Решение № 44 от 10.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Пазарджик, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело № 20255200100646 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове при условията на евентуалност от Н. П. Й., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес:гр.П., обл.П., ж.к. *** против "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1421, р-н „Лозенец“, *** Телефон: ***, Факс: ***, представлявано от В. А. Г., А. Ч.

Д., Н. Г. С. и Л. Т. .

Предявени са обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 20 от ЗПК;а при условията на евентуалност: 1/. иск по чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, обективно и кумулативно съединен с: 2/.иск по чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД;и трите иска, обективно и кумулативно съединени с иск по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД .

Цената на исковете ,посочена в исковата молба , както следва:

По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл.11, 1 ал.1, т. 10 и т. 20 от ЗПК – 32 390.41 лв.; при условията на евентуалност: 1/. по отношение на иска с правно основание 22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК – 5 461.20 лв.; 2/. по отношение на иска с правно основание по чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД – 15 829.21 лв.; по отношение на обективно и кумулативно съединения с трите иска иск по чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД – 4 291.13 лв.

Ищцата твърди,че на 01.08.2022г.в качеството си на кредитополучател е сключила сключен Договор за потребителски кредит №720031220958 с ответника в качеството му кредитодател.

Съгласно чл.6 от Договора, срокът на същия е до 15.09.2027г.,т.е.60 календарни месеца,а размера на договорения заем съгласно чл.7 т.1 от Договора е 16 561.20 лв.,от които 11 100.00 лв.главница и застрахователната премия по Застраховка защита на кредита и сметките- 5461.20 лв.

Съгласно чл. 7.2.2 от Договора, в случаите когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждат от Кредитора, за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник,за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора.

Съгласно чл.9 т.1 от Договора лихвеният процент е фиксиран за срока на договора в размер на 30.40%,като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дена в месеца и 360 дни в годината.

Съгласно чл.10 от договора,годишният процент на разходите е 32.62,а общия размер на задължението възлиза на 32 390.41 лв.

Погасителният план към договора е обективиран в чл. 11 т. 2 от същия и предвижда 59 равни месечни погасителни вноски, всяка на стойност от 539.84 лв. и последна 60-та вноска - в размер на 539.85 лв. Във всяка вноска се включва главница и лихва при различно съотношение на двата компонента и падежа на всяка вноска е на 15 - то число на съответния месец;

Дължимата главница е в размер на 16 561.20 лв., а дължимата лихва е в 2 размер на 15 829.21 лв.

Към процесния договор са налице Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от „ТИ БИ АЙ БАНК“, Заявление – декларация за установяване на договорни отношения и декларация по ЗМИП;

Информационен документ за застрахователен продукт;Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“,предоставена от Mediguide International,Информация по чл.324-327 от КЗ за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,

Сертификат № 1720031220958202 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „ Второ Медицинско мнение“,Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,

Общи условия за ползване на

Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International към застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД.

Твърди се,че към настоящия момент ищцата е заплатила сумата в общ размер на 15 175.13 лв.

По отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД ,се твърди в исковата молба,че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, Договорът за потребителски кредит е недействителен,тъй като ГПР е неправилно посочен и липсва на ясно и точно формулиране на компонентите,включени в ГПР.Не е включена застрахователната премия при изчисляване размера на ГПР.Ищцата поддържа,че след като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на 3 всички участващи при формирането му компоненти,това води до неяснота за потребителя относно неговия размер и не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР,на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19,ал.1 ЗПК.Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,точна и максимално ясна информация за разходите,които следва да направи във връзка с кредита,за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.От посоченото следва,че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК,следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично,и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.В противен случай потребителят е поставен в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита.Това се явява и в директно противоречие с чл.3,пар.1 и чл.4 от Директива 93/13 ЕИО.

Твърди се,че в процесния договор е нарушено изискването на закона да бъде посочено кои разходи формират ГПР.Същото представлява нарушение на чл.22 във вр. с чл.11, ал.1,т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора.

