Решение № 453 от 17.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Пазарджик, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20255220103011 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.405, ал.1 вр. чл.384, ал.2 КЗ и чл.86 ЗЗД вр. чл.134 ЗЗД.

Ищецът Е. Д. С. с ЕГН ********** от гр. * твърди, че по силата на договор за лизинг №* от 14.06.2021 г., сключен между него и лизингодателя „С“ ООД, е ползвател на лизингово имущество, представляващо лек автомобил марка „А“, модел „*“, рама №*. Твърди, че лизинговото имущество е предмет и договор за финансов лизинг №20240208 от 22.02.2024 г., сключен между „С“ ООД като лизингополучател и от друга страна собственикът и лизингодател на имуществото „Б*“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. *. Твърди още, че лизинговото имущество е застраховано при ответника ЗАД „А“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. *, с имуществена застраховка „Каско на МПС“, сключена на 21.02.2025 г. съгласно застрахователна полица №*, със срок на покритие от 21.02.2025 г. до 22.02.2026 г. Твърди, че страни по застрахователното правоотношение са ответникът ЗАД „А“ ЕАД в качеството на застраховател, собственикът на лизинговото имущество „Б*“ ЕАД в качеството на застраховащ и „С“ ООД в качеството на ползвател/лизингополучател на имуществото. Твърди още, че 1 макар да не е страна по застрахователното правоотношение, той е действителният платец на застрахователните премии по застраховката.

Ищецът твърди, че на 02.04.2025 г. /в срока на застрахователното покритие/ е настъпило застрахователно събитие по време на престой на застрахования автомобил на паркинг - диагонална пукнатина на предното стъкло и следи от удар в горния ляв ъгъл на стъклото. Поддържа, че повредата представлява покрит застрахователен риск и за нея ответникът дължи застрахователно обезщетение в размер на 4739.76 лв. с вкл. ДДС, което следва да бъде заплатено на собственика на имуществото „Б*“ ЕАД. Поддържа, че веднага е уведомил за повредата лизингодателя по неговия договор за лизинг „С“ ООД, който от своя страна е уведомил застрахователя. Била образувана преписка по щета №26025030101210. На 03.04.2025 г. ответникът писмено уведомил „С“ ООД, че отказва да изплати застрахователно обезщетение, тъй като щетата е съществувала към момента на сключване на застрахователния договор. Ищецът уточнява, че се касае до стара шупла на предното стъкло, която според него няма връзка с процесната диагонална пукнатина в стъклото, поради което счита отказа на застрахователя да обезщети вредата за неоснователен.

Ищецът твърди още, че собственикът на застрахованото лизингово имущество „Б*“ ЕАД не е предприел никакви действия в защита на правото да получи застрахователното обезщетение. Поддържа, че като ползвател на лизинговата вещ и платец по лизинга и по застраховката той /ищецът/ може да упражни правата на бездействащия кредитор по застрахователното правоотношение.

При тези твърдения ищецът моли съда да осъди ответника ЗАД „А“ ЕАД да заплати на „Б*“ ЕАД застрахователно обезщетение в размер на 4739.76 лв., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането, както и обезщетение за забава за периода от 03.04.2025 г. до 04.08.2025 г. в размер на 222.52 лв. Претендира и присъждането на съдебни разноски.

Ответникът ЗАД „А“ ЕАД счита иска за недопустим поради липса на правен интерес от неговото предявяване, тъй като ищецът не е страна по застрахователното правоотношение или трето ползващо се лице от застраховката.

2

Не оспорва сключването на застрахователния договор.

Оспорва иска при твърдение, че бенефициент по договора за застраховка не е собственикът на лизинговата вещ „Б*“ ЕАД, а „Българо-Американска кредитна банка“ АД, която е посочена в застрахователната полица като трето ползващо лице, евентуално - че обезщетението се дължи на посочения в полицата лизингополучател „С“ ООД, тъй като се касае до частична вреда, съгласно чл.384, ал.2, т.1 КЗ.

