Определение № 312 от 02.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Пловдив, 02.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300503185 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по две въззивни частни жалби,депозирани от „Фууд деливъри експрес“ЕООД,ЕИК-115755582.

С частна жалба вх.№ 90294/09.10.23г.(по описа на ПдРС) се атакува определение № 7844/10.07.23г.,постановено по гр.д.№ 3385/23г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с.,с което е върната исковата молба,подадена от „Фууд деливъри експрес“ЕООД против ****гр.Пловдив,ЕИК/Код по БУЛСТАТ-115889082 с правно основание чл.422 от ГПК,прекратено е производството по делото и е обезсилена Заповед № 8096/15.1122г.по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 16411/22г. В частната жалба се излагат съображения за твърдяната неправилност на определението поради несъобразяване с изложените факти и обстоятелства от дружеството-ищец.Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и се претендират разноски за ДТ и юрск.възнаграждение.

С частна жалба вх.№ 90292/09.10.23г.(по описа на ПдРС) „Фууд деливъри експрес“ЕООД обжалва определение № 10291/12.09.23г.,постановено по същото гр.д.№ 3385/23г.на ПдРС,с което е изменено на осн.чл.248 от ГПК определение № 7844/10.07.23г.в частта му за разноските,като е осъдено дружеството-ищец да заплати на ответното средно училище ***-гр.Пловдив разноски за исковото производство в размер на 800лв.Частният жалбоподател релевира доводи за недопустимост,необоснованост и неправилност на определението,като твърди,че не е получил нито определение № 7844/10.07.23г.,нито определение № 10291/12.09.23г.;искането за разноски не било конкретизирано с опис на претендираните суми по чл.80 от ГПК.Съдът неправилно не взел предвид и § 2б от НМРАВ № 1/04г.при определяне размера на разноските.Иска се отмяната на атакуваното определение и намаляването на размера на разноските на 100лв.

1

Ответникът и по двете частни жалби- ****-гр.Пловдив възразява,че и двете са недопустими като просрочени.По същество ги намира за неоснователни по съображения,подробно изложени в писмени отговори към всяка от тях.Претендират се разноски и с двата отговора по отношение на двете частни жалби.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частните жалби и отговорите,както и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частните жалби са подадени от легитимирана страна против обжалваеми определения по чл.274 от ГПК.Същите не са просрочени,като съдът намира за неоснователно възражението на ****-гр.Пловдив за недопустимост на същите поради просрочие с оглед на следното:

Подадена е искова молба от „Фууд деливъри експрес“ЕООД против ****гр.Пловдив,с която са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК.В исковата молба изрично са посочени два адреса за съобщения и призовки,единият в гр.София,а другият-електронен адрес.Отделно е посочен и телефонен номер на пълномощникаюрск.М.Р..Самата искова молба е изпратена по ел.поща.

Съгласно разпоредбата на чл.38,ал.2 от ГПК в редакцията му към датите на връчване на съобщенията,връчването на съобщение може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез ЕПЕП и квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща (т.1 и т.2).Съгласно ал.3 от цитирания чл.38,когато страната не е избрала възможност за връчване по ал.2, (какъвто е и настоящия случай),но е посочила адрес на електронна поща,връчването се извършва на посочения адрес.Едва когато не може да се извърши връчване по алинеи 1-3 от чл.38 от ГПК,съобщението се връчва на настоящия адрес на страната,а при липса на такъв-на постоянния.Т.е.законодателят е дал приоритет за връчване на съобщенията по електронен път при наличие на предоставени данни за електронен адрес за връчване.Цитираната разпоредба задължава съда при посочен от страната електронен адрес,първо да връчи съобщенията до тази страна именно на електронния адрес.

В конкретния казус обаче не е процедирано така.Вместо на посочената с исковата молба електронна поща,ПдРС е изпращал съобщения на адреса на ищеца в гр.София.Когато на ищеца е изпратено по този ред съобщението за постановеното определение № 7844/10.07.23г.,пълномощникът е отказал да го получи,като в призовката е отбелязано изрично „поради заявено връчване по чл.51,ал.3 от ГПК“,т.е. връчване по електронен път.Вместо да връчи съобщението електронно,съдът е приел,че призовката е връчена при отказ за получаване,което не е така,защото пълномощникът на дружеството не е отказал получаването на съобщението въобще,а е отказал същото да му се връчи на хартиен носител,след като е заявил връчване по електронен път.

Поради изложеното въззивният съд намира,че ищецът не е бил редовно уведомен за изготвянето на прекратителното определение № 7844/10.07.23г.,поради което и не може да се приеме,че частната жалба против това определение е недопустима поради просрочие.

2

Що се отнася до другата частна жалба-против определение

№

10291/12.09.23г.,съобщението за изготвянето на това определение също е изпратено на адреса в гр.София,вместо по електронната поща.Дори да се приеме,че това връчване е редовно,доколкото съобщението е прието от пълномощника на ищеца,то частната жалба пак не е просрочена.Това е така,тъй като връчването е станало на 29.09.23г.,а посоченият в атакуваното определение срок за обжалване е двуседмичен и съответно изтича на 13.10.23г.Частната жалба е подадена чрез ЕПЕП на 08.10.23г.(неделя) и заведена под вх.№ 90292/09.10.23г.в ПдРС на 09.10.23г.в рамките на посочения от съда срок.Следователно и двете частни жалби са подадени в срок и са допустими.

