Акт № 267 от 03.11.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Враца, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Калин Тр. Тодоров

Членове:Борис К. Динев

Христо Н. Христов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20251400500373 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.

С Решение № 416/23.06.2025 г., постановено по гр.д. № 778/2023 г.

Районен съд-Враца е допуснал съдебна делба между В. Н. А. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. ***. с ЕГН ********** и адрес гр. Враца, *** и Е. Й. А. с ЕГН ********** и адрес гр. Враца, ул. ***, на следните недвижими имоти: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Враца, одобрена със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с административен адрес гр. Враца, ***, с площ по документ 90,93 кв.м., ведно с прилежащото му мазе № 16 и прилежащите му 1,06 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при дялове, както следва:

4/6 идеални части за Е. Й. А., 1/6 идеална част за Е. И. А. и 1/6 идеална част за В. Н. А.; 2. поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Враца, одобрена със заповед № РД-18- 43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, находящ се във Врачански лозя, местност „Череша“, с площ 3119 кв.м., седма категория земя, с начин на трайно ползване: „за земеделски труд и отдих“, при дялове, както следва: 2/4 идеални части за Е. Й. А., 1/4 идеална част за Е. И. А. и 1/4 идеална част за В. Н. А.; 3. поземлен имот в с. Гложене, община Козлодуй (урегулиран), представляващ УПИ Х, планоснимачен № 651, квартал 77 по плана на с. Гложене, одобрен със заповед № 612/1966 г., с административен адрес с. Гложене, ул. „***“ № 2, ведно с построените в имота сгради (ПМЖ- 1

100 кв.м., СП-60 кв.м., ПМЖ-60 кв.м., СП-10 кв.м. и СП-60 кв.м.), при дялове, както следва: 2/4 идеални части за Е. Й. А., 1/4 идеална част за Е. И. А. и 1/4 идеална част за В. Н. А.; 4. поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Гложене, община Козлодуй, одобрена със заповед № РД-18-1776/26.10.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, находящ се в землището на с. Гложене, местност „Мерата“, с площ 30498 кв.м., четвърта категория земя, с начин на трайно ползване: „нива“; 5. поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с.

Гложене, община Козлодуй, одобрена със заповед № РД-18-1776/26.10.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с площ 1251 кв.м., находящ се в землището на с. Гложене, община Козлодуй, местност „Край Огоста“, трета категория земя, с начин на трайно ползване „нива“; 6. поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с. Гложене, община Козлодуй, одобрена със заповед № РД-18-1776/26.10.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с площ 10002 кв.м., находящ се в землището на с. Гложене, община Козлодуй, местност „Ливадето“, трета категория земя, с начин на трайно ползване „овощна градина“; 7. поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с. Гложене, община Козлодуй, одобрена със заповед № РД-18- 1776/26.10.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с площ 1000 кв.м., находящ се в землището на с. Гложене, община Козлодуй, местност „Лакомията“, трета категория земя, с начин на трайно ползване „нива“; 8. поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с. Гложене, община Козлодуй, одобрена със заповед № РД-18- 1776/26.10.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с площ 2324 кв.м., находящ се в землището на с. Гложене, община Козлодуй, местност „Полето-двор“, четвърта категория земя, с начин на трайно ползване „нива“, при дялове, както следва: 2/4 идеални части за Е. Й. А., 1/4 идеална част за Е. И. А. и 1/4 идеална част за В. Н. А.. С решението съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска за делба в частта му досежно четири броя златни зъбни коронки (със зъбите в тях), всяка с тегло 4 грама, направени от зъболекарско злато 22 карата, принадлежали на В. Д. А., бивш жител на гр.

Враца, починала на 03.02.2022 г.

С въззивна жалба с вх. № 10144/08.07.2025 г. по описа на Районен съд- Враца, В. Н. А. и Е. И. А., чрез упълномощения им адвокат Р. М. - Х. от АК- Враца, са обжалвали решението, както следва: В. Н. А. - в частта, в която районният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска за делба на движими вещи, принадлежали на В. Д. А., б.ж. на гр.Враца, представляващи 4 бр. златни зъбни коронки, всяка с тегло 4 грама, направени от 22 карата зъболекарско злато; В. Н. А. и Е. И. А. - в частта му, в която Районен съд – Враца е определил дяловете /квотите/ на страните относно допуснатата делба на следните недвижими имоти: 1/ апартамент, находящ се в гр. Враца, ул.

„***“ № 115, вх. “Е“, ап.78; 2/ имот в с. Гложене, представляващ дворно място от 730 кв.м., с масивна жилищна сграда от 100 кв.м., масивна сграда /дюкян/ 2 от 60 кв. м., стопанска постройка от 60 кв. м., стопанска постройка от 10 кв. м. и стопанска постройка от 60 кв. м. - кошара и кош с хамбар; 3/ имот в м.

Череша във Врачанските лозя, целия от 3119 кв.м.; 4/ земеделски земи в землището на с. Гложене, чиято собственост е възстановена с план на земеразделяне на Й. А. по време на брака му с В. А. с Решение от 01.10.1998 г.

В жалбата се твърди, на първо място, че неправилно и незаконосъобразно, при нарушаване на процесуалните правила, Районен съд – Враца е приел в мотивите, че ищцата В. Н. А. не е доказала съществуването на процесните 4 броя златни зъбни коронки, т.е., че не са погинали/изгубени към датата на приключване на съдебното дирене в първата фаза на делбеното производство, нито доказала обстоятелството, че тези златни коронки към същия момент били във владение на ответника Е. Й. А., тъй като съдът неоснователно е отказал да даде възможност на ищцата да докаже тези обстоятелства, чрез назначаване на фоноскопска експертиза.

