Определение № 3450 от 24.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3450 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова като разгледа докладваното от Величка Маринкова Частно наказателно дело № 20261100206336 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.213, ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба на З. Г. С. срещу Постановление от 25.08.26 г. на АП- София по пр.пр.№2287/2026 г. по описа на САП, с което е потвърдено постановление от 14.04.2026 г. на СГП по пр.пр.№25267/2026 г., с което е отказано да бъде образувано ДП по цитираната прокурорска преписка.

В жалбата се излагат доводи, че събраните в преписката данни са достатъчни и обосновават образуването на ДП, като твърди, че не споделя довода на прокурора при СГП относно липсата на длъжностно качество на директора на Дирекция Вътрешна Сигурност при МВР (ДВС при МВР), излагайки подробни съображения. Отделно счита, че прокурорът при СГП е приложил погрешен доказателствен стандарт, като е счел, че следва да има доказана фактическа вина, което сочи, че е изискване за постановяване на осъдителна присъда, а не за образуване на ДП. За последното посочва, че са нужни само данни, а такива твърди да са налице. Излага подробно фактите, така както счита същите за установени и въз основа на тях прави и своите правни обосновки, като отделно счита, че при образуване на ДП би било възможно да се съберат допълнително доказателства в подкрепа на неговите твърдения. Намира, че постановлението на СГП е и вътрешно противоречиво, тъй като прокурорът е приел за установено, че заповедите, с които жалбоподателят е бил преназначен са били отменени от АС- Пазарджик са отменени като незаконосъобразни, а същевременно е заключил, че не са събрани доказателства за извършени нарушения на служебните задължения от страна на Д.Л. при издаването на заповедите.

Твърди, че събраните по преписката данни не са подложени на цялостна и взаимносвързана оценка, като намира, че ако това е било сторено, прокурорът щеше да стигне до други правни изводи и щеше да постанови образуването на ДП.

Иска от съда да отмени постановлението

1 на

СГП като неправилно и незаконосъобразно. Прилага и ново писмено доказателство, което твърди, че също е в подкрепа на извода за наличие на достатъчно данни, за да се постанови образуването на ДП въз основа на неговите сигнали срещи Д.Л..

Жалбата се явява допустима- подадена в срок и от лице, което е процесуално правно легитимирано да обжалва постановленията на СГП и на АП- София, с което постановлението на СГП е потвърдено,. По същество е основателна.

Обжалваните прокурорски актове- този на СГП и този, на САП, с който е потвърден акта на СГП, са доста подробни откъм фактическа страна, като в тях подробно се описва какво е било установено въз основа на образуваната по сигнал на З. С. преписка, като се акцентира на фактите, установени на база приложените от него и събрани в хода на проверката писмени доказателства, както и на база твърденията на лицето, срещу което е бил подаден сигнала- Д.Л.. Фактите, приети на база писмените доказателства, събрани в хода на проверката, са без съмнение вярно установени в двата прокурорски акта. В тях обаче липсва анализ на съдържанието на част от тях, както и коментар на сведенията, дадени от А.С. съпоставени с тези, дадени от сигналиста С. и от Д.Л.. От прокурорските актове не става ясно защо прокурорът е дал вяра на заявеното от Л., а не на твърденията на на А.С. и тези на сигналиста С.. Не става ясно защо не са предприели действия да проверят казаното от последните двама във връзка с преназначенията на Сестрисмки и с твърденията им, че тези преназначения са направени с цел той да бъде репресиран, „смачкан и съсипан“, тъй като е установил в хода на работата си по различни преписки, че Д.Л. в качеството си на директор на ОДМВР- Пазарджик се е облагодетелствал от част от злоупотребите, които са били разкрити именно от С.. Изобщо не става ясно от прокурорските актове защо не са предприети действия по събиране на данни дали твърденията на С., че спрямо него е провеждана репресия, за да бъде отстранен той от тези преписки, са верни. Както вече бе посочено в събраните по преписката данни- сведенията, дадени от самия С. и тези от А.С., се съдържат такива твърдения и данни. Те обаче не са единствените данни в тази връзка, доколкото сред материалите по преписката са приложени и две решения на АС- Пазарджик, с които заповедите, издадени от Д.Л. за преназначаването на З. С. от една длъжност на същата или друга такава, но в друг отдел, съответно от един град в друг, са били отменени като незаконосъобразни. От мотивите на въпросните две решения, които към датата на постановяване на постановлението на САП са били потвърдени от ВАС и са били влезли в сила, е видно, че тези заповеди са отменени на няколко основания- на първо място, доколкото са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила- т.е. на формално основание, но и тъй като са в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целите му- т.е. поради незаконосъобразността им по същество. В първото решение съдът е посочил, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че кадровите промени в ДВС при МВР през втората половина на 2024 г. са правени без прозрачност и без обективни критерии, като част от служителите са оставени на същите длъжности, а други- без ясна причина са преназначени в отдалечени градове.

