Определение № 4760 от 06.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4760 гр. София, 06.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20268002101060 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7098/20.01.2026 година, подадена по пощата на 17.01.2026 година, от „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София, срещу решение № 7433/05.12.2025 година на Софийски градски съд, въззивен ІV-Г състав, постановено по гр. д. № 5248/2025 година.

С въззивното решение на Софийски градски съд е потвърдено първоинстанционното решение № 16 873/16.03.2024 година, поправено с решение № 4469/16.03.2025 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 119-ти състав, постановени по гр. д. № 69 715/2023 година, с което по предявени от А. П. Г. срещу „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Г. от длъжността „старши стюард“, извършено със заповед № 276/01.11.2023 година на управителя на „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София, на основание чл. 330, ал. 2, т .6 от КТ, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, като Г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

В подадената от „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него 1 да бъде постановено друго, с което предявените от А. П. Г. срещу дружеството искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1и т. 2 от КТ да бъдат отхвърлени.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационна жалба А. П. Г. е подал отговор на същата с вх. № 30 314/05.03.2026 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 7433/02.12.2025 година на Софийски градски съд, въззивен ІV-Г състав, постановено по гр. д. № 5248/2025 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено.

„Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София е било уведомено за обжалваното решение на 17.12.2025 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 7098/20.01.2026 година, като е подадена по пощата на 17.01.2026 година. Поради това, предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд е приел, че страните по делото не спорели, а и от представените по делото писмени доказателства се установявало, че те били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което А. П. Г. бил изпълнявал при „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София длъжността „старши стюард“, както и че трудовото правоотношение с Г. било прекратено от ответника на основание чл. 330, ал. 2, т .6 от КТ със заповед №227/01.11.2023 година, във връзка с оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № 276/01.11.2023 година. Дисциплинарното наказание било наложено на основание чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ–за неизпълнение на възложената работа, както и на основание чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ–за уронване на доброто име на предприятието. Съгласно изложеното в заповедта, Г. бил извършил 2 нарушенията на трудовата дисциплина като на 08.10.2023 година напуснал своеволно своя екипаж, без да предупреди своя командир и без каквото и да било обяснение, нарушавайки правилата и задълженията си съгласно Ръководство за работа на кабинен екипаж (т. 1.5.3 Старши стюард, ORO.CC.200). Вместо да се пребазирал с полет на авиокомпанията AIZ 211 на 08.10.2023 година на самолет „Airbus 320“ с маршрут Тел Авив–Атина, след който следвало да изпълни полет от Атина до Париж (вместо първоначално планирания за деня полет Тел Авив-Барселона-Тел Авив), Г. самоволно бил решил да се качи като пътник на другия самолет на „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София, „Boing 737“ с дестинация Ларнака. С това си поведение А. П. Г. бил извършил нарушение на трудовата дисциплина, а именно неизпълнение на възложеното от работодателя, неспазвайки указанията всички екипажи на „Airbus 320“ да се пребазират в Атина с полет AIZ 211, както и неспазване на правилата и задълженията, съгласно Ръководство за работа на кабинен екипаж (т. 1.5.3 Старши стюард, ORO.CC.200). Неспазването на указанията било довело до неизпълнение на възложения полет Тел Авив–Барселона–Тел Авив, впоследствие променен на Атина–Париж, което било основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, съгласно чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.

Въпреки, че нарушението било еднократно, работодателят бил определил същото като тежко, тъй като било осъществено при неспазване на служебно установената йерархия, без да бил уведомен командира на „Airbus 320“ и било довело до неосъществяване на планирания впоследствие полет Атина-Париж.

На следващо място, А. П. Г. бил споделил в социалните мрежи съобщение, подкрепящо групировката „Хамас“, като съзнавал, че подлежи на проверка от отдел „Сигурност“ на израелската авиокомпания, чийто полети обслужвал, което водело до накърняване репутацията на работодателя. Също така нарушението било определено като тежко, въпреки че било еднократно, доколкото било извършено умишлено и в момент, когато са се били преустановявали отношенията с израелската авиокомпания, въпреки дългосрочно поетите ангажименти от работодателя.

Съгласно посоченото в заповедта, проверка за извършените нарушения била извършена във връзка с доклад на Директор Полетни операции от 31.10.2023 година. От А. П. Г. били изискани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ, каквито били дадени. От същите се установявало, че Г. не считал за своеволно напускането на екипажа си, предвид извънредната обстановка в Израел на 073 08.10.2023 година, а двата полета на работодателя от 08.10.23 година считал за евакуационни. Дадените от служителя обяснения не били счетени за основателни и при оценката си по реда на чл. 189 от КТ дисциплинарнонаказващият орган приел, че следвало да наложи на Г. наказание

„дисциплинарно уволнение“.