На следващо място се поддържа в жалбата, че Районен съд – Враца неправилно е определил квотите на всяка една от жалбоподателките в нарушение на материалния закон, тъй като не е взел предвид, че наследодателите Й. А., починал през 2015 г., и В. А., починала през 2022 г., придобили посочените в жалбата имоти в режим на СИО. Посочва се, че след смъртта на Й. А. преживялата съпруга В. А. нямала равни права с двамата си сина (Е. А. и Н. А.), както неправилно приел районния съд, а имала 1/2 идеална част от дела на съпруга си и участвала като наследник в останалата 1/2 идеална част наравно с двамата си сина. Така, тъй като апартамента в гр.

Враца, ул. „***" № 117, е придобит по време на брака на двамата наследодатели Й. А. и В. А. и притежаваните от всеки от тях 1/3 идеални части от имота също представлявали СИО, то правилните квоти на страните в този имот са 24/36 за Е. А., 11/36 за В. А. и 1/36 за Е. А.. Изтъква се, че имота в с. Гложене с всички сгради в него, е придобит по време на брака на двамата наследодатели и също представлявал СИО, в резултат на което правилните квоти на страните в него са: 6/12 за Е. А., 5/12 за В. А. и 1/12 за Е. А.. Твърди се, че имота в м.Череша, обособен в 3119 кв. м., е придобит по давност от наследодателя Й. А. по време на брака му с В. А. и този имот също представлява СИО, че синът на наследодателката В. А. - Н. А. (починал през 2019 г.), е починал преди нея, поради което само прекият негов законен наследник и дъщеря /В. А./ наследявала В. А., респ. квотата на Е. А. се образувала само като наследник на съпруга й Н. А.. В резултат на това, 3 правилните квоти на страните за този имот са: 6/12 за Е. А., 5/12 за В. А. и 1/12 за Е. А.. По отношение на земеделските имоти в землището на с.Гложене се поддържа, че са възстановени на собственика им Й. А. по време на брака му с В. А. и тези имоти също представлявали СИО, съгласно чл.13 от Семейния кодекс (Обн. ДВ. бр.23 от 22 Март 1968г., отм. ДВ. бр.41 от 28 Май 1985г.).

Посочва се, че придобиването на собствеността върху тези земеделски имоти на името на Й. А. е станало след брака му с В. А., съответно тези имоти са били СИО, съгласно разпоредбата на чл.103 от ПЗР от Семейния кодекс от 1968 г., че собствеността върху тези земеделски имоти винаги е принадлежала на Й. А. след придобиването им по време на брака, съответно правото му на собственост върху тези имоти никога не било изгубено, както и че земеделските имоти са възстановени на Й. А. с Решение от 01.10.1998 г. на ПК – гр. Козлодуй по време на брака му с В. А. и били в СИО. В резултат на това правилните квоти за тези имоти са: 6/12 за Е. А., 5/12 за В. А. и 1/12 за Е. А..

Иска се отмяна на решението в посочените части и се претендират разноски за пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Е. Й. А., чрез пълномощника му адв. Д. К. от АК-Враца, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Счита, че решението на Районен съд – Враца е неправилно само в частта, в която са определени дяловете на страните в самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Враца, с административен адрес гр. Враца, ***, а в останалата част решението е законосъобразно, обосновано и правилно, а въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Твърди, че по делото не е доказано съществуването на зъбните коронки към момента на откриване на наследството, нито владението им от Е.

А. към същия момент, както и че със заличаването на поисканата от ищците експертиза съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила.

Поддържа, че Й., В. и Е. А.и са придобили самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Враца, с административен адрес гр. Враца, ***, при равни права, поради което съдът правилно е приел, че всеки от тях е придобил като индивидуална собственост по 1/3 идеална част, а не в режим на СИО. Посочва, че при определяне правата на страните в този имот съдът не отчел факта, че Н. А. е починал преди майка си В. А., и неправилно е разпределил квотите на наследниците, като не е съобразил нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за наследството ЗН). След смъртта на В. А., притежаваните от нея 4/9 ид.ч. се разпределяли между синът й Е. А. и внучка й В. А. (по заместване на починалият й син Н. А. - чл. 10, ал. 1 ЗН), предвид на което следва да се коригират квотите на наследниците по отношение на този недвижим имот, като следва: за Е. А. - 2/3 ид.ч., за В. А. - 5/18 ид.ч. и за Е. А. - 4

1/18 ид.ч. По отношение на останалите недвижими имоти изтъква, че съдът правилно и основателно е приел, че са придобити от Й. А. по силата на решение на поземлена комисия за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ и нотариални актове за давностно владение, поради което са негова лична собственост и не попадат в режим на СИО. Моли съда да измени обжалваното решение в частта, в която са определени дяловете на наследниците по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Враца, с административен адрес гр. Враца, *** и да се отхвърли като неоснователна въззивната жалба на В. Н. А. и Е. И.

А., като решението да бъде потвърдено в останалата му част.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателките, чрез процесуалния си представител, поддържат подадената жалба и молят съдът да я уважи, като в представена писмена защита подробно обосновават искането си; въззиваемият, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли съда да не я уважава.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав взе предвид следното: