърлителната част на разпореждането е останал жалбоподателя, който я намира за незаконосъобразна, излагайки подробни съображения в тази насока.Настоява за нейната отмяна и издаване на исканата заповед, ведно с разноските.

Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

1

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.

Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и по арг. на чл.272 ГПК препраща към мотивите на заповедния съд.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че търсената сума от 82,08лв като административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението, по същество представлява такса за усвояването и управление на кредита.Тези изводи се обосновават от анализа на регламентиращите ги клаузи, които недвусмислено целят стимулирането на длъжника към точно изпълнение.Оттук и охарактеризирането на съответните действия, а оттам и направените в тази връзка разноски от служителите на кредитора, именно като свързани с усвояването и управлението на кредита, каквито в случая се явяват разноски.При тези данни и с оглед изискването на чл.10а, ал.2 ЗПК заповедния съд правилно и законосъобразно е приел, че кредиторът не може да изисква заплащане на претендираните разноски.

Искането за горната сума противоречи и на забраната на чл.33, ал.1 ЗПК, предвиждаща при забава на потребителя, кредитора да претендира единствено лихви върху неплатеното в срок.Кумулирането на последната с търсената сума неминуемо ще облагодетелства кредитора, което българския правен ред не допуска.Ето защо изложените в тази връзка доводи на жалбоподателя не намират опора в закона и данните по делото.

Неоснователни са оплакванията и досежно отказаното възнаграждение от 218,08лв по договора за предоставяне на поръчителство. Съпоставката на договорите сочи, че е налице неравноправно третиране на кредитополучателите, като в по-благоприятно положение са избралите да обезпечат вземанията с поръчителство на посоченото от „Кредисимо“АД „А.Т.“ЕООД, които не се спори, че са свързани лица. С предпочетеното поръчителство избора на длъжника в случая се изчерпва, без да е имал възможност за индивидуално договаряне като сам определи поръчителя.Правната и фактическа връзка между отделните договори и ОУ в разглеждания казус недвусмислено очертават задълженията на длъжника за възнаграждение по договора за поръчителство като неделимо от тези по кредитния договор.Поради това уговорките досежно възнагражденията в 2 полза на поръчителя са във вреда на потребителя по см. на чл.146, ал.1 ЗЗП и явно целят заобикаляне на ограниченията на чл.33 ЗПК.Обстоятелството, че въззивното дружество извършва подобни финансови услуги и на други лица не променя горните изводи и не е в състояние да обоснове търсения резултат.

В този контекст атакувания акт се явява правилен и законосъобразен, поради което ще следва да се потвърди.

С оглед резултата разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №901788/14.09.20г на РС-С. по ч.гр.д.

№716/20г по описа на с.с.,

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3