Решение № 5509 от 17.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5509 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100508213 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Аол Груп“ ЕООД срещу решение от 28.05.2024 г., постановено по гр. д. №51699/2023 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав в неговата цялост. В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност, необоснованoст. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна оспорва подадената въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени по реда на чл.422 ГПК са положителни установителни 1 искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано гр. д.№ 21336/2023 г., по което СРС е издал заповед по чл. 410 ГПК, против “АОЛ ГРУП” ЕООД в полза на заявителя за: сумата 315,35 лева, представляваща главница за задължение за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден обект за период от 03.09.2020 г. до 29.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 25.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 19,52 лева, представляваща лихва за забава за период от 29.10.2021 г. до 13.04.2023 г. по правоотношение по продажба и предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в град Созопол, улица "****" ***, етаж 4, ап. 5, за който е създаден абонатен номер 238586, като за сочения период са издадени фактури. В срока по чл. 414 ГПК, е подадено възражение от АОЛ ГРУП ЕООД по чл. 414 и 414а ГПК, като е посочено, че длъжникът възразява за дължимостта на сума от 177,44 лева, и претендирана лихва от 14,80 лева за период 29.10.2021 г.- 13.4.2023 г., като се сочи, че главницата 177,44 лева е формирана от сума 42,28 лева и натрупана лихва от 8,82 лева за период 29.10.2021г.-13.4.2023 г. – задължение по фактура № 0042498928/28.9.2021 г. и № 0042498945/28.9.2021 г. – дължима за услуга „от разпределение“, като се сочи, че сумата не се дължи от длъжника, а от трето лице – длъжник на заявителя, защото когато ВиК няма достъп до водомери в сградата, като разпределя прогнозно протребление на останалите добросъвестни платци; сума 82,34 лева и натрупана лихва от 4,60 лева за период 25.9.2022 г.13.4.2023 г. – задължение по фактура № 0043930944/25.8.2022г., за която сума, след образуване на делото, заявителят е издал кредитно известие 0045398912/20.6.2023 г.; сума 35,35 лева и лихва 1,38 лева за период 25.11.2022 г.-13.4.2023 г. – част от задължение по фактура № 0044255723/25.10.2022 г., за която заявителят е издал кредитно известие № 0045398911/20.6.2023 г. Длъжникът по заповедта е направил твърдение, че е платил сумата 137,91 лева главница и 4,74 лева лихва за период 29.10.2021 г.13.4.2023 г., и законна лихва от 25.4.2023 г. до 30.6.2023 г. /дата на плащането/.

Твърди, че е посочил кои вземания на заявителя погасява, като твърди, че с плащането на общата сума 148,26 лева, погасени са: сумата 52,82 лева и лихва върху нея от падеж до плащането, по фактура № 0043771362/25.7.2022г., сумата 36,44 лева и лихва от 2,83 лева от падеж до плащане по фактура № 2

0043930944/25.10.2022 г., сумата 48,65 лева и лихва от 2,96 лева от падеж до плащането, по фактура № 0044255723/25.10.2022 г. СРС е разпоредил, на основание чл. 414а ГПК, препис от възражението и доказателството да се изпрати на заявителя, като заявителят, със становище от 20.7.2023 г., е посочил, че с плащането и направените кредитни известия е погасена е сума 255,60 лева – главница от 315,35 лева и сума 10,35 лева обезщетение за забава от общо 19,25 лева. Направено е искане за издаване на изпълнителен лист за сумата 59,65 лева главница и сумата 9,27 лева – обезщетение за забава и разноски. С разпореждане от 1.8.2023г., СРС, по мотивите от ТР № 4/18.6.2014г. на ОСГКТ по т. д.№ 4/2013г., е посочил, че доколкото страните спорят дали цялото вземане е дължимо, кои вземания са погасени в хода на заповедното производство, то и на заявителя следва да се дадат указания за иск. В срока, даден от съда, заявителят е предявил иск, въз основа на който е образувано настоящото исково дело.

По заповедното производство с определение № 33556/25.9.2023 г., връчено на двете страни, СРС е обезсилил заповедта поради непредявяване на иск над сумата 59,65 лева – дължима главница по фактури от 28.9.2021 г. до 25.10.2022 г., с отчетен период 3.9.2020 г.- 29.9.2022 г., и над сумата 9,27 лева обезщетение за забава за период от 29.10.2021 г. до 12.4.2023 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника са налице трайни фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги, като счита още, че са налице облигационни отношения, които се уреждат от Наредба №4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба №4) и от влезлите в сила на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор. Ищецът твърди, че водомерът / водомерите в имота са отчитани по електронен път. Предявява установителни искове за горната сума.

