Определение № 1116 от 08.05.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1186/2024
- Вид
- Определение № 1116
- Подписан
- 08.05.2024
- В сила
- 08.05.2024
- Състав
- Златина Рубиева, Иванка Иванова, Петя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.207 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1116 гр. София, 08.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Златина Рубиева
Членове:
Иванка Иванова
Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501186 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Б. Р. Р. срещу определение № 2938 от 28.02.2024 г., постановено по гр. д. № 13507/2022 г., по описа на СГС, I ГО, 9 състав, с което е спряно производството по делото до приключване на НОХД № 6585/2023 г. по описа на СГС, НО, 24 състав, с влязъл в сила съдебен акт. Излага съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като наличието на наказателно производство не е пречка за разглеждане на гражданското дело, тъй като двете производства са самостоятелни едно от друго. В хода на гражданското дело може да се установят противоправните действия на деликвента, без това да рефлектира върху наказателния съд, който не е обвързан от решението по настоящото дело. Поддържа, че следва да се изостави безусловното задължение за спиране на граждански дела. Позовава се на накърняване на правата на ищеца във връзка с депозираната от него молба по чл.207 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от другата страна „ЗАД ЕВРОИНС“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Счита, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Моли съда да остави без уважение частната жалба.
Съдът, след като прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Б. Р. Р. е предявил иск срещу „ЗАД Евроинс“ АД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ – за заплащане на сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на неговия баща 1
Р. Р. Р. при ПТП, настъпило на 16.02.2022 г., около 15.10 ч. в гр. София, ул.
„Рибен буквар“, в близост до бл.12, с товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Т1350“, рег. № ********. Претендира сумата от 8 458, 33 лв., представляваща лихва за забава за периода 02.06.2022 г. – 21.12.2022 г., както и законна лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Твърди наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между виновния водач и ответника.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че в случая е налице случайно деяние. Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача К. В. Г..
По делото са ангажирани материалите по воденото досъдебно производство срещу водача К. В. Г., както и препис от разпореждане от 09.12.2023 г., постановено по НОХД № 6585/2023 г. по описа на СГС, НО, 24 състав, във връзка с повдигнато срещу подсъдимия К. В. Г. обвинение за престъпление, посочено в обвинителния акт, с което делото е насрочено в открито съдебно заседание.
Във връзка с изискана служебна справка по делото е постъпило писмо от СГС, НО, 24 състав, съгласно което НОХД № 6585/2023 г. не е приключило и е насрочено за разглеждане за 01.02.2024 г.
С обжалваното определение съдът е спрял производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по горепосоченото наказателно дело с влязъл в сила акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е предвидено, че съдът спира производството, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В тази хипотеза спирането на делото е поради връзка между делата, като едното от тях е преюдициално спрямо другото. Независимо кога са образувани делата подлежи на спиране обусловено дело до приключване на обуславящото дело с влязло в сила съдебно решение.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите на ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС, т.1, връзката между делата, която има предвид чл.229, ал. 1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.
Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.
За да се извърши обоснована преценка относно релевантната за приложимостта на нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК връзка между обуславящото и обусловеното дело, следва да се установи идентичност на 2 деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт в образуваното наказателно производство и противоправното деяние, от което се твърди че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента (определение № 616/21.07.2014 г. по т. д. № 1732/2014г. на ВКС, ТК, І ТО; определение № 316/24.06.2016 г. по ч. т. д. № 887/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО и др.).
От представеното по делото разпореждане за насрочване на наказателното дело в открито съдебно заседание и удостоверението, че производството по делото не е приключило с окончателен съдебен акт, не би могло да се извърши преценка относно горепосочените обстоятелства. По делото не е приложен препис от обвинителния акт, въз основа на който е образувано наказателното производство. Същият е необходим, за да се определи дали деянието, описано в обвинителния акт, е част от фактическия състав и на деликта, за вредите от който ищецът претендира обезщетение в гарванското производство, както и дали соченото нарушение на правилата на движение, извършено от водача на товарния автомобил, е в причинна връзка със смъртта на наследодателя на ищеца (определение № 381 от 16.09.2022 г. по ч. т. д. № 434/2022 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО). С оглед на това въз основа на доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното определение следва да се отмени, като делото следва да се върне на СГС за продължаване на процесуалните действия.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2938 от 28.02.2024 г., постановено по гр. д. № 13507/2022 г., по описа на СГС, I ГО, 9 състав.
ВРЪЩА гр. д. № 13507/2022 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3