Решение № 334 от 01.12.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Варна, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20233001000171 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Пи Маркет“ ЕООД със седалище гр.София срещу решение № 589 от 22.12.2022г. по търг.дело № 625/21г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което е прието за установено по предявения от „Интейк“ ЕООД на основание чл.124 ал.1 от ГПК срещу него иск, че „Интейк“ ЕООД със седалище гр.Варна е титуляр на 48 подробно описани вземания, представляващи платена без основание стойност на коригирана непотребена електроенергия по издадени от „Енерго – Про Продажби“ АД фактури на основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД, ведно със законни лихви, които вземания са прехвърлени от „КНМ Груп“ ЕООД на „Интейк“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г. и за които има издадени изпълнителни листи в полза на „КНМ Груп“ ЕООД, както и е осъдено да заплати направени по делото разноски.

Твърди че обжалваното решение е недопустимо поради изначална недопустимост на исковете, както и неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон.

Излага че според задължителните постановки на тълкувателно решение № 1 по тълк.дело № 1/18г. на ОСТК на ВКС правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК ще е налице когато лицето, което го предявява цели да установи с ответника, че помежду им съществува или несъществува определена правна връзка /правоотношение/. В конкретния случай ищецът е предявил установителни искове срещу ответника „Пи Маркет“ ЕООД, с което на практика е установил гражданско правоотношение /правна връзка/ с „КНМ Груп“ ЕООД по сключената по между им спогодба – анекс от 23.12.2014г. Твърди че само на това основание 1 установителният иск, предявен срещу „Пи Маркет“ ЕООД е изначално недопустим без да се обсъждат въпросите, които трето лице помагач „КНМ Груп“ ЕООД е повдигнало в процеса /за недействителност на договорите по чл.40 от ЗЗД на „Интейк“ ЕООД, от които претендира права, неизпълнението им, тяхното прекратяване и т.н./ Твърди че „Пи Маркет“ ЕООД не е активно процесуално легитимирано да взема отношение по такива въпроси, които засягат чуждо облигационно правоотношение.

Излага на следващо място, че с встъпването в процеса на ТЛП „КНМ Груп“ ЕООД дружеството е представило доказателства /изявление за разваляне, покана с нотариална заверка/ за прекратяване/разваляне на договорите на ищеца, от които той се легитимира материално-правно с иска си срещу „Пи Маркет“ ЕООД. Позовава се на последователна съдебна практика, включително и по идентичен иск на ищеца срещу същия ответник, и твърди, че след като има представени доказателства по делото, че договорите на „Интейк“ ЕООД са прекратени от „КНМ Груп“ ЕООД, то не е налице правен интерес за ищеца да води установителнен иск в хипотезите на чл.124 от ГПК, с който да установи дали облигационното му правоотношение съществува, доколкото подобно обстоятелство не може да бъде предмет на установяване от съда. Сочи че съдът не е легитимиран да санира наново едно прекратено правоотношение, независимо как е било прекратено, правилно или неправилно, т.к. преценката дали едно лице да продължи да е в облигационна връзка или не, е автономна и не може да бъде обект на чуждо влияние. Сочи че в случай, че договорът е неправилно прекратен, за ищеца е налице основанието да претендира вреди от неизпълнение, реституция, при преценката за което ще се изследва изправността на страните, но е недопустимо съдът да се противопоставя на волята на страната и да установява в хипотезата на чл.124 от ГПК едно прекратено гражданско правоотношение, в което страната е отказала повече да участва. Твърди че още по-малко допустимо е, ищецът да установява прекратеното си облигационно отношение с предявен установителен иск срещу лице, което не е страна по договора му, каквото лице в случая е „Пи Маркет“ ЕООД.

Твърди че съгласно очертаната фактическа обстановка и повелителните норми на закона в случая не може да бъде възприет исков процес, в който съдът е разрешавал правния въпрос „кой е титуляр на вземане от „Енерго – Про Продажби“ АД. Сочи че спорът се е развил, като спорещите по него субекти са твърдели правоприемство в хода на приключили преди това други искови процеси, съгласно чиито диспозитиви на съдебни решения длъжникът „Енерго – Про Продажби“ АД е бил осъден да плати процесните вземания на кредитор „КНМ Груп“ ЕООД. Изпълнителната сила на тези съдебни актове има задължителна сила между насрещните страни по спора /ищец и ответник/, които съдебни решения в пълния си обем по силата на закона се отнасят и за приобретателите. Твърди че е недопустимо да се решава с последващ процес кой е титуляр на същите вземания от същия длъжник „Енерго – Про Продажби“ АД тъй като не може да има двама титуляри на едно и също вземане от един и същи длъжник. Сочи че въпросът за конкретната принадлежност на кого принадлежи вземането от „Енерго – Про Продажби“ АД е обхванат от СПН на предходните решения. Едно съдебно потвърдено със СПН право не може да напусне пределите на съда с 2 неизвестен носител за да се установява за втори път кредитор на същия длъжник и за същото вземане. Твърди че разглеждан по този начин очертания предмет на делото е ревизиране на правен въпрос, който съставлява елемент от диспозитива на влязъл в сила акт на съда. А една от правните последици на СПН е нейният легитимиращ ефект спрямо всеки трети добросъвестни лица, държавни и длъжностни органи, които се доверяват че материално- правното положение /кредитор – длъжник/ е такова, каквото е декларирано от диспозитива на съдебното решение към момента на неговото постановяване.

Поради което е и недопустимо да се водят последващи процеси, с които да се установява втори път кредитор/титуляр на същото вземане от същия длъжник.

Излага, че СПН по предходните съдебни решения, с който вземанията от длъжника „Енерго- Про Продажби“ АД са били съдебно установени и присъдени на „КНМ Груп“ ЕООД важи само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Това обаче не означава, че може да се води след това друг исков процес за разрешаване на въпроса, кой е титуляр на същото вземане от същия длъжник.

Излага, че ако изобщо иск за титулярство може да се приеме за допустим, то може да се предяви иск че ищецът е носител на вземане от „КНМ Груп“ ЕООД по силата на сключен по между им двустранен договор, но не и че е титуляр на вземането от „Енерго- Про Продажби“ АД, тъй като титулярът на вземането спрямо енергодружеството съгласно влезлите в сила решения по предходните дела е само кредиторът „КНМ Груп“ ЕООД.

Позовава се на изложеното в исковата молба и твърди че „Интейк“ ЕООД е предявил искове срещу „Пи Маркет“ ЕООД затова че „КНМ Груп“ ЕООД не е упражнил собственото си съдебно признато право да образува изпълнителни дела срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, а го е предоставил на „Пи Маркет“ ЕООД. Твърди че изложеното в исковата молба сочи на възникнали неуредици с облигационен характер и неизпълнение на задължения по сключените двустранни договори на ищеца с „КНМ Груп“ ЕООД, която не може да е надлежна аргументация, която да обоснове правния интерес на ищеца да предявява установителни искове срещу „Пи Маркет“ ЕООД за правоотношение. Твърди че неизпълнението на двустранен договор, каквото се твърди в обстоятелствената част на исковата молба, се защита по друг ред с предявен иск срещу лицето, с което ищецът се намира в облигационно – правна връзка.

Твърди че е недопустимо да се разглежда правен спор по съдебен ред за установяване на притезателното право на ищеца с предявен установителен иск за титулярство на вземане. Сочи че титуляри могат да бъдат носители и на погасени права, когато искът е предявен пред съда за парично вземане, погасени по давност например.

Сочи че искането на ищеца, да се установи че той е титуляр на вземанията по издадени от „Енерго – Про Продажби“ АД фактури е недопустимо и поради това, че ищецът претендира право върху вземане, без да сочи конкретен длъжник – лице, от което да се търси това вземане. Сочи че вземанията са притезания /относителни права/ и те могат да бъдат установявани и търсени по съдебен ред на конкретно основание /договорно, извъндоговорно, неоснователно обогатяване, непозволено увреждане и т.н./, 3 само от лицето срещу което е предявен иска в съда, т.е. насрещно длъжно лице, което следва да го изпълни, какъвто в случая искът на ищеца срещу „Пи Маркет“ ЕООД не е. А в случай че претенцията е за установяване на титуляр на вземане от „Енерго – Про Продажби“ АД, отново е недопустимо, тъй като вземанията могат да бъдат установявани само от ответника по иска.

Твърди също така, че характера на предявените установителни искове срещу „Пи Маркет“ ЕООД са за установяване на факт с правно значение, а не за установяване на съществуващо между страните /ищец и ответник/ гражданско правоотношение /определена правна връзка, която да е възникнала по силата на фактически състав/. Позовава се на нормата на чл.124 ал.4 изр.2 от ГПК и твърди че законът ограничава възможността за предявяване на установителни искове за отделни факти с правно значение само за случаите, когато изрична законовата разпоредба признава процесуалната възможност да бъде предявен самостоятелен установителен иск за отделен факт с правно значение, релевантен за не/съществуването на едно право или правоотношение. Доколкото законът не е въздигнал с изрична норма и признал правната възможност да се установява със самостоятелен иск фактът „титулярство на посочено вземане“, то подобен факт не подлежи на съдебно установяване по исков ред. Дали ищецът има интерес или не, е без значение за предявяване на установителен иск за факт, след като извън предвидените от закона случаи такъв иск не може да бъде предявяван.

Твърди също така че по същество с иска ищецът прави оспорване на действителността на юридически факт /договора на ответника/. Сочи че това е упражняване на право пред съда от потестативен порядък, а преобразуващите субективни права е допустимо да бъдат упражнявани пред съда само с изрично предвидените за това в закона искове, каквито са исковете за нищожност, относителна недействителност, унищожаемост и т.н.

Твърди също така че правото на иск на ищеца е погасено, тъй като по делото е предявен последващ иск, основан на същия правопораждащ факт за вземане, за което е водено предходно дело, по което искът не е бил предявен като частичен.

Излага че исковата претенция се основава на спогодба - анекс от 23.12.2014г. към 198 броя договори за цесия от 23.10.2014г., сред които и процесните. Видно от преамбюла и същата урежда отношенията между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД като последното дружество предоговаря и придобива 198 броя вземания по договори за цесия от 23.10.2014г., подробно описани в приложението към анекса, но вече под формата на едно цяло вземане на стойност от 299 148.15лв. срещу договорена продажна цена. Сочи че не е спорно че за част от въпросните 198 броя вземания са водени искови процеси, като най-рано предявената претенция, основана на спогодба – анекс от 23.12.2014г. е за вземане, включено под № 190 в приложението на стойност от 1 462.58лв., по което е образувано гр.дело № 9390/20г. на ВРС.

Твърди че тези предходно водени процеси за вземания са пречка да предявяване на настоящия иск на основание чл.126 ал.1 от ГПК. Сочи че в първата искова молба ищецът не е посочил, че претендира част от спорното право, поради което и то се счита, че искът е предявен за цялото спорно право в пълния му размер. Поради което и предявеният последващ иск за същото вземане има за част от него, което е предмет на същия правопораждащ факт е 4 недопустим поради наличие на обективен идентитет между двете дела, поради което и производството по настоящето производство следва да се прекрати.