Поддържа,че съгласно § 1 т.1 от ДР на ЗПК в общия разход по кредита за потребителя трябва да бъдат включени застрахователните премии. Вместо това застрахователната премия е прибавена към главницата,а не към другите разходи по кредита, където съобразно пар.1 т.1 от ДР на ЗПК във вр. с чл.19 ал.1 от ЗПК, би следвало да бъде включена. По този начин първо се завишава размера на главницата,без реално потребителят да е получил сумата от 16 561.20 лева, както е посочено в чл.7.1. от Договора / застрахователната премия/, като по този начин на практика се увеличава размера на ГПР,доколкото допустимия му размер се определя съобразно главницата по договора. Включена в главницата, застраховката се олихвява, което от своя страна се явява допълнително, скрито възнаграждение за кредитора.

В настоящия случай се твърди,че застрахователната премия не е 4 съобразена при формиране компонентите на годишния процент на разходите, а същата е включена в общия размер на главницата, което от своя страна не отговаря на принципите за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора.Ищецът излага съображения,че застрахователната премия не следва да се третира като част от общия размер на кредита по смисъла на §1 т.3 ЗПК,а е необходимо да се включи в общия разход по кредита, съгласно §1 т.1 ЗПК.Това е така,защото първата величина изразява сумата, която потребителят е получил в своя полза, а втората изразява сбора от онова, което той следва да плати или иначе казано – цената на кредита. Включването на застрахователната премия към главницата по кредита води до нейното капитализиране,т.е.потребителят е поставен в положение, в което е възможно да заплаща възнаграждение за ползването на суми, които в действителност той не получава, защото не е кредитиран за тях. В практиката на СЕС по въпроса (напр.Решение от 21.04.2016г.по дело С-377/14) последователно се поддържа,че общият размер на кредита е равен на онова, което потребителят получава,респ. може да използва за себе си, поради което застраховка, която обезпечава риска за кредитодателя не би могла да бъде част от общия размер на кредита.Нещо повече - в решението се посочва,че включването на един разход вместо в общия разход по кредита, в общия размер на кредита, винаги води до изкривяване процентното изражение на ГПР, а неправилното посочване на ГПР е равносилно на липса на такъв, което води до недействителност на договора (така напр. Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 и цитираната там съдебна практика).В тази връзка сочи,че правилата, регламентиращи компонентите и изчисляването на годишния процент на разходите са императивни и договорната автономия следва да отстъпи пред тях (така напр.

Решение от 09.11.2016г. по дело № С-42/15). Обратния извод би бил в пряко на разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗПК, според който „при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата“. В случая с включването на застрахователните премии към главницата се цели прехвърляне на икономическия риск изцяло върху потребителя, което е недопустимо, доколкото възможностите на последния във всеки един житейски и правен аспект са несравнимо по - малки от тези на търговеца. Всичко това сочи, че въпросната застраховка представлява единствено скрито възнаграждение за кредитодателя, което по силата на 5 императивните правила на закона трябва да бъде включено в ГПР.

Отделно от това ищцата твърди,че в договора не е посочен лихвен процент на ден ,което представлява нарушение на императивното изискване на чл.11 ал.1 т.20 ЗПК,според което договорът за потребителски кредит, се изготвя на разбираем език и съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20). Съгласно чл. 20.1 от Договора е предвидена възможност за кредитополучателя да се откаже от него при наличието на установените в Договора предпоставки. Следва да се отбележи, че в Договора не е упоменато конкретното изражение на лихвения процент на ден, в случай, че потребителят упражни правото си на отказ от договора.

В разпоредбата на чл. 29 ал. 1 ЗПК е предвидено правото на потребителя да се откаже от сключения договор за потребителски кредит,без да дължи обезщетение или неустойки и без да посочва причина за това,при спазване на срока, реда и условията за упражняване на това потестативно право, посочени в чл.29 ЗПК.Разпоредбата транспонира императивните норми на чл.14 от Директива (ЕС) 2008/48. Съгласно т. 123 от Решение от 09.09.2021 г. на СЕС по съединени дела С-33/20, С-155/20 и С- 187/20, целта на посочената разпоредба на директивата е да позволи на потребителя да избере отговарящ най-добре на потребностите му договор и следователно да се откаже в "срока за размисъл" от този договор (след като го е сключил), за който установи, че не съответства на нуждите му.