Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4085 от 07.12.2015, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12517/2015
Вид
Решение № 4085
Подписан
07.12.2015
В сила
29.12.2015
Състав
ПАВЕЛ ТОДОРОВ ПАВЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.226, ал.1, т.13 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.234, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.69 · Кодекс за социално осигуряване

РЕШЕНИЕ

Номер 4085 Година 2015 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав

На 07.12

Година 2015

В публично заседание на 03.12.2015 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар:

Димитрия Гаджева. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 12517 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.234, ал.1 във връзка с ал.4 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Й.С.К. *** моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 19 684 лева, представляваща полагащо се на ищеца обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение за повече от двадесет прослужени години в системата на МВР в размер на двадесет месечни възнаграждения, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 19.08.2015 г. до 30.09.2015 г. в размер на 235, 56 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Областна дирекция на

Министерство на вътрешните работи - гр. Пловдив признава обективно съединените искове по основание и по размер, по изложените в отговора на исковата молба съображения, като моли съдът да не присъжда разноски в полза на ищеца, с оглед признаването на исковете и тъй като забавянето на изплащането на сумите не е по негова вина, а – ако съдът приеме, че се полагат разноски в полза на ищеца, прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът има прослужени в системата на МВР повече от 20 години, както и, че служебното му правоотношение е било прекратено, считано от 05.02.2015 г., по искане на служителя на основание чл.226, ал.1, т.13 от ЗМВР - поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО, със Заповед № 317з-191/22.01.2015 г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, като със самата Заповед е било разпоредено на ищеца да се изплати полагащото се обезщетение по ЗМВР – поради което съдът намира, че при прекратяването на служебното правоотношение на ищеца ответната страна дължи на основание чл.234, ал.1 от ЗМВР двадесет месечни възнаграждения – в размер общо на 19 684 лв., видно от представения от самия ответник заверен препис от Ведомост за изплащане на обезщетение при уволнение.

С писмена покана от 05.08.2015 г., получена от ответника на същата дата, ищецът е поканил ответната страна в 14-дневен срок от получаването доброволно да му заплати полагащото му се обезщетение в размер на 19 684 лева, по посочената в поканата банкова сметка - ***, че ответникът дължи на ищеца и мораторна лихва върху обезщетението, чийто размер за горепосочения период, изчислен от съда с компютърна програма, е 235, 56 лева.

При така установената фактическа обстановка, тъй като размерите на претендираните от ищеца суми съвпадат с установените от събраните по делото доказателства действително дължими размери, предвид направеното от ответника признание на иска - което не попада сред хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, и с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът намира, че исковете се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 01.10.2015 г. – датата на подаване на исковата молба.

Ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 1 120 лв. – платено адвокатско възнаграждение (тъй като, макар и да е признал ОСИ, до подаването на исковата молба и до приключване на устните състезания по делото, ответникът не е заплатил на ищеца дължимото му обезщетение и мораторната лихва върху него, с което е дал повод за завеждане на делото) – като с оглед фактическата и правна сложност на спора и предвид цената на ОСИ съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда - 837, 36 лв. ДТ за двата иска.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на

Министерство на вътрешните работи, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Княз Богориди” № 7, представлявана от ** Х.Г.Р., ДА ЗАПЛАТИ НА Й.С.К., ЕГН **********,***, адв. М.Х., СУМАТА 19 684 лева, представляваща полагащо се на ищеца обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение за повече от двадесет прослужени години в системата на МВР в размер на двадесет месечни възнаграждения, ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от 19.08.2015 г. до 30.09.2015 г. В РАЗМЕР НА 235, 56 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, начиная от 01.10.2015 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 120 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 837, 36 лева ДТ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

Вярно с оригинала!

ДГ