Ответникът в срока за отговор счита исковата молба за нередовна, тъй като неясно е от кои компоненти се формира вземането на ищеца. При условията на евентуална редовност на претенцията, ответникът оспорва основателността на иска, като сочи, че ищецът не доказва дължимост на исковата сума, налице било „надписване“ от страна на ищеца, с цел да покрие финансови загуби от несъбрани вземания, сметката на ответника е увеличена, 3 след което са проведени множество разговори за това, като ищецът не е коригирал фактурите. Счита се, че доказателство за това са издадените кредитни известия, посочени по – горе, като се сочи, че оспорената сума е формирана от компонент „от разпределение“ – неясно какъв, като за периода, за който са издадени две фактури – фактура № 0042498928/28.9.2021г. и № 0042498945/28.9.2021г., ответникът нямал консумация на вода, като за калкулираната сума не е ползвал услуга.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за период от 03.09.2020 г. до 29.09.2022 г, ответното дружество е клиент на ищеца за водоснабден имот с адрес град Созопол, улица „****“ ***, ***, ателие 5, с партида № 238586, за този период са издадени пет фактури, че след образуване на заповедното производство, заявителят –ищец е издал кредитно известие 0045398912/20.6.2023г. за сума 82,34 лева и натрупана лихва от 4,60 лева за период 25.9.2022г.-13.4.2023г.; за част от задължение по фактура № 0044255723/25.10.2022г., за която заявителят е издал кредитно известие № 0045398911/20.6.2023г. - 35,35 лева и лихва 1,38 лева за период 25.11.2022г.- 13.4.2023г –както и че на 30.6.2023г., ответното дружество е заплатило общата сума 148,26 лева.

По делото са представени и са приети като писмени доказателства заявление за откриване на партида от ответното дружество, справки – извлечения за показания на водомер- за клиентски номер 238586, с адрес в град Созопол, улица „****“ **, ***, ателие 5, касаещи процесния период, копия от фактури.

Представена по реда на чл. 190 ГПК е електронна справка за начина на извършване на отчет на цялата етажна собственост за период от 6.9.2018 г- до 8.1.2024 г. Същата е оспорена като документ от страна на ответника.

От първоначалното заключение на вещото лице се установява, че при огледа към 22.2.2024 г. вещото лице е посетило апартамент на по –долен етаж, както и общия водомер, за които сочи, че са с дистанционно отчитане, като информацията за консумация се събира посредством радиовръзка, която се предава към съответния оператор или отчитаща фирма. Вещото лице сочи, че със специализирани слушалки е установил, че монтираният ръчен обезвъздушител с дренажен кран включва често и едновременно с това изпуска по малко вода, която изтича в канализацията, което, според съдебният 4 експерт, може да е причина за разликата между сбора на индивидуалните водомери и показанието на общия водомер. Вещото лице сочи, че не е установил течове от спукани тръби, фитинги или постоянни течове от неизправни тоалетни казанчета, както и признаци за незаконна включване.

Вещото лице сочи, че „служебно отчитане“ се вписва, когато имотът не се посещава за отчитане. В имота на ответното дружество има два водомера водомер 394/331 и водомер 394/336, като общата консумация се отчита за водомер 394/116. Вещото лице е работило по справки – извлечение към делото, посочени по – горе, за двата водомера в имота и общото количество.

Съгласно т. 6 от заключението след отчет на три месеца на показанията на индивидуалните водомери и общият водомер /който обхваща цялото количество разходвана вода в сградата/, като ако се констатира разлика между показанията на общия водомер и водата по индивидуални водомери, тя се разпределя пропорционално на индивидуалния разход на всеки имот, което съставлява „общо потребление“ и се включва във фактурите веднъж на три месеца. За исковия период, за разпределение като „общо потребление“ по партидата на ответното дружество е 22,53 куб. м., на стойност 28,12 лева.

Според допълнителното заключение водомерите в сградата – индивидуални и общ, са отчитани дистанционно ежемесечно от страна на ищеца. Относно общото потребление вещото лице сочи, че за апартамент 5 пропорционалното разпределение се извършва по еднакъв за всеки месец коефициент, който се формира като количеството потребена вода се умножи по ежемесечен коефициент на разпределение. В таблица 2 е видно, че за всеки водомер коефицентът, който ищецът прилага, е еднакъв. Видно от отговора на задача 2 на допълнителното заключение, до 26.1.2024 г., индивидуалните водомери са били 4 по – малко, на която дата има поставени нови 4 водомера.

С обжалваното решение от 28.05.2024 г., постановено по гр. д.

№51699/2023 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, предявените претенции са изцяло уважени.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

5

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Указано е било на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно следните обстоятелства: договорните отношения между страните за доставката на ВиК услуги, количеството на доставените услуги за процесния период и размера на нейната цена; както и качеството „потребител” на ответника. Всички посочени обстоятелства се установяват по делото с оглед събрания доказателствен материал, като единствен спорен момент е относно размера на дължимото от ответника вземане.