Решение № 6650 от 12.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6650 гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110130616 по описа за 2023 година

А. П. П. е предявил срещу П.Р.Б искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

3, пр. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в стрес, безпокойство, накърняване на честта и достойнство, социална изолация, влошено здравословно състояние, накърняване на името му пред близки причинени от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за извършени деяния по чл. 150, ал. 1, пр. 1 НК, производството по което е приключило с влязло в сила оправдателно решение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 2400 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 31.03.2022 г. до 04.06.2023 г., сумата от 2500 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди от повдигнатото обвинение, изразяващи се в заплатено възнаграждение за адвокатска защита по пр. пр. № 38021/2017 по описа на СРП, н.о.х.д. № 17131/2018 г. по описа на СРС и в.н.о.х.д. № 222/2022 по описа на СГС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 300 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за обезщетение за имуществени вреди за периода от 31.03.2022 г. до 04.06.2023 г.

Ищецът твърди, че през 2017 г. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 НК, като бил внесен обвинителен акт пред СРС. Посочва, че по н.о.х.д. № 17131/2018 г. по описа на СРС била постановена оправдателна присъда на 21.07.2021 г., която била потвърдена с 1 решение от 31.03.2023 г. по в.н.о.х.д. № 222/2022 по описа на СГС. Поддържа, че вследствие на водения срещу него наказателен процес е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, накърняване на честта и достойнство, социална изолация, влошено здравословно състояние, накърняване на името му пред близки. Ищецът бил претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение за адвокатска защита в наказателното производство. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата си молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът П.Р.Б оспорва предявените искове като неоснователни.

Поддържа, че твърдените неимуществени вреди не са доказани, както и че не са в причинно-следствена връзка с наказателното преследване. Оспорва исковете по размер. Поддържа, че производството е протекло в разумен срок.

Оспорва се причинната връзка между здравословното и психичното състояние на ищеца и повдигнатото му обвинение. Оспорва в условията на евентуалност размера на предявения иск за неимуществени вреди като прекомерно завишен с оглед претърпените вреди. Оспорва се като недоказана претенцията за имуществени вреди, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата си молба и в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Претенцията на ищеца се основава на твърдение за водено срещу него наказателно производство, като същият е бил привлечен за обвиняем за извършено престъпление по чл. 150 ал. 1 от НК, приключило с влязла в сила решение от 31.03.2022 г. постановена по в.н.о.х.д. № 222/2022 г. по описа на СГС.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.09.2017 г. с постановление за привличане на обвиняем по досъдебно производство № ********** г., по описа на 07 РУ СДВР, пр. пр. 38021/2017 г. по описа на СРП, е привлечен ищецът, за престъпление по чл. 131, ал. 1,т. 12, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 130, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като с постановлението на ищеца му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 300 лв. На 17.09.2017 г. е извършен разпит на ищеца . На 24.04.2018 г. е извършен нов разпит на ищеца. С ново постановление от 17.05.2018 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1, от НК, като на същата дата е проведен и разпитът му. На 08.08.2018 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1, от НК с ново постановление, като на същата дата е проведен разпит. На 17.09.2018 г. е предявено разследването.

На 10.10.2018 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1, от НК. Производството по делото е приключило с 2 постановена оправдателна присъда от 21.07.2021 г. по н.о.х.д. № 17131/2018 г. по описа на СРС, НО, 121 състав, потвърдена с решение от 31.03.2022 г. по в.н.о.х.д. № 222/2022 г. на СГС, XII въззивен състав. От представената по делото заповед за задържане на лице от 16.09.2017 г., се установява, че ищецът е бил задържан на 16.09.2017 г. в 11.15 часа за срок от 24 часа. От представената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът не е осъждан. По делото е представено и писмо с рег. № ************ от 23.10.2023 г., съгласно което в автоматизираните информационни фондове на МВР разполагали със информация по отношение на ищеца съгласно която за същия е посочено, че имало заявителски материал за извършването на едно деяния /без процесното/.

В хода на производството като свидетел по делото е разпитан Д. К.. От показанията на свидетеля се установява, че познавал ищеца от 2007 г.

