Решение № 14306 от 09.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14306 гр. София, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело № 20211110131310 по описа за 2021 година и взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „С.В.” АД срещу „П*“ ЕООД установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 3287,10 лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от 15.05.2018 г. до 23.09.2020 г. в обект, находящ се в гр. София, ж.к. „******“, бл. 11, ап. 70, клиентски № **********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /07.01.2021 г./ до окончателното й изплащане, както и за сумата от 584,87 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 15.06.2018 г. – 23.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 696/2021г. по описа на СРС, 71 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите. Претендира разноски.

Ответното дружество оспорва исковете. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Не оспорва, че е собственик на имота и че е потребител. Оспорва количеството доставени ВиК услуги на претендираната стойност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата 1 по делото, намира следното:

Относно установителния иск за главница:

Предявените пред съда искове са допустими - в срока по чл. 415, ал.1 ГПК от активно легитимирана страна и срещу надлежен ответник в предметните предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 696/2021г., по описа на СРС, 71 състав, на основанието, претендирано от ищеца.

През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, обн., ДВ, бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. и доп., бр. 58 от 31.07.2015 г., като в чл. 1, ал.2 от същия закон е предвидено, че в кръга на водоснабдителните и канализационни услуги се включват и услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн., ДВ бр. 102 от 12.12.2014 г., в сила от 12.12.2014 г., потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост.

Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Основателността на иска по чл. 422 във връзка с чл. 124 ГПК предпоставя да се докаже на първо място, че ответника е бил собственик или ползвател на процесния имот по силата на съответния придобивен способ чрез представяна на писмени доказателства, предвид изрично указаната на ищеца доказателствена тежест.

В разглеждания случай между страните не е налице спор относно това, че са се намирали в облигационни отношения през исковия период, както и че ответникът „П*“ ЕООД е имал качеството потребител на ВиК услуги през процесния период. Това обстоятелство е било признато от ответника още с отговора на исковата молба, което изявление съдът цени по реда на чл. 175 ГПК като признание.

С оглед изложеното и при съобразяване на дадената в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, дефиниция съдът приема за доказано, че ответникът „П*“ ЕООД е материално легитимиран да отговаря за задълженията към ищеца за исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 за условията и реда за 2 присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.

Ответникът не оспорва, че имотът му е водоснабден. Това се установява и от приетата комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, като е посочено, че за имона има открита партида с клиентски номер 1005386227 с титуляр „П*“ ЕООД. Фактът на съществуване на договорно правоотношение, обаче сам по себе си не поражда задължение за страната потребител да престира насрещно. Необходимо е да бъде установено изпълнение на задължение на доставчика на ВиК услуги да предостави такива на претендираната стойност.

При съвкупния анализ на доказателствения материал по делото съдът намира, че не беше установено количеството на реално доставената до имота на ответника вода, чиято цена се претендира за процесния период. В заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.02.2021г., която е издадена по ч.гр.д. № 696/2021г. по описа на СРС, 71 с-в е посочено, че главницата в размер на 3287,10 лв. се дължи за потребена вода пред отчетен период от 15.05.2018 г. до 23.09.2020 г. В тази връзка е и направеното от длъжника възражение по реда на чл. 414 ГПК. В исковата молба е уточнено, че сумата в размер на 3287,10 лв. представлявала задължение за доставена и потребена вода по фактури, които били дължими за периода от 15.05.2018 г. до 23.09.2020 г. Настоящият съдебен състав намира, че така направеното уточнение представлява изменение на претенцията на ищеца, което в производството по чл. 415 ГПК е недопустимо (вж. т. 11.б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС). И това е така, защото падежът на дадена фактура не съвпада с отчетния период, през който е била извършвана съответната услуга, за чиято цена е издадена фактурата. А доколкото в настоящия случай става дума за периодично вземане, от съществено значение за неговата индивидуализация е не кога е бил издадена фактурата за неговата стойност или кога е настъпил падежът на същата, а за кой отчетен период се отнася. Следователно, уточнението, че периодът от 15.05.2018 г. до 23.09.2020 г. всъщност не е отчетеният период, през който ищцовото дружество е извършвало услугата, чиято стойност претендира, а периодът, през който са станали дължими издадените фактури (без дори да е уточнено кои точно фактури), представлява съвсем нова претенция на ищеца, за съвсем различен период. За последната няма предявен осъдителен иск, а предявяването й по реда на чл. 415 ГПК в производството по установяване съществуване на вземането е недопустимо, както беше посочено по-горе. Поради тази причина в определението за насрочване съдът не е приел направеното в исковата молба уточнение, а е индивидуализирал вземането така, както е било посочено в заявлението и в издадената въз основа на него заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От страна на ищеца няма направени възражения срещу проекта на доклад по делото, поради което същият е бил приет за окончателен. Следва да се отбележи и че в нито един момент, вкл. до приключване на устните състезания в настоящото производство, заявителят – ищец по делото, не е възразил в заповедта по чл. 410 ГПК да е допусната ОФГ и отразеното в нея да не 3 съответства на заявеното. Последното е от значение и за позицията, която ответника ще избере в производството и въз основа на която ще организира защитата си, в т.ч. възраженията и доказателствените искания.

Освен това, от изслушаните заключения на комплексната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, приета без възраженията от страните и кредитирана изцяло от съда по реда на чл. 202 ГПК като изготвена от вещи лица, притежаващи необходимата професионална компетентност и въз основа на извършена проверка на всички налични данни при ищцовото дружество, се установи, че претендираното вземане не се отнася за процесния период. В по-голямата си част – за сумата в размер на 2868,82 лв. /дебитно известие – фактура № 80878367/15.05.2018г. за сумата 1633,13 лв. и фактура № 80878370/15.05.2018г. за сумата 1231,69 лв./, вземането представлява префактуриране и корекция на стари задължения за процесния имот, начислени за периода съответно от 10.02.2012г. до 12.02.2015г. и от 14.02.2015г. до 16.05.2018г. Извършеното от страна на ищеца префактуриране на задължения от период, предхождащ исковия, и включването на тези задължения във фактурите, съставени за потребените през исковия период ВиК услуги не променя обстоятелството, че това старо салдо касае период извън исковия. Ето защо решаващият съд приема, че потребените преди исковия период ВиК услуги, макар и включени във фактури, издадени на 15.05.2018г., не са предмет на настоящото производство и съдът не следва да се произнася относно дължимостта на начислените суми за периоди, предхождащи исковия. Същото се отнася и за вземането по фактура № 81090738/23.05.2018г., доколкото касае потребление за м.04.2018г., който е извън процесния период /арг. от чл. 33, ал. 2 от действалите през исковия период Общи условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016г./.

Според комплексната СТССЕ остатъкът в размер на 396,38 лв. представлява текущо задължение, начислено „на база“ поради неосигурен достъп за периода от 15.05.2018 г. до 24.06.2019 г. и въз основа на извършен „самоотчет“ за периода от 24.06.2019г. до 23.09.2020г.

Както бе отбелязано по-горе в конкретния случай не се спори относно обстоятелството дали ищеца е доставял вода и ВиК услуги в процесния имот, а спорът между страните се фокусира върху тяхното реално количество и стойност.

В тази насока съдът намира следното. Съгласно правилата на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За сгради - етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на 4 индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Отчетеното количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда на тази наредба. Установяването на извършения отчет и резултатите от него се извършва по определен в Наредбата начин. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.