Решение № 18072 от 08.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18072 гр. София, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110103984 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Изи Финанс“ ЕООД срещу М. Г. П. с искане да се признае за установено, че ответницата дължи следните суми: 1000 лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит от разстояние № ****** от 01.08.2022г., ведно със законната лихва от 05.09.2023г. до окончателното плащане, сумата от 214,35 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.08.2022г. до 27.07.2023г., както и сумата от 5 лева, представляваща лихва за забава за период от 27.07.2023г. до 13.08.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.09.2023г. по ч.гр.д. № 49752/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние № ****** от 01.08.2022г. Поддържа, че информация за сключването на процесния договор, както и приложимите към него Общи условия били достъпни на уеб адреса на ищеца: www.minizaem.bg. като съгласно същите ответникът бил попълнил въпросника от сайта на ищеца, отбелязал бил, че е съгласен и приема общите условия и съответно след преценка от ищеца последният го е одобрил и му е изпратил по лична ел. поща договор и общи условия. Потвърждението ставало от заемателя след въвеждане на предварително получен уникален код на електронен адрес, изпратен му по имейл. След извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане за потвърждение, което се записвало. В хода на кандидатстването кредитополучателят бил изпратил снимка на личната си карта, от която било видно, че предоставените лични данни съвпадали. Била предоставена снимка от вайбър и такава тип „селфи“ с лична карта, като било видно, че снимащият се и лицето от снимката на личната карта съвпадали. Поддържа, че в изпълнение на 1 задълженията си по договора бил превел по банкова сметка на ответника сумата в размер на 1000 лева като съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора същата следвало да бъде погасена на 12 вноски, първите 11 в размер на 83,33 лева, а 12-тата последна вноска в размер на 83,37 лева за период 31.08.2022г. - 27.07.2023г. Сочи, че ответникът дължал и фиксирана лихва на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 в размер на 40,15 % за периода от 01.08.2022г. до 27.07.2023г. в размер на 214,35 лева. Поддържа, че падежът на кредита настъпил на 27.07.2023г., до който момент не били постъпили плащания от ответника, с оглед на което последният дължал и лихва за забава за периода от 27.07.2023г. - 13.08.2023г. в размер на 5,00 лева. Излага доводи, че е предприемал опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но ответницата не е пожелала да погаси задълженията си. За събиране на вземанията ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било образувано ч.гр.д. № 49752/2023г. по описа на СРС, 25 състав. Ответникът бил възразил, поради което предявявал настоящите искове. С оглед на гореизложеното искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. Г. П. чрез адв. П. Г., с който се оспорват предявените искове. Оспорва действителността на договора за предоставяне на кредит от разстояние № ****** на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 8 - чл. 10 от ЗПФУР, тъй като на ответницата не била предоставена преддоговорна информация, с която същата да се запознае преди сключване на договора. Навежда възражение, че договорът за кредит е сключен в противоречие с чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като размерът на шрифта на договора за кредит не съответствал на предвиденото - не по-малък от 12, както и било нарушено изискването всички негови елементи да бъдат представени в еднакъв вид, формат и размер шрифт. Излага доводи, че клаузата за начисляване на неустойка била недействителна, поради противоречието й с добрите нрави и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребител. Поддържа, че поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, процесният договор, сключен между страните, бил недействителен. Сочи, че договорът за предоставяне на кредит от разстояние № ****** от 01.08.2022г. бил нищожен и на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не съдържал посочване на действителния процент ГПР, защото в ГПР не била включена сумата, представляваща неустойка в размер на 427,32 лева, предмет на чл. 3, ал. 2 от процесния договор. Твърди, че не дължи сумата от 1000 лева, тъй като същата била преведена изцяло по сметка на ищеца в Изипей в края на месец декември 2023г. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.09.2023г. по ч.гр.д. № 49752/2023г. по описа на СРС, 25 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 2

ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключен с ответника договор за заем със съдържанието, посочено в исковата молба, по който е предоставил на ответника сумата от 1000 лева; възникнало по силата на договора задължение за кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва в размера, посочен от ищеца; изпълнение от кредитодателя на задължението му да предостави дадената в заем сума на кредитолучателя; изискуемост на вземането; изпадането в забава на ответника и размера на мораторната лихва.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на вземането.

В конкретния случай с определението от 14.06.2024г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 03.10.2024г., съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 01.08.2022г. е бил сключен Договор за предоставяне на кредит № ******, както и че на М. П. е била предоставена сумата от 1000 лева, главница по договора.

Освен безспорния характер горните обстоятелства се установяват и от приетия препис от Договор за предоставяне на кредит № ****** от 01.08.2022г., както и от платежно нареждане от 01.08.2022г. – л. 41 от делото.

От Договор за предоставяне на кредит № ****** от 01.08.2022г. се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит, по който ищецът се е задължил да предаде в собственост на ответника сумата от 1000 лева, а ответникът се е здаължил да върне същата при следните условия: вид на ползвания кредит: потребителски кредит по продукт „Бърз на вноски“; размер на всяка погасителна вноска в лева; брой вноски и дати на плащане на всяка от погасителните вноски: посочени в погасителния план по чл. 4, ал. 3; срок на кредита: 360 дни; освен връщане на отпуснатата сума по договора за кредит, потребителят дължи и заплащане на възнаградителна/договорна лихва върху главницата; договорната лихва е дължима при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 %; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора- 0,11 %; общо дължима сума – 1214, 35 лева; общо дължима сума при непредставяне на обезпечение- 1641,67 лева.

Съгласно чл. 5 годишният процент на разходите по кредита е 48,44 % като са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение. Посочено е, че методиката на изчисление на ГПР е законово уредена като се намира в ЗПК, Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от него, въведен с изменение на ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за кредитните институции, обн. с ДВ, бр. 41 от 2018г. в сила от 01.07.2018г., както и че единственият показател, включващ се при изчисление на ГПР е възнаградителната лихва по т. 3. Уточнено е, че размерът на ГПР е изчислен от съответен софтуер, като при изчисление на размера на ГПР е спазена посочената законово регламентирана 3 формула.

Съдът намира, че сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, като наред с нея законът урежда и специфични изисквания към вида и размера на шрифта на който е написан - всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Съгласно императивната норма на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит, сключен в нарушение на тези изисквания, е нищожен.

При извършване на преценка на действителността на процесния договор за потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен поради заобикаляне на закона.

Това е така, поради следното:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Според чл. 3, ал. 1 от процесния договор, потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 2/ две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер над 1000 лева; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство.

В чл. 3, ал. 2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението да 4 предостави обезпечение в срока по предходната алинея, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 427,32 лева. Неустойката се заплаща от потребителя разсрочено, заедно с погасителните вноски, като в погасителния план, обективиран в договора за кредит /чл. 4, ал. 3, т. 2/ е посочено, че се дължи неустойка при заплащане на първите шест вноски всяка в размер на 71,22 лева.

Разпечатката съдържа 23 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ea32b56-ee0c-4023-8254-78383c3328ea