Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 16.06.2023, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Административно наказателно дело 399/2022
Вид
Решение № 64
Подписан
16.06.2023
В сила
20.01.2025
Състав
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Девня, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И.ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20223120200399 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „ГИЧЕВ СПЕД“ЕООД, Е И К : 203301217, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Хан Тервел“ №2, представлявано от С. Х. Г., чрез проц. представител – адв. Кр. А. против Електронен фиш № 8504557051, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на въззивника за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Въззивникът излага в жалбата, че атакувания ел. фиш е „с много тежки пороци“, които влияят на неговата материално правна законосъобразност, изразяващи се в следното: липса на задължителни реквизити в обжалвания ел. фиш и неспазване на установената от закона форма; липса на компетентност на административно - наказващия орган; липса на ясно и конкретно описание на нарушението.

Твърди, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран, 1 тъй като към датата на нарушението, посочена в обжалвания ел. фиш процесното МПС е било преотдадено.

Сочи на противоречие на издадения ел. фиш с европейските източници на правото при издаване на обжалвания ел. фиш – Регламент за изпълнение /ЕС/2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, излагайки подробни аргументи в жалбата си.

Излага пространствени доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски.

В с.з. представител на въззивника не се явява, в писмени бележки доразвива доводите си за материална и процесуално правна незаконосъобразност на обжалвания акт. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуален представител, който участва и в с.з., оспорват жалбата. Молят обжалвания ел. фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05. 05. 2021 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство №10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП е заснето ППС – влекач „****“, с ДК№ РР **** ВС, с допустима маса 18 000 кг., брой оси 2, категория евро 5, собственост на възз ивника „Гичев спед“ЕООД, което се движи в състав с ремарке с брой оси 3, т. е. общо брой оси 5 по път А - 2, км. 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Съставен бил Електронен фиш № 8504557051, връчен на 2 нарушителя на 14.12.2021 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приложените към АНП писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от представените от страните такива, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

На първо място съдът ще отбележи, че не споделя възражението на въззивника, че административно – наказващия орган не е представил доказателства за техническата годност на устройството, с което е установено спорното нарушение, тъй като намира, че такива не следва да бъдат събирани.

Съгласно разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП, електронните фишове на НТУ се издават за нарушение по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, която по своята същност представлява електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата, която създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179 ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи.

Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Системата не измерва конкретна величина, която да бъде сравнявана с други от същия вид, поради което и не е обект на проверка от Българския институт по метрология. Не се установява предвидено законово изискване за сертифициране или одобрение на Системата.

3

Служебната проверка на съда не установи в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както се твърди в жалбата. В електронен фиш са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение, които индивидуализират нарушението от обективна страна. Нарушението е квалифицирано правилно, като са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. Описанието му е достатъчно пълно и ясно и дава възможност да се разбере за какво нарушение се ангажира административно – наказателната отговорност на нарушителя, а именно, че дружеството – въззивник в качеството му на собственик на ППС е допуснал движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него изцяло не са били изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата според категорията му. Определените в закона изисквания към електронния фиш са да съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10 ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Атакуваният електронен фиш отговаря на тези изисквания и противно на твърденията в жалбата е издаден по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" – представен по делото. Електронен фиш е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10 ал. 10 от ЗП, установяваща, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Обжалвания ел. фиш е издаден именно от АПИ, като законът не съдържа изискване да се посочи лицето, което реално го е подписало и неговата длъжност.

Определените в закона изисквания към електронния фиш е да съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10 ал. 2 от Закона за пътищата, 4 размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Атакувания електронен фиш отговаря на тези изисквания и е издаден по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и представен по делото – противно на твърдението в жалбата. Следва да се има предвид, че електронният фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл. 189 ал. 4 изр. 2 от ЗДвП реквизити, т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Не може да се приеме и че всички изисквания по ЗАНН относно реквизитите на наказателното постановление са приложими по отношение на електронния фиш.

Изложеното дава основание на съда да прецени, че няма допуснати съществени нарушения на правилата за установяване и санкицониране на нарушението, които да ограничават или препятстват правото на защита.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва извършеното нарушение, а именно, че на дата 05.05.2021 г. процесното ППС се е движело в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да е заплатена дължимата тол такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП. Процесното ППС попада в обхвата на ППС - та по чл. 10б ал. 3 от ЗП, за които се дължи заплащане на тол такса. Нарушението е установено с устройство № 10072, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А – 2 км. 399+703, с посока намаляващ километър. Собственик, на когото е регистрирано ППС е дружеството - жалбоподател. Вярно е, че към датата на нарушението процесното ППС е било отдадено на друго лице. Но доколкото последното не е вписано като негов ползвател в свидетелството за регистрация, по аргумент на противното от разпоредбата чл. 187а ал. 3 от ЗДвП санкцията следва да се наложи на собственика, който в случая е въззивника, за което по делото също са налични доказателства. Нарушението е установено въз основа на генериран запис /доклад/ от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал, 5 представляват годно доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство № 10072, представляващо елемент от тази система. Факта, че за процесното ППС не е била заплатена пътна такса се установява от представеното при предходното разглеждане на делото от друг съдебен състав Становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“, приобщени към доказателствата по настоящото дело по реда на чл. 283 от НПК. Видно то същото е, че към датата на нарушението за процесното ППС няма получени тол декларации или маршрутни карти, няма и получена и платена тол декларация за сегмента на рамата, когато е отчетено нарушението. Допуснато е нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закон за движение по пътищата, който задължава собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Санкционната норма е приложена правилно, като е установено, че дружеството - жалбоподател е собственик на процесния товарен автомобил, който е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и попада в категорията по чл. 10б ал. 3 от Закон за пътищата. Този факт се установява и от приложението към тристранния договор, представен от въззивника. Няма никакво съмнение, че санкцията е наложена на дружеството - жалбоподател, който е собственик на процесното ППС, съответно и нарушител, а не на представляващото го тогава физическо лице.