Решение № 197 от 10.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Ловеч, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500498 по описа за 2024 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 110/10.06.2024 по гр.д. №432/2023 по описа на РС - Троян са отхвърлени предявените от Ф. А. Т. искове против „Лескомерс Трейдинг“ ООД, ЕИК 107558891, с правно основание чл. 128, т.2 КТ за заплащане на сумата 4999,82 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.11.2022 г. до датата на завеждане на делото, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2023 г. до окончателното изплащане; с правно основание чл. 226, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 4999,82 лв., представляваща обезщетение за неиздаване на необходимите документи при прекратяване на трудовия договора и иск с правно основание чл. 221, ал.1 КТ за заплащане на сумата 390 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудов договор без предизвестие.

Срещу посоченото решение в срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от Ф. А. Т., с която са изложени твърдения, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Твърди се, че съгласно приетите от първоинстанционния съд експертни заключения по допуснатите СГЕ, 1 подписът във ведомостите за м. ноември и декември не е на работника, като липсват мотиви по отношение на това защо съдът кредитира последното експертно заключение. Въззивникът намира за незаконосъобразно предоставянето на неплатен отпуск от страна на работодателя в процесната хипотеза, като намира това обстоятелство за недоказано. Поддържа, че не е доказано дали отсъствието на работника от работното му място се дължи на негово виновно поведение, както и че не е имал желание да прекрати трудовото си правоотношение. Твърди, че бездействието на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение обуславя претенцията му за вземане за обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Лескомерс Трейдинг“ ООД, с който са изложени твърдения, че плащането на трудовите възнаграждения за м. ноември и декември 2022 г. се установява категорично въз основа на приетата по делото СГЕ и показанията на св. А..

Поддържа, че по делото е безспорно установено и че работникът е полагал труд до м. декември 2022 г., поради което за времето след това не е получавал трудово възнаграждение. Сочи, че обстоятелството дали работникът е бил в неплатен отпуск е ирелевантно. Допълва, че въз основа на събраните по делото свидетелски показания се изяснява, че работникът не е бил възпрепятстван да полага труд. По изложените съображения моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 128, т.2 КТ:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

В случая първоинстанционното решение е валидно. При извършване на проверка на допустимостта обаче съдът констатира следните нарушения.

Въззивната инстанция при проверка на допустимостта и правилността на първоинстанционното решение осъществява контрол и върху правилността на определенията във връзка с изменението на иска, съобразявайки на самостоятелно основание процесуалните предпоставки за допустимост на 2 изменения иск и правилността на определението за допускане на изменението на иска. Тази проверка е пряко свързана с допустимостта на иска и на постановеното решение.

В исковия процес съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се определят от ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира спорното материално право. Последваща промяна на предмета на първоначално въведения с исковата молба правен спор е допустима единствено при спазване на установените в чл. 214, ал.1 ГПК правила за изменение на иска, едно от които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба.

Нарушаването на тази забрана води до предявяване на нов по съществото си иск в хода на висящия процес, разглеждането на който обуславя недопустимост на съдебното решение.

В случая първоинстанционният съд е бил сезиран от Ф. Т. с искова молба, с която срещу "Лескомерс Трейдинг" ООД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 3900 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.10.2022 г. до 04.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. С определение от 03.11.2023 г. на основание чл. 214 ГПК съдът е допуснал изменение на иска по чл. 128, т.2 КТ в периода, за който се претендират трудови възнаграждения, а именно от 01.11.2022 г. до постановяване на съдебното решение. С определение от 11.01.2024 г. е допуснатото ново изменение на иска в частта за размера, като същият е увеличен на сумата от 4999,82 лв. С решението съдът е отхвърлил иска за сумата от 4999,82 лв., дължима за периода от 01.11.2022 г. до завеждане на делото – 04.07.2023 г.

С допускането на горепосочените изменения въззивният съд намира, че е нарушено коментираното ограничение на допустимостта на изменение на иска, въведено с чл. 214, ал.1 ГПК. Предявен е нов иск, с който е въведена претенция за различен размер на дължими трудови възнаграждения и за различен период. Нещо повече, новият период, за който се претендират вземанията, обхваща и период след депозиране на исковата молба, като липсва и ясно дефиниран краен момент на същия. Не е налице и хипотезата на чл.

124, ал.2 ГПК, която допуска релевиране на претенция за повтарящи се 3 парични задължения преди да е настъпила изискуемостта им, която би оправдала допускането на подобно изменение. Предмет на иска по чл. 124, ал.2 ГПК обаче следва да бъде парично, повтарящо се вземане на кредитора ищец спрямо длъжника ответник при установен източник на задължението и размер- т. е. при безспорна ликвидност, като възникването му не следва да бъде поставено в зависимост от бъдещото поведение на кредитора. В случая възникването на вземането за трудово възнаграждение е обусловено от реалното полагане на труд от страна на работника или служителя, поради което и искът по чл. 128, т.2 КТ не удовлетворява изискванията на чл. 124, ал.

