Определение № 3339 от 18.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3339 гр. София, 18.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Марио Първанов Касационно гражданско дело № 20268002100563 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, със съдебен адрес град Пловдив, чрез юрисконсулт С. С., срещу решение № 184 от 29.10.2025 г. по в.гр.д. № 416/2025 г. на Апелативен съд - П., с което е потвърдено решение № 142 от 12.02.2025 г. по гр.д. № 1002/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив. С първоинстанционното решение Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР е осъдена да заплати на П. Х. Д. 12 088,12 лв. обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от него вследствие на трудова злополука на 20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и е необосновано.

Ответникът по касационната жалба П. Х. Д., [населено място], не взема становище.

Въззивният съд е приел, че предмет на разглеждане е предявеният от ищеца П. Д. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 20.04.2021 г. в [населено място], [улица]. Относно възражението на ответника-работодател, че ЗМВР предвижда изричен ред за обезщетяване на служителите на МВР при настъпила телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните им задължения, съдът е приел, че посоченият ред по чл. 238 ЗМВР представлява единствено улеснена процедура за получаване на обезщетение в определения от закона размер, която обаче не изключва възможността пострадалото лице да предяви иск по съдебен ред за пълния размер на претърпените вреди.

1

Посочено е, че страните не спорят по установената от съда фактическа обстановка, според която на 20.04.2021 г. ищецът, заемащ длъжността „старши пожарникар“ в група „Пожарогасителна спасителна дейност“ на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Пловдив към РДПБЗН - Пловдив при ответната ГД ПБЗН-МВР, при изпълнение на служебните му задължения, слизайки от пожарния автомобил, стъпил на земята с левия си крак и вследствие на това усетил болка в областта на коляното, което впоследствие се подуло и се наложило болнично лечение, както и оперативна намеса. С разпореждане № 5104-15-128 от 11.05.2021 г. на ТД НОИ-Пловдив злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО, а с медицинско удостоверение № 211 от 07.12.2021 г. травмата е приета за средна телесна повреда. Установено е, че във връзка със злополуката на ищеца през м. януари 2022 г. са изплатени 7752,48 лв. от работодателя съгласно Заповед № 1983к2127/31.12.2021 г. на директора на ГД „ПБЗН“ – МВР, както и 159,40 лв. застрахователно обезщетение от „Животозастрахователен институт“ АД.

Съдът е приел, че за ищеца като служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР е възникнало правото по чл. 238, ал. 1 ЗМВР на обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди във връзка с получената при изпълнение на служебните му задължения телесна повреда. От представените по делото писмени доказателства - епикриза, болнични листове и заключение на медицинската експертиза е установено, че вследствие на травмата ищецът е получил тежко навяхване на ляво коляно с костна и мекотъканна компонента, изразяващо се в костномозъчен оток на лявата бедрена кост, вътреставен оток и оток на предна кръстна връзка. Констатирано е, че още в деня на злополуката ищецът е транспортиран до Спешния кабинет на УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД, където е прегледан, седмица по-късно на 27.04.2021 г. му е направен ЯМР, установил комплексна увреда на костните и мекотъканни компоненти на лява колянна става, костномозъчна контузия и малка по обем лезия на задния рог на медиалния мениск с оток на меките тъкани вътреставно. Поради продължаващи болки в областта на лявото коляно на 10.05.2021 г. ищецът постъпил в УМБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, където на 11.05.2021 г. е опериран под обща анестезия, вследствие на което е бил във временна нетрудоспособност за период от 153 дни и се е наложило провеждане на физиотерапия и рехабилитация. Според експертното заключение, изготвено въз основа на представената медицинска документация, и дадените от вещото лице в съдебно заседание обяснения към момента ищецът е възстановил в пълен обем движенията на лявото коляно, като понастоящем обиколката на бедрото на пострадалия крак е с 1,5 см по-малка от тази на другия, тъй като продължително време не е стъпвал на него и го е пазил, като степента на възстановяване е добра, противно на показанията на свидетелката, живееща на съпруженски начала с ищеца. Съдът е приел, че не са доказани твърденията в исковата молба относно влошеното и до момента психическо състояние на ищеца, като същите са опровергани от приетото по делото психологична експертиза. Според нея ищецът, противно на свидетелските показания, не е търсил и получавал психиатрична или психологична помощ след злополуката, данни за каквато в регистъра на ЦПЗ-Пловдив няма и самият той не съобщава в хода на експертното интервю. Установено е, че той действително е претърпял неприятни емоции, свързани с понесените травми и ограничения режим, на който е бил 2 подложен, но се е справил с преодоляването им, като състоянието му не е излязло извън рамките на нормалното и не се установяват данни за нарушено психично здраве, а към момента изпитва единствено неудовлетвореност от полученото обезщетение и настоява да получи справедливост в съдебния процес.

При тези обстоятелства относно характера на травмата, съответните на нея физически болки и страдания, ограничено движение на левия долен крайник, предприетото оперативно лечение, проведените прегледи, изследвания, физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, около шестмесечния възстановителен период и настъпилото пълно физическо и психическо възстановяване без съществено засягане на психо-емоционалната сфера извън обичайните за подобна ситуация негативни преживявания, произтичащи от ограничителния режим, на който е бил подложен човек в активна 32-годишна възраст към датата на злополуката, упражняването на чиято професия е свързано с повишена физическа активност в рискови условия, съдът е определил за справедливо обезщетението в размер на 20 000 лв.

Приел е, че от него правилно са приспаднати сумата, получена по реда на чл. 238, ал. 5 вр. ал. 1 ЗМВР, както и застрахователното обезщетение. За неоснователно е прието възражението на работодателя за приспадане от обезщетението на полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност, доколкото то служи за обезвреда на различни от вредите, предмет на настоящото производство.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставени следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши собствена цялостна преценка на доказателствата по делото – поотделно и в съвкупност – и да установи всички правнорелевантни факти, които да обсъди с оглед приложението на конкретна материалноправна разпоредба – чл. 52 ЗЗД?“.

2. „Когато ищецът претендира обезщетение за претърпените от трудова злополука неимуществени вреди, следва ли от същото да се приспада полученото обезщетение за временна нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ?“.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 184 от 29.10.2025 г. по в.гр.д. № 416/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив на основание чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК за проверка на твърдяното противоречие с практиката на ВКС по уточнения и конкретизиран въпрос за обстотятелствата, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 247,22 евро като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184 от 29.10.2025 г. по в.гр.д. № 416/2025 г. на Апелативен съд - П..

3

Указва на жалбоподателя Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, със съдебен адрес град Пловдив, в едноседмичен срок да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 247,22 евро и да представи вносен документ. В противен случай жалбата подлежи на връщане.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.з. или прекратяване.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4