Коментирани са показанията на тези свидетели, заявеното от тях, посочени са техните имена, 2 като на база на техните показания, съдът е заключил, че са налице данни за превратно упражняване на власт и несъответствие на акта с целта на закона- заключил е, че служебните преназначения не са обслужвали нуждите на службата, а са целели дисциплиниране или отстраняване на определени служители. В същия смисъл са и фактическите и правни изводи на съда и във второто решение. Коментирани са в тези решения и заключения на СИкЕ относно извършените промени, като съдът е констатирал, че показанията на свидетелите кореспондират със заключенията на вещите лица и водят на същите изводи. В решенията са цитирани показания на свидетели, сочещи на оказан натиск спрямо тях при преместването им, както и на разчистване на „неудобни“ служители.

Независимо от тези мотиви на двата съдебни акта, прокурорът не е счел за необходимо да провери и изясни тези твърдения, направени в рамките на друг процес, но относими към предмета на разследване по прокурорската преписка. Въпросните свидетели, които са били разпитани в рамките на двата съдебни процеса и са изнесли тези твърдения, кредитирани с вяра от съда, не са били издирени и разпитани в рамките на прокурорската преписка. Това е сторено въпреки, че решенията на АС- Пазарджик са били потвърдени от ВАС (видно от постановлението на САП) и са влезли в сила. Нещо повече дори- по преписката дори не са приложени решенията на ВАС, поради което и не става ясно на какво основание и с какви мотиви ВАС е потвърдил решенията на АС- Пазарджик и дали е приел за верни констатациите, направени в двете решения на АС- Пазарджик касаещи злоупотребата с власт и служебно положение от страна на Д.Л. при издаването на двете оспорени заповеди за преназначаването на С.. Липсата на решенията на ВАС по преписката и неразпитването в рамките на същата на свидетелите, на база на чийто показания АС- Пазарджик е отменил въпросните заповеди и е стигнал до изводите за злоупотреба с власт и служебно положение от страна на Д.Л. при издаването на оспорените заповеди води до неяснота и непълнота както на събраните доказателствени материали, така и на самата фактическа обстановка във връзка, с която се води преписката. При това положение за съда остава напълно непонятно как и въз основа на какви факти и обстоятелства, на база на какви данни и материали прокурорът при СГП и този при САП са достигнали до изводи за липса на извършени служебни нарушения от страна на Д.Л. и липса на субективна страна в поведението му при издаването на въпросните заповедни, покриващи съставомерните признаци откъм субективна страна на престъплението по чл.282 от НК, във връзка, с което се води преписката. Между впрочем постановлението на СГП по този въпрос страда от редица недостатъци и на практика е немотивирано. Прокурорът при СГП е констатирал, че двете заповеди за преназначаването на С. са отменени от АС- Пазарджик с мотив, че са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила- т.е. на формално основание, но и тъй като са в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целите му- т.