Решение № 4 от 04.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Велико Търново, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20234100500418 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази:

С Решение № 1770/02.12.2022г. , постановено по гр.д. № 02527 по описа за 2022 година на Районен съд – Плевен е признато за установено на осн. чл.71, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, по отношение на Г. В. В., ЕГН**********, че Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, по признак "лично положение" спрямо Г. В. В., ЕГН**********, в качеството му на лице, с наложено наказание «доживотен затвор», изразяваща се в наложена ограничение да ползва само един телефон, при неспазване на конфиденциалност на разговорите, за периода 14.04.2022г.23.04.2020г., като е отхвърлен предявеният иск в останалата част, с която се иска да се признае за установено по отношение на Г. В. В., че Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ е извършила нарушение на чл.4, ал.2 Закона за защита от дискриминация, изразяваща неравно третиране по лично положение на ищеца, като изтърпяващ наказание „доживотен затворбез замяна“ спрямо други лишени от свобода лица, като е извършила действия на пряка дискриминация по признак „лично положение“, изразяващи се в: разрешаване на престой на открито на Г. В. по един час дневно вместо по два часа; лишаване на ищеца от условия за физическа активност и участие в колективни спортове; лишаване нае ищеца от ползване на лавка за посочения период, лишаване от правото му да си закупи козунак и други стоки за християнския празник „Великден“ лишаване на ищеца от ползване на телефон в зоната за повишена сигурност, лишаване на ищеца от ползване на телефон в карето за престой на открито; лишаване на ищеца от общуване с 1 останалите лишени от свобода; лишаване на ищеца от ползване на библиотека през процесния период, както и предявения от Г. В. В., ЕГН********** против ГДИН иск чл.71, ал.1, т.2 Закона за защита от дискриминация, с който се иска да осъди на основание чл.71, ал.1, т.2 Закона за защита от дискриминация ответника по иска - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ да преустанови твърдените дискриминационни отношения, както и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни идентични дискриминационни третирания на ищеца Г. В. В., ЕГН**********.

Със същото решение е осъдена ГДИН на осн. чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация да заплати на Г. В. В., ЕГН**********, сумата 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от дискириминационно отношение за периода 14.04.2020г.-23.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 12.05.2022г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният иск за разликата до претендираните 6000лв., както и иска по чл.86 от ЗЗД, с който се претенидра заплащане на лихва за забава в размер на 1300лв. за периода 14.04.2020г.до 12.05.2022г.

Против това решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по делото.

Ищецът Г. В. В. обжалва решението в отхвърлителната му част, като моли в тази му част същото да бъде отменено и да се уважат всички претенции така, както са предявени.

Наведени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, както следва :

Решението е неясно и немотивирано по отношение на частта му, с която е признат за установен фактът, че е неравно третиране на ищеца ограничаването му да ползва само един телефон при неспазване на принципа за конфиденциалност на разговорите. Не ставало ясно как съдът е признал за установен този факт, а не е признато за установено, че е налице дискриминация по отношение на лишаване на ищеца от ползване на телефон в зоната за повишена сигурност и ползване на телефон в карето за престой на открито. Липсва мотивация как точно съдът е разграничил действията на ГДИН .

Съдът е изследвал действията на ГДИН по отношение на другите лишени от свобода в Затвора- Плевен, което е извън претенцията на ищеца. Претенцията е за неравно третирани спрямо другите лишени от свобода лица с наказание „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без право на замяна“ от V-та група, където ищецът е въдворен.

Ответникът, в чиято тежест законът е възложил това, не е доказал липсата на неравно третиране. Напротив, от събраните по делото доказателства е установено, че ищецът е извеждан за престой на открито отделно от своята група и не в часовете, в които групата е извеждана и не на мястото ,където тя е извеждана.

Не е основателно възражението на ответника за наличието на причина за наложените на ищеца ограничения, тъй като са били налице данни за 2 извършено нарушение на лишения от свобода В.. Видно от протокол от заседание на разделителната комисия от 23.04.2020г. ищецът не е бил наказан. На 16.04.2020г. е приключило събирането на доказателства във връзка с проверката дали ищецът е извършил нарушение и след тази дата изолацията му от членовете на неговата група е била незаконосъобразна.

Развити са подробни доводи, включително и в подадена от ищеца лично жалба, която по същество на оплакванията съвпада с жалбата , подадена от неговия процесуален представител, назначен по реда на ЗПрП.

В отговор на въззивната жалба на ищеца, ответникът оспорва нейната основателност и моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението в частта му, с която са отхвърлени предявените искове.

Ответникът по делото – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията “ (ГДИН) обжалва решението в частта му, с която предявените искове са уважени. Навежда доводи за неправилност на решението в тази му част, както следва :

Неправилно съдът е приел, че е налице дискриминация по отношение на ищеца относно ползването на телефон, тъй като през процесния период той е ползвал същия телефон в коридора, който ползват и другите лишени от свобода от неговата група. В случая е изпълнено задължението на администрацията да осигури възможност на лицето да не бъде ограничавано да провежда телефонни разговори, а не от кой телефонен апарат ще се случи това. Отправя искане към съда да отмени решението в обжалваната от него част и да отхвърли предявените искове.

При условията на евентуалност оспорва присъдения размер на обезщетението, като го намира за прекомерно завишен.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

3

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно в частта му, с която са уважени предявените искове с правно основание чл. 71 , ал. 1 , т. 1 , 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация и правилно в частта му, с която тези искове са отхвърлени.

Съображенията за този извод са следните :

С исковата си молба ищецът твърди, че изтърпява наказание „лишаване от свобода в Затвора — гр.Плевен , като със заповед на началника на затвора е разпределен в ***** в корпуса на Затвора - гр.Плевен - ЗПС, считано от 28.12.2018г. и въдворен в клетка № 1. Лишените от свобода лица в V група изтърпяват наказания „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ при специален режим в Зона с повишена сигурност. Според ищеца лишените от свобода от V група следва да се ползват от еднакви права, понеже имат еднакъв статут на изтърпяване на наложените им наказания, освен ако не са наказани дисциплинарно. За периода 14.04.2020г. до 23.04.2020г. /вкл./ ищецът твърди, че е бил неравностойно третиран в сравнение с другите от V група, като е бил напълно изолиран от самата група за посочения период, без каквото и да е основание за изолация. Ищецът твърди, че не е наказван и не е нарушавал вътрешния ред в затвора и липсва причина да е изолиран от групата, в която е въдворен, за срок от 10 дни.

Посочва се, че неравностойното третиране се изразява в следните действия:

Съгласно Инструкция вх.№ 96940/20.11.2018г., утвърдена от началника на затвора И.П., престоят на открито наллишените от свобода с доживотни присъди от ЗПС се провежда над затвореното футболно игрище, т. нар. голямо каре, от 10 до 12 часа, оборудвано с 2 телефонни апарата, с навеси, разнообразни уреди за спорт, с баскетболно и волейболно игрище, с пейки за почивка, изцяло твърда настилка, с възможност за ползване на лавката, на двата телефона и на спортните уреди по време на престоя на открито. За процесния период ищецът твърди, че не е провеждал престой на открито заедно с V гр. съгласно графика и инструкцията на началника на затвора на голямото каре ,а му е провеждан престой на открито винаги сам, без график, в разрез с разпореденото в инструкцията за V гр., на малкото каре, на което няма спортни уреди и телефон, няма твърда настилка, както на голямото каре и представлява една заградена поляна с трева и кал, когато вали, като това „каре" е около 10 пъти по-малко от голямото каре и се използва от администрацията за престой на открито на дисциплинарно наказаните и изолираните, далече от лавката и до мястото, определено за изхвърляне на боклука и помията. Така на ищеца не му е била осигурена възможност да „прави“ лавка по време на карето на V гр. от 10 ч.до 12 ч., както на другите. от V гр., в която е въдворен, не може да ползва телефон на карето, не може, да ползва спортните уреди на карето, не може, да участва в колективни спортни игри вътре в групата, като незаконно е бил принуден да прекара Великденските празници на 17, 18, 19 и 20.04.2020г. в пълна изолация (за 2020г. Великден е на 19.04) - не му е било разрешено да си закупи от лавката 4 козунак и други за Великденските празници. Твърди се, че неравностойното третиране на за посочения процесен период се проявява и по отношение на ползването на телефон в корпуса на затвора в пост № 15. Постът разполага с 2 телефона - единият монтиран по средата на дългия коридор и е определен за ползване единствено и само от от V гр., а др.телефон е в късия коридор, където се помещава поста на надзирателите. Всички от пета група ползват единствено и само телефона в дългия коридор без присъствие на надзирател, ищецът може да ползва единствено и само телефона в късия коридор в непосредствена близост на минимум 2-ма надзиратели, дори и при разговор с адвокат, което е забранено от закона - ЗИНЗС, т.е. разговорите са конфиденциални. Твърди се, че ищецът е бил лишен за процесния период и от ползване на библиотека. Твърди се, че настоящият исков период е за продължаващо дискриминационно третиране на Г.В., като за предходен/и подобен/и период/и ответникът е вече осъден. Твърди се, че поведението на ответника ГДИН е в разрез с императивните уредби на закона - чл.4 и чл.6 от Закона за защита от дискриминация; чл.2 т.З и чл.З от ЗИНЗС; чл.б, чл.29 ал.

1, чл.31 ал.5, чл.38, чл.45,чл. 56, чл.57 ал.1 и чл.117 от КРБ, както и чл.З, чл.6, чл.8, чл.13, чл.14, чл.17 и чл. 18 от ЕКПЧОС, които налагат абсолютна забрана за дискриминация, злоупотреба с права, жестоко и нечовешко отношение или наказание, както и задължават длъжностните лица да осигуряват равно третиране и отношение към всички.