Оспорва застрахователното събитие. Твърди, че не дължи застрахователно обезщетение, тъй като предното стъкло на автомобила е било увредено преди сключването на застрахователния договор, което е установено още при първоначалния оглед, извършен на 21.08.2024 г. по повод предходното застраховане на автомобила.

Оспорва размера на претенцията, тъй като челното стъкло на автомобила е било повредено и преди да настъпи застрахователното събитие, а целта на застрахователното обезщетение е да възстанови застрахованото имущество във вида преди събитието. Освен това, размерът на претендираното от ищеца обезщетение е съобразен с разходите за подмяна на стъклото в официален сервиз на марката, а застрахователния договор не предвижда такава възможност с оглед възрастта на автомобила, която е над 4 г.

Оспорва акцесорния иск при твърдение, че не е изпаднал в забава.

Моли двата иска да бъдат отхвърлени и претендира разноски. Предявил е възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

С определение №3060/24.10.2025 г. съдът е конституирал като страна по чл.26, ал.4 ГПК собственика на застрахования автомобил „Б*“ ЕАД, който не е изразил становище.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са допустими.

Съгласно чл.384, ал.2 КЗ лизингополучателят има правата на застрахован по повод на изплащането на обезщетение по имуществена застраховка на лизингово имущество, като: 1. при частични вреди 3 обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител; 2. при кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане.

От цитираната разпоредба следва извода, че за лизингополучателят по договор за финансов лизинг е налице правен интерес и активна процесуалноправна легитимация да предяви като процесуален субституент по смисъла на чл.26, ал.2 ГПК вр. чл.134 ЗЗД правата на лизингодателя към застрахователя на лизинговото имущество, когато основава исковата си претенция на твърдения, че има качеството на кредитор спрямо лизингодателя, че лизингодателят - титуляр на правата по застраховката бездейства и не ги упражнява, както и че бездействието на лизингодателя заплашва удовлетворяването на ищеца.

Обстоятелството, че при частични вреди по лизинговото имущество лизингополучателят може да претендира застрахователното обезщетение директно за себе си, когато то е парично, не го лишава от възможността да предяви иска срещу застрахователя като процесуален субституент на лизингодателя /каквато беше практиката по отменения КЗ – решение № 313 от 6.03.2019 г. по т. д. № 3012/2017 г. на ВКС, II т.о. и решение № 562 от 3.10.2024 г. по гр. д. № 3487/2023 г. на ВКС, III г. о./.

Въпросите дали действително ищецът е кредитор на лизингодателя относно твърдяното вземане, дали лизингодателят бездейства и дали той има вземане срещу ответника – застраховател са включени в предмета на доказване и подлежат на преценка от съда, разглеждащ спора по същество, зависят от събраните доказателства и на тях следва да бъде даден отговор с решението.

За основателността на главния иск ищецът следва да установи, че в срока на застрахователното покритие по сключена с ответника „А“ ЕАД имуществена застраховка на лизингово имущество, което му е предоставено за ползване въз основа на лизинговия договор, във връзка с който е сключена застраховката, е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът 4 дължи застрахователно обезщетение в размера на исковата претенция, платимо на собственика на имуществото/лизингодателя „Б*“ ЕАД, както и бездействието на последния да упражни правата по застраховката.

За основателността на акцесорния иск ищецът следва да установи наличието на главен дълг и забавата на ответника.

Представен е договор за лизинг на лек автомобил №* от 14.06.2021 г., сключен между „С“ ООД като лизингодател и ищеца Е. Д. С. като лизингополучател. Срокът на договора, съгласно уговорения в него погасителен план на лизинговите вноски, е до 14.06.2026 г. Предмет на договора е лек автомобил „А *“ с рама №*. В чл.32 от договора е предвидено задължение за лизингополучателя да застрахова за своя сметка лизинговото имущество в полза на лизингодателя при избран от лизингодателя застраховател и да подновява застраховките, ако те изтичат преди края на договора за лизинг.

Не са представени доказателства за сключена от ищеца имуществена застраховка в полза на лизингодателя по горепосочения договор за лизинг №*/14.06.2021г. - „С“ ООД.

Представен е договор за финансов лизинг №20240208 от 22.02.2024 г., който има за предмет същия автомобил. Страни по този договор са „Б*“ ЕАД като лизингодател и „С“ ООД като лизингополучател. Срокът на договора, съгласно уговорения в него погасителен план на лизинговите вноски, е до 08.06.2026 г.

От представения регистрационен талон на автомобила е видно, че негов собственик е лизингодателят по втория договор „Б*“ ЕАД, а ползвател на автомобила е лизингополучателят по втория договор „С“ ООД.

Представена е застрахователна полица №* от 21.02.2025 г., със срок на покритие от 21.02.2025 г. до 22.02.2026 г. От същата се установява, че за процесния автомобил е сключена доброволна имуществена застраховка „Каско“ от собственика на автомобила „Б*“ ЕАД, който има качеството на застраховащ. Като лизингополучател и ползвател на застрахования актив е посочен „С“ ООД, а бенефициент/трето ползващо се лице по чл.398 КЗ е „Българо-американска кредитна банка“ АД.

Постъпили са писмени доказателства по реда на чл.192 ГПК от „С“ ООД 5 като трето неучастващо лице, а именно 6 бр. квитанции за платени застрахователни премии по процесната застрахователна полица №*, от които е видно, че премиите се заплащат на застрахователя от собственика на застрахования автомобил „Б*“ ЕАД. Третото лице „С“ ООД твърди в съпроводителното писмо, че средствата ги осигурява ищеца Е. С., за което представя три броя фактури, издадени от „С“ ООД за получени от ищеца Е. С. средства за застраховка „Каско“ по лизингов договор №*.

Въз основа на установените дотук обстоятелства съдът намира иска за неоснователен.

Целта на застраховките по Глава 37 ЗК „Застраховка за обезпечение на заем или банков кредит. Застраховане на лизингово имущество“ е реализиране на обезпечителната функция на сключената застраховка до размера на дълга по конкретен договор за заем, кредит или лизинг. Длъжникът по договора за лизинг, който се явява лизингополучател и ползвател на лизинговата вещта, е задължен да застрахова лизинговото имущество за своя сметка в полза на собственика-лизингодател, но той самият не е застраховано лице по тази застраховка, тъй като не е собственик на застрахованата вещ. Логично и справедливо е при бездействие на правоимащия лизингодател да получи застрахователно обезщетение при настъпила щета на лизинговото имущество, на лизингополучателя да се признае активна процесуалноправна легитимация и право на иск против застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на лизингодателя. Главното условие за успешното провеждане на косвения иск по чл.134 ГПК е лизингодателят да има права по застрахователното правоотношение, които не упражнява във вреда на лизингополучателя.

В настоящия случай лизингодател по договора за лизинг, от който ищеца черпи права е „С“ ООД. Дружеството обаче няма качеството на застрахован или трето ползващо се лице по представената застрахователна полица, т.е. няма право да получи застрахователно обезщетение по нея. Ищецът освен това не се явява застраховащо лице по тази полица. Застраховащ е собственика на автомобила „Б*“ ЕАД, но той пък е застраховал имуществото не в своя полза, а в полза на „Българо-американска кредитна банка“ АД и също няма право да получи застрахователното обезщетение, тъй като правата по застраховката принадлежат на третото лице – чл.398, ал.3 КЗ. Следователно 6 представената застрахователна полица №* от 21.02.2025 има обезпечителна функция до размера на дълга по друг договор, по който ищецът не е страна и не обслужва договора за лизинг на ищеца. Застраховката не обслужва и договора за лизинг, по който страна е „Б*“ ЕАД, чийто процесуален субституент се явява ищеца, тъй като правата по застрахователния договор са на третото лице „Българо-американска кредитна банка“ АД.