е. поради незаконосъобразността им по същество, като е разполагал и с мотивите на съда към тези две решения. В своя акт обаче прокурорът при СГП само лаконично е приел, че независимо от това обстоятелство не са налице данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл.282 от НК, тъй като директорът на ДВС при МВР нямал длъжностно качество, а действал като орган на власт, но дори и да се приемело обратното не 3 са установени достатъчно данни за осъществено съставомерно деяние по този текст от закона. Защо и поради какви причини прокурорът счита това от постановлението на става ясно. Той „подробно“ е разсъждавал над въпроса има ли извършено престъпление по чл.288 и по чл.295 от НК, но по въпроса за престъпление по чл.282 от НК не е направил никакви правни съждения, а само е заключил, че няма данни да е осъществено такова. Коментар на решенията на АС- Пазарджик и приетото в тях в прокурорския акт липсва. Вярно е, че към датата на постановяване на същия те все още не са били влезли в сила, но най- малкото поради това е било редно да се изчака изхода на съдебния процес или поне да се предприемат действия по събиране на сведения от свидетелите, разпитани по съдебните дела, за да се изясни в цялост фактическата обстановка по делото и за да се прецени доколко приетото от съда може да се установи и в рамките на прокурорската преписка и доколко това би се отразило на крайния извод на прокурора за липсата на осъществен състав на престъпление по чл.282 от НК. Мотиви в тази насока липсват. Вместо да констатира тези недостатъци на акта на прокурора при СГП и да отмени същия дори и само на формално основание, прокурорът при САП е потвърдил обжалвания прокурорски акт, като отново лаконично е приел, че липсват данни за извършено престъпление по чл.282 от НК във връзка с издаването на тези две заповеди. Прокурорът при САП не се е съгласил с извода на този при СГП, че директорът на ДВС при МВР няма качеството на длъжностно лице и според съда, изводите на прокурора при САП по този въпрос са правилни и законосъобразни. По въпроса обаче има ли данни за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.282 от НК, прокурорът при САП е заключил, че макар и двете заповеди да са отменени като незаконосъобразни- постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон и в несъответствие с целта на закона, това не сочи на извършено престъпление по чл.282 от НК. Най- общо и принципно този извод е верен. Не става ясно обаче защо това е така в конкретния случай. Прокурорът при САП е направил верния извод, че за да се приеме, че постановявайки незаконосъобразен акт длъжностното лице е извършило нарушение на служебните си задължения и правомощия по смисъла на чл.282 от НК, следва да се установи, че е действал при съответната форма на вина- умисъл, за каквато според прокурора при САП по преписката не са събрани каквито и да е било данни. И тук при формирането на този извод не става ясно на база на какво е направен, тъй като нито решенията на АС- Пазарджик са коментирани и обсъждани, а още по- малко тези на ВАС, с които същите са оставени в сила. Последните дори не са приложени по преписката, независимо, че са били постановени към момента на произнасянето на прокурора при САП.

Отделно от това и за да формира този извод, прокурорът при САП е заявил декларативно, че наблюдаващият прокурор при СГП бил „изложил обстойни и задълбочени съждения“, което е абсолютно невярно, тъй като в акта на прокурора при СГП няма и дума по този въпрос. Независимо от това обаче прокурорът при САП е заявил, че нямало да „преповтаряя“ тези съждения, тъй като ги споделял изцяло и не било необходимо отново да ги излага. Така на практика и акта на САП и този на СГП се явяват изцяло немотивирани, тъй като в тях липсват каквито и да е било доводи и съждения защо липсва осъществен както от обективна, така и от субективна страна състав на престъпление по чл.282 от НК и 4 на база на кои събрани данни се правят тези изводи, респ. как се отнасят те към установеното и прието от АС- Пазарджик и ВАС като действия и мотиви от страна на Д.Л. при издаването на двете отменени негови заповеди за преназначаването на С..