Акт от 13.07.2022, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 134 гр.Габрово,

13.07.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР

РАЧЕВ

ЕМИЛИЯ КИРОВА-

ТОДОРОВА при секретаря Мариела

Караджова и в присъствието на прокурора Надежда Желева като разгледа докладваното от съдия Рачев к.н.а.д. № 121 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на Т.И.Р. с ЕГН ********** ***, чрез адв. И.Ж. ***, сочен и като съдебен адрес против Решение № 6 от 1.03.2022г. на Районен съд – Трявна, постановено по АНД № 101 по описа за 2021 година, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 40 от 12.11.2021г. на Директора на РИОСВ – Велико Търново, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл.31, ал.14 от Закона за биологичното разнообразие, на основание чл.128б, ал.1 от същия закон е наложена глоба в размер 500.- лева.

С касационната жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление. Неправилно районният съд не бил приел за основателно твърдението че в наказателното постановление не се съдържало ясно описание на деянието, което е санкционирано. Възложител не била Т.Р., такъв се явявал собственика на имота – Д. Ц.. Освен всичко останало, превишението от 23 куб. м. представлявало 6 % от разрешения добив – 352 куб. м. и не надвишавало нормативно определеното допустимо отклонение от 10 % съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредба № 18 от 7.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии /Наредба № 18/.

Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Ж., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответната по жалбата страна – РИОСВ – Велико Търново не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Анализът на събраните по делото доказателства от страна на районният съд бил непълен и неточен, което довело до неправилни изводи. Решението на Районен съд – Трявна следвало да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно постановление.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира следното:

Касационната жалба е неоснователна.

Т.Р. е наказана за това, че „като не е упражнила дължимия контрол по спазване на всички законови изисквания, мерки и условия за извършването на сечта е позволила отсичането на 23 куб. м. дървесина повече от заявеното в горскостопанската програма, с което е нарушила условието на т. 1 на решението с което е съгласувана ГСП и са определени условията на това съгласуване.

Санкцията е наложена на основание чл. 128б, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие, който предвижда административно-наказателна отговорност при извършено нарушение на чл. 31, ал.14 от същия закон. Последната норма предвижда, че поставените условия с решението, с което е съгласувана съответната горско-стопанска програма са задължителни за възложителите. Вън от съмнение е, а и не се спори между страните, че на инж. Р. по силата на договор от 12.06.`20г. от страна на собственика на имота е възложено, да извършва дейностите в двата имота, описани подробно в АУАН и в НП. Следователно тя се явява наказателно отговорно лице и доводите в касационната жалба в обратната насока са неоснователни.

Изпълнителното деяние е достатъчно пълно и ясно посочено – в качеството си на възложител, неупражнявайки необходимия контрол по време на сечта е допуснала с това свое бездействие отсичане на дървесина, в нарушение на поставеното в т.1 от Решението за съгласуване, условие да не бъде превишавано заявеното и допустимо за ползване количество дървесина.

Основното възражение на касатора, че превишението е в рамките на допустимото отклонение също е неоснователно. Действащата нормативна уредба не предвижда допустимо отклонение от заявеното и съответно разрешено с позволителното за сеч количество. Нормата на чл. 23, ал.2 от Наредба № 18, на която се позовава касаторът е неприложима в настоящия случай. Тази норма се намира в Раздел ІV „Теренни проучвания“ от Глава Втора на Наредба № 18 именувана „Инвентаризация на горските територии“. Най-общо казано с нормата на чл. 23 от Наредбата са предвидени способите, посредством които се определя дървесния запас в конкретен имот. При използване на посочения в ал.1 окомерно-табличен метод, данните за това какво е количеството дървесина в имота /дървесния запас/ са с точност плюс/минус 15 %. Предвидените в ал. 2 методи, сред които и метода на пълно клупиране са по-точни и при тях данните за дървесния запас са с точност плюс/минус 10 %. Тези методи са необходими за да се разбере какво е количеството на стоящата на корен дървесина, с допустимите отклонения, тъй като не е възможно стоящите дървета да бъдат съвсем точно премерени.

Именно поради тази причина /невъзможност за точно мерене/ при маркирането на дърветата, подлежащи на сеч, следва да се използва един от тези методи.

Маркиращият не е в състояние да определи с абсолютна точност колко дървета следва да маркира за да бъдат достигнати количествата разрешени за сеч. Видно от представените по делото карнет-описи за извършено маркиране, при маркирането е използван метода на пълно клупиране, който както бе посочено по-горе е с точност плюс/минус 10 %. Маркиращият е определил за сеч, брой дървета които, посредством този метод са сочили количество приблизително равно на допустимото.

Но тъй като е приблизително, това е и причината при освидетелстването на сечището да бъде отбелязано, че са останали неотсечени и някои маркирани дървета.

Методът на пълно клупиране в случая не е използван при измерване на добитата дървесина, за да има основание наказаното лице да твърди, че разминаването /превишението/ се дължи на невъзможността за абсолютно точно измерване и че поради тази неточност в измерването добитото с 6 % в повече количество е в рамките на допустимото. Измерването на добитото количество дървесина се извършва след като дървесината е „кубирана“ и при това измерване не е предвидено никакво допустимо отклонение, тъй като то е с висока степен на точност. В настоящия случай методът на пълно клупиране е използван само при маркиране на подлежащите на сеч дървета, както бе посочено по-горе.

Сечта не е извършена в рамките на един ден, напротив сечта е продължила няколко месеца – от август до декември 2020г. Видно от представени 88 броя превозни билети извозването на добитата дървесина е осъществявано през същия период.

Първият превозен билет е от дата 22.08.2020г., а последният – от 24.12.2020г.

Тук именно е била ролята на г-жа Р., която тя не е изпълнила да следи добитото количество и да не допуска отсичането на дървесина, повече от разрешеното. Тя е имала възможността и задължението в момента в който добитото и разположено във временния склад количество, доближи разрешеното такова, да намали интензивността на сечта и стриктно да проследи и да не допусне превишение. Като не е изпълнила това свое задължение, е осъществила деянието, за което правилно е наказана.

По изложените съображения се налага извода, че Районен съд – Трявна е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. “първо” от АПК, съдът Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6 от

1.03.2022г. на Районен съд – Трявна, постановено по АНД № 101 по описа за 2021 година.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.