При разглеждането им по същество Пловдивският окръжен съд намира следното:

1.По отношение на частна жалба вх.№ 90294/09.10.23г.против определение № 7844/10.07.23г.:

Производството по първоинстанционното дело е образувано пред ПдРС по искова молба на „Фууд деливъри експрес“ЕООД против ****-гр.Пловдив по искове на основание чл.422 от ГПК за признаване за установено,че ответникът дължи на ищеца исковата сума, (равностойност на получени и незаплатени от училището плодове за исковия период),с която се е обогатил до размера на обедняването.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение,че исковата молба е недопустима,тъй като иска е предявен срещу ненадлежна страна.Ответното училище не било пасивно легитимирано да отговаря по така предявения иск.Излагат се доводи,че плодовете били предоставяни по схемата „Училищен плод“,по която платец и разпоредител на средствата бил ДФ „Земеделие“ и към този фонд следвало да се насочват евентуални претенции на заявителите по схемата и който бил пасивно легитимиран да отговаря на исковите претенции.

След дадена възможност на ищеца да вземе становище относно твърдението за липса на правосубектност на ответника относно предявените искове,съдът с атакуваното определение № 7844/10.07.23г.е върнал исковата молба,прекратил е производството и е обезсилил издадената заповед по чл.410 от ГПК.Намерил е предявеният установителен иск за недопустим на две отделни основания: липса на пасивна процесуална легитимация на ответника и липса на идентичност на основанието за вземанията на производството по чл.422 от ГПК и заповедното производство.

Настоящата инстанция намира,че искът не е недопустим на сочените в мотивите на атакуваното определение основания поради следните съображения:

-По отношение на пасивната процесуална легитимация ищецът е изложил в исковата си молба твърдения,че ответник по делото е ****-гр.Пловдив,на когото ищцовото дружество доставило плодове за процесните периоди,за което били съставени приемопредавателни протоколи и издадени фактури,неодобрени за плащане.Ответното училище заявило участие по схема „Училищен плод“ с подаване на декларация в ДФ“Земеделие“ за три учебни години,включитено процесната,а ищцовото дружество било одобрен изпълнител 3 за доставка на плодове на ответника по посочената схема за исковия период.Между страните нямало сключен нито формален,нито неформален договор за доставка на плодове,нито договор за търг.продажба.И двете страни нямали формален и неформален договор с ДФ „Земеделие“.Исковата сума се претендира от ответника на извъндоговорно основание.

За да приеме,че ответникът не е пасивно процесуално легитимиран по иска,районният съд е приел,че платец по сумите и разпоредител на средствата по схемата „Училищен плод“ е ДФ „Земеделие“,а не ответното училище,срещу което е подадена исковата молба и заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК.

В тази връзка следва да се има предвид разбирането,което е изразено в правната доктрина и в последователната съдебна практика на ВКС (определение № 284/16.04.10г.по ч.гр.д.№ 518/09г.;определение № 408/15.12.14г.по ч.гр.д.№ 4633/14г.,определение № 165/04.03.13г. по ч.т.д.№1263,всички постановени по реда на чл.274,ал.3 от ГПК),в които е изразено разбирането,че процесуалната легитимация и на двете страни в процеса (от чието име и срещу когото се предявява иска) произтича единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право,индивидуализирано с основанието и петитума на исковата молба,а не от някакви обективни факти,които следвада се издирят и докажат.Последните са от значение за действителното правно положение между страните по делото,което съдът ще установи едва с решението си и определят материалноправната легитимация по искат.е.дават отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение и в частност кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение.Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество,който съдът изследва с решението и който обосновава основателността,но не и допустимостта на иска.Поради това,когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна,той трябва да изхожда от правото,което се претендира или отрича с исковата молба,а не от факти,които подлежат на доказване в процеса.За редовността на исковата молба и за допустимостта на предявения иск е без значение кой е титуляр на правото,претендирано или отричано с иска,респ.кой е носител на правното задължение по спорното правоотношение.В случая с атакуваното определение е допуснато смесване на правни категории-отъждествяване на процесуалноправната с материалноправната легитимация на страните и в частност на ответника,поради което съдебния акт на това основание е неправилен.

-По отношение на липсата на идентичност на основанието за вземанията в заповедното производство и в производствотопо чл.422 от ГПК,която намира районния съд,следва да се отбележи,че и този извод не се споделя от въззивната инстанция.ПдРС е приел,че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 16411/22г.е издадена за доставка по договор,който е приравнен на договор за покупко-продажба,докато в исковата молба се твърдяло,че между страните не е сключен договор за доставка на плодове,но били извършвани доставки по описани фактури.

Действително,за да е допустимо производството по чл.422 от ГПК е необходимо да 4 има пълно съответствие между страните,основанието и размера на предявените искове и задълженията,за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.В случая обаче не е налице констатираната от районния съд липса на идентичност в основанието на двете производства-заповедното и исковото по чл.422 от ГПК.Неправилен е извода на първоинстанционния съд,че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е издадена за доставка по договор,т.е. задължението се претендира на договорно основание,докато в производството по чл.422 се претендира на извъндоговорно основание.

Никъде в заявлението не е посочено,че претендираните суми произтичат от договор между страните.Посочено е изрично,че длъжникът е получил плодове,които не е заплатил,поради което се е обогатил за сметка на дружеството-кредитор и дължи да му върне това,с което се е обогатил,до размера на обедняването.Нещо повече- във формуляра на заявлението графата по т.2 от Приложения,касаеща „договорът,от който произтича вземането“ изрично е зачертана,което още веднъж показва,че вземанията по заявлението не се претендират на договорно основание.Ето защо има пълна идентичност в основанието на заповедното и исковото производство по чл.422 от ГПК.