2 ГПК. Следва да се отбележи и че не е налице изключението относно допустимостта на увеличение на размера на претендираните вземания за период след завеждане на исковата молба, валидно само в хипотезата на иск по чл. 225 КТ.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че допускането на процесните изменения на иска е в нарушение на правилата за изменение на иска, сред които и забраната за едновременна промяна на основанието и на петитума. Изменението на иска не може да се използва като способ за въвеждане на ново спорно право, непредявено пред съда с първоначалната искова молба. Независимо от така допуснато нарушение, с крайния акт по съществото на спора съдът се е произнесъл по отношение на увеличения размер, но за първоначално заявения период, игнорирайки допуснатите от него изменения без да изложи каквито и да е мотиви за това и стеснявайки заявения от ищеца исков период. Предвид това, силата на пресъдено нещо е формирана само за периода 01.11.2022 г. – 04.07.2023 г. и по увеличения размер, като следва да се отбележи, че по начало увеличаването размера на претенцията е допустимо на основание чл. 214 ГПК. Такава сила на пресъдено нещо не е формирана по отношение на периода след 04.07.2023 г. до постановяване на съдебното решение, станал предмет на исковото производство в резултат на допуснатото от съда в нарушение на чл. 214 ГПК изменение на иска. Макар и стеснявайки исковия период необосновано, в случая не се е стигнало до произнасяне по субективно материално право, различно от това, за което ищецът е поискал защита първоначално с исковата молба, с недопустим акт. При това положение макар процесните изменения на иска да са били в допуснати в грубо нарушение на чл. 214 ГПК с оглед формираната сила на пресъдено нещо с крайния съдебен акт, процесното 4 решение не следва да бъде обезсилено като недопустимо.

При извършена проверка на правилността на решението в останалата част съдът намира, че същото е частично неправилно.

Между страните не е спорно, че страните са обвързани от трудово правоотношение по трудов договор от 10.06.2021 г., по силата на който въззивникът е заемал длъжността „офис мениджър“ при въззиваемия при уговорено месечно възнаграждение в размер на 325 лв., последователно увеличавано на 355 лв. и на 390 лв. и място на работа производствен цех на „Лескомерс Трейдинг“ ООД в с. Д.. В тази насока са и приетите по делото писмени доказателства, а именно: трудов договор №183/10.06.2021 г., ведно с допълнителни споразумения от 01.04.2022 г. и 03.01.2023 г. към него, Длъжностна характеристика за длъжността „офис мениджър“, както и Справка за актуално състояние на трудовите договори на въззивника към 03.07.2023 г.

Като писмени доказателства по делото са приети ведомости за заплати за периода м. октомври – декември 2022 г., видно от които за въззивника е положен подпис за получаване на дължимото му трудово възнаграждение.

С Констативен протокол №1/03.02.2023 г. служители в „Лескомерс Трейдинг“ ООД – Е.Х., Г. А. и В. С., са установили, че в периода след 03.01.2023 г. въззивникът не се е явявал на работа.

Като свидетел по делото е разпитан Е. Х., от показанията на който се установява, че въззивникът е полагал труд при въззиваемия в периода м. октомври-декември 2022 г., като е преустановил идването на работното си място от 01.01.2023 г. В тази връзка свидетелят и въззивникът провели разговор относно оформянето на документи за освобождаване от длъжност, както и за даването на писмени обяснения за неявяването на работа, което той отказал да стори. Споделя, че впоследствие било изготвено писмо, с което да бъде уведомен да се яви да даде исканите обяснения, което било върнато като неполучено. След пращането на писмото двамата отново разговаряли, като свидетелят помолил въззивника да получи писмото и да даде писмени обяснения, с което той също не се съгласил. Свидетелят отрича някой да е възпрепятствал въззивника да идва на работа, напротив, последният имал личен офис, достъп до който имал само той. В тази насока са и показанията на св. Т. Б. Е., която допълва, че въззивникът дошъл и изнесъл личните си вещи 5 от офиса, след което патронът на вратата му бил сменен. Свидетелката изяснява също, че цеховете на предприятието не се заключват, а достъпът се контролира от охранители, но въпреки това те не спират никого да влиза вътре – дори и случайни хора. Същата отрича да е виждала м. януари 2023 г. въззивника на работното си място, както и да е имало случай той да се яви и да иска да полага труд, но да не е допуснат.

Разпитана като свидетел по делото, Г. А. – служител при въззиваемия, заявява, че изплаща заплатите в „Лескомерс Трейдинг“, като за м. ноември и декември лично сторила това с дължимите на въззивника възнаграждения.

Пояснява, че заплатата за м. декември му е платена около 15.01.2023 г., когато пътувайки заедно със С. С. от с.Т. за цеха в гр. Т., видели въззивника господина на строителна площадка, където спрели и тя му дала парите на ръка, за което той се подписал на ведомост. Допълва, че в периода, в който въззивникът е работил в дружеството заплатите са изплащани всеки месец по ведомост.

За изясняване на спора по делото е допусната ССчЕ, от заключението на която се установява, че брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца за м. ноември 2022 г. е 357,13 лв., а за м. декември 2022 г. – 525,29 лв., което е и последното начислено му възнаграждение. Съгласно изводите на експерта, в периода 01.01.2023 г. – 04.07.2023 г. въззивникът е бил в неплатен отпуск, като при изслушването си в съдебно заседание изяснява, че тази констатация се базира на ведомости, предоставени от „Лескомерс Трейд“ ООД.