Определение № 217 от 22.04.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 217 гр. Монтана, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500134 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от„М.“ АД, ЕИК ***. адрес: град С., ул. ,.Г." № ***, представлявано от Изпълнителния директор В.Г.С.. действащо чрез пълномощника си юрисконсулт К. Г. срещу Решение с рег.

№25 от 27.01.2026г., постановено по гр.д №738/2025по описа на РС Лом.

С атакуваното Решение №25/27.01.2026година Районен съд Лом изменява решението си от 20.11.2025г. по настоящето дело, като осъжда „М.“ АД, с ЕИК *** да заплати на адв. Д. Г. от АК Л., с № ***, с адрес: гр. Т., ул.“З.“ № *, ет. *, офис ** сумата от още 321,71 лв. /триста двадесет и един лева и 71 ст./ или евровата равностойност в размер на 164,49 € /сто шестдесет и четири евро и 49 цента/ адвокатско възнаграждение и да заплати на К. Е. Г., с ЕГН ********** сумата от 152,71 лв. /сто петдесет и два лева и 71 ст./ или евровата равностойност в размер на 78,08 € /седемдесет и осем евро и 08 цента/, представляваща платена ДТ по делото.

Жалбоподателят счита, че постановеното решение, с което са увеличени присъдените на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение за неправилно, тъй като увеличеният размер не съответства на реално извършената правна помощ. Не смята, че текущото дело се отличава с извънредно висока фактическа и правна сложност, което да предполага присъждането на прекомерно висок адвокатски хонорар над първоначално 1 определения размер. Първоначално присъдената сума напълно съответства на обема на положените усилия и процесуалното поведение на страните.

Увеличаването на това възнаграждение нарушава баланса в процеса и води до неоправдана финансова тежест за насрещната страна.

Счита, че представляваното дружество с категоричност не е дало повод за завеждане на настоящия иск, поради което счита, че на основание чл.

78 ал.2 ГПК, разноските следва да бъдат възложени изцяло в тежест на ищеца.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските се възлагат на ищеца при наличието на двете кумулативно изискуеми предпоставки - липса на извънпроцесуално поведение на ответника, даващо повод за завеждане на иска и процесуално изявление за признаване на иска. Цитираната норма освобождава ответника от отговорността за разноските, като същевременно санкционира онзи ищец, който би могъл да постигне целения правен резултат извънсъдебно.

Моли съда да отмени определението в атакуваната му част и да остави без уважение искането на ищцовата страна за допълване на решението в частта за разноските.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от адв. Д. Г., вписан в АК-Л. с изложени доводи за неоснователност и излишно шиканиране на делото в частта за разноските, доколкото ищеца няма да получи навреме присъдената й държавна такса, а адвокатът – възнаграждението си.

В случая ако ответникът не е дал повод за делото, то той сам щеше да потърси ищцата за да й възстанови надвнесените суми, но ответникът продължава да сключва неотговарящи на изискванията на ЗПК договори за заем с потребители, надявайки се, че те няма да потърсят правата си по съдебен ред.

Моли съда да остави без уважение депозираната от ответника частна жалба и да потвърди като законосъобразно и правилно атакуваното определение.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията в частната жалба, въз основа на закона и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, при спазване на 2 изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството пред първостепенния съд е образувано по депозирана искова молба от К. Е. Г., чрез адв. Д. Г. против „М.“ АД по предявен иск за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит №250134 от 23.04.2024година сключен между страните по делото е недействителен, поради неточно посочения в него ГПР.Ответникът е признал иска.По делото е постановен съдебен акт с който искът е уважен.

ЛРС е уважил предявения иск от ищеца, като е признал за установено че процесния договор е недействителен, като със същото решение е осъдил ответника да плати на адв. Д.Г. от АК Л. сумата от 300 лв. за процесуално представителство по реда на чл.38 от ЗА.

Пълномощника на ищеца е депозирал молба, с която иска съдът да измени решението, в частта за разноските, тъй като по делото са присъдени само сума в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, която е занижена и не кореспондира на изискванията на ЗА и Наредбата за адв. възнаграждение, освен това ответното дружество следва да заплати и съответната ДТ - 132,71 лв., която ищеца е внесъл по сметката на ЛРС

ЛРС е приел, че тъй като предявения иск е с цена 3211,82 лв., а съгласно Наредба за мин. възнаграждения на адвокат при интерес от 1 000 хил. до 10 хил. лв., адвокатското възнаграждение би следвало да е 621,53 лв., и е изменил решението си за адвокатското възнаграждение. като е присъдил и внесената от ищеца държавна такса в размер на 152,71лева.

МОС намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение правилно и законосъобразно.

Като се прецени фактическата и правна сложност на делото , проведените съдебни заседания и събраните доказателства, както и установената трайна съдебна практика по спорните правни въпроси, МОС намира присъденото възнаграждение за справедливо..С атакуваното определения е присъдена сумата от 321лева или общо в сума размер на 621лева за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА е напълно съответстващо и справедливо за положения труд. Настоящият съдебен състав изхожда и от това, че 3 адвокатският труд е високо квалифициран, в производството пълномощникът на ищеца е защитил интересите му, тъй като е постановено решение за уважаване на иска. Размерът на възнаграждението е в предвидения в чл. 7, ал.

2, т. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа размер.Следва да се вземе предвид, че производството се е развило само в едно открито съдебно заседание и не се е наложило допълнително събиране на нови доказателства и отлагане на делото, не са били разглеждани насрещни искове.Присъденото възнаграждение е в законовия минимум, поради което обжалваното решение е правилно и законосъобразно и МОС го потвърждава като остава жалбата без уважение.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на„М.“ АД, ЕИК ***. адрес: град С., ул. ,.Г." № ***, представлявано от Изпълнителния директор В.Г.С.. действащо чрез пълномощника си юрисконсулт К. Г. срещу Решение с рег.№25 от 27.01.2026г., постановено по гр.д №738/2025по описа на РС Лом.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4