Уволнителната заповед, видно от удостоверителния запис върху същата, била редовно връчена на Г. на 03.11.2023 година, от която дата на основание чл. 195, ал. 3 от КТ дисциплинарното наказание се смятало за наложено на работника. От същата дата предвид нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 330, ал. 2, т.

6 от КТ изявлението на работодателя било проявило преобразователния си ефект на прекратяване на трудовото правоотношение на А. П. Г..

Дисциплинарното наказание „уволнение” се налагало, когато било налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които било извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явявало съответно. Същевременно законът поставял изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивирането на заповедта, спазването на преклузивни срокове и получаването на разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за това. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания била за работодателя. От ангажираните по делото писмени доказателства се установявало, а не се и спорело между страните, че дисциплинарното било е наложено при спазване установената в чл. 193 от КТ процедура. В тежест на носителя на дисциплинарната власт било да установи, че описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание деяние било извършено от наказания служител, и че същото представлявало виновно неизпълнение на трудовите задължения, установени с нормативен акт, трудовия договор или законно разпореждане на работодателя. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установявало, а не било и спорно между страните, че А. П. Г. не бил разпределен от работодателя за евакуация с полета, с който се бил евакуирал, а с по-късен полет (съдебния протокол от откритото съдебно заседание, проведено на 18.03.2024 година) Безспорно било също и че А. П. Г. не бил изпълнил полета Атина–Барселона на 08.10.2023 година.

Неоснователни били оплакванията във въззивната жалба на „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София, че първоинстанционният съд не бил обсъдил 4 посочените, обявени за безспорни, обстоятелства. От значение в случая било, дали същите обосновавали извод за твърдяното неизпълнение на задължения на ищеца. За установяване на същите, по делото били ангажирани длъжностна характеристика и извлечение от Ръководство за работа на кабинен състав, където в т. 1.5.3. детайлно били посочени задълженията на старшия член на кабинния екипаж, доброто познаване на които било посочено в т. 1 от „Длъжностни задължения“ в длъжностната характеристика. От същите се установявало, че А. П. Г. бил длъжен да се явява 60 минути преди часа на отпътуване, в изискуемото състояние (в добро здраве, с униформа и други); да се качи на борда 40 минути преди STD за първия полет за деня; да проверява електронната си поща поне веднъж на 48 часа и да следи месечния график, който се изпраща по ел. поща в края на предходния месец и други.

Установявало се от свидетелските показания, че на 07.10.2023 година А. П. Г. и свидетелката Б. се намирали в гр. Тел Авив във връзка с работата си в „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София. В града двамата били настанени в близко разположени сгради. Чували се били сирени и се налагало екипажите на самолетите да се крият в бункери. Около 19.00 часа се бил явил един от инструкторите на „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София и съобщил, че екипажите се изтегляли. Впоследствие свидетелката получила сведения, че екипажите ще се изтеглят от града, като бил даден кратък срок да събере багажа си. Свидетелката и А. П. Г. били евакуирани с едни и същи полет, осъществен с „Boing 737“. Свидетелката изрично била посочила, че никой от пътуващите с полета не бил върнат с обяснение, че следвало да се евакуира с друг полет.

Ангажирано по делото още с исковата молба било електронно съобщение, изпратено на 07.10.2023 година от служител на „Електра Еъруейс“ ООД“ АД гр. София до екипажите на дружеството , според което, към Израел били изстреляни ракети. Дадени били инструкции за безопасност. На 08.10.2023 година служител на дружеството изпратил до всички екипажи на „Airbus“ в Тел Авив електронно съобщение, според което ситуацията в града ескалирала.

Екипажите се предупреждавали, че планирания за следващия ден полет от Тел Авив до Атина щял да се осъществи със закъснение и всички екипажи следвало да пътуват с този полет. По-късно самолетът щял да извърши полет до Барселона, а екипажът, извършващ полета, щял да остане в Барселона за една нощувка. От представения по делото дневен наряд за 08.10.2023 година 5 се установявало, че А. П. Г. бил планиран да осъществи на посочената дата полети Тел Авив–Атина, Атина–Тел Авив, Тел Авив–Барселона и Барселона-Тел Авив. В същия смисъл било и заключението на изслушаната по делото техническата експертиза. От същата се установявало и че на полета от Тел Авив за Атина с номер AIZ211 на 08.10.2023 година било имало 148 пътника.