Посочва, че му било отнело време да разберял, че срещу ищеца имало наказателно производство, тъй като отношенията им се били влошили, което се случило около 2019 г. Посочва, че търсел ищеца по телефона, но той не отговарял, накрая отишъл до тях и разбрал, че бил набеден за случай с телесна повреда и имал проблем с полицията. Твърди, че след това около 2021 г. си възстановили добрите отношения и ищецът и започнал да споделя повече. Посочва, че ищецът бил станал доста раздразнителен при разговорите по телефона, спрял комуникация, като свидетелят предполагал, че ищецът се бил чувствал доста тежко. Ищецът му бил разказал, че процесният случай го бил травмирал доста защото той не бил такъв какъвто го обвиняват, и това което се случило срещу него накрало го накарало да се затвори в себе си, доста се бил уронил престижа му и това било довело до изпадането на ищеца в депресия. Свидетелят твърди, че с доста други хора от обща компания, ищецът бил спрял комуникации.

По делото е разпитван и свидетелката М. Д., която посочва, че познавала ищеца от 15 години, като бил запозната с делото срещу него. Посочва, че към 2017 г. имала връзка с ищеца. Посочва, че впоследствие ищецът й бил разказал какво се било случило, като не знаела детайли, след това разбрала, че от един вид обвинение, става друг вид обвинение, като първоначално бил обвинен за блудство и се е изменило обвинението в хулиганство. Това повлияло на отношенията им и към онзи момент те приключиха, тъй като той се затворил в себе си, което повлияло и на свидетелката и тя спряла да го търся известно време. Твърди, че в разговор с ищеца разбрала подробности за случая, но свидетелката посочва, че вярвала на ищеца и към днешна дата и към тогавашна дата, че такова нещо не се било случило. Посочва, че делото било повлияло на социалния живот на ищеца, тъй като след случката нямал желание да излиза, продължил да работи, само работел и нямал желание за социални контакти. Посочва, че ищецът бил затворен в себе си, като преди обвинението не било така, имало период, в който живели заедно и ищецът бил нормален, енергичен човек, като живели заедно от 2015 г., като малко след процесния случай свидетелката се била изнесла. Свидетелката посочва, че през времето в ищеца се появило едно успокоени, че бил оправдан.

Свидетелката твърди, че ищецът чувствал вина за случката спрямо това което 3 е направил. Свидетелката посочва, че независимо от наказателното производство не се било променило нейното отношение към ищеца, защото му вярвала, че той не бил извършил това престъпление.

Като свидетел е разпитван и М.М., който посочва, че познавал ищеца от 10 години и знаел за образуваното дело, тъй като присъствал и на самата случка, както и бил свидетел по наказателното дело, тъй като обвинението не съвпадало с истината по случката. Посочва, че преди процесния случай се чували с ищеца почти всеки ден, виждали се 1 -2 пъти седмично, след тази ситуация спрели разговорите им, тъй като ищецът се бил затворил в себе.

Свидетелят посочва, че според него делото е станала причина ищецът да се разделил с приятелката си. Посочва, че имал проблеми с работа и не можел да работи адекватно, сменил няколко работни места. Посочва, че ищецът го потърсил един като звучал по-спокойно, като бил споделил на свидетеля, че делото било приключило в негова ползва и след това се било възроди приятелството им и започнали да излизат отново.

По делото е приета и съдебно-психологична експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че повдигнатото обвинение и воденото срещу ищеца наказателно производство са предизвикали при ищеца негативни емоционални състояния /с преживяване на чувство за несправедливо обвинение и накърняване на себеоценката; напрегнатост, тревожно очакване, притеснение и несигурност; потиснатост; срам унижение и обида; безпомощност; неудобство, нежелание за общуване и социална изолация/ и психосоматичен дискомфорт /нарушаване на съня и бодърстване, липса на енергия/. Вещото лице посочва, че и понастоящем били налице отрицателни преживявания при асоциации, свързани със ситуацията.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата й. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е 4 установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни.

Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата или разследващите органи са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице.