Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 944 от 05.12.2018, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 41/2018
Вид
Решение № 944
Подписан
05.12.2018
В сила
16.06.2020
Състав
ДИАНА СТОЯНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

No………./ .12.2018г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА СТОЯНОВА при участието на секретаря Капка Микова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 41 по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД срещу „ОСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД в несъстоятелност, С.Т.И. и О.Т.И. искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, вр. Закона за кредитните институции да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца при условията на солидарност по издадената заповед за незабавно изпълнение №9453/16.11.2017г., по ч.гр. дело №17416/2017г. по описа на ВРС сумата от 4 099 834.12 лева, представляваща непогасена просрочена главница по Договор за кредитна линия от 24.06.2013г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 17.07.2014г., Допълнително споразумение № 2 от 07.07.2015г. и Допълнително споразумение № 3 от 30.06.2016г., сумата от 166 634.90 лева, представляваща просрочена наказателна лихва /неустойка/ за периода 24.06.2017г. – 12.11.2017г., съгласно чл.12, ал.1 и ал.2 от раздел III от Общи условия по договори за кредит, сключвани от „ОББ“ АД с клиенти на Дирекция „Малък и среден бизнес и специализирани програми“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.11.2017г. до окончателното и́ изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесните суми и е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. В законоустановения срок длъжниците са подали възражение, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуването на вземането с оглед дадените указания от заповедния съд.

Твърди се, че е сключен Договор за кредитна линия от 24.06.2013г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 17.07.2014г., Допълнително споразумение № 2 от 07.07.2015г. и Допълнително споразумение № 3 от 30.06.2016г., по силата на който банката ОББ АД, е предоставила на кредитополучателя „ОСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД ползването на кредитна линия за оборотни средства в размер на 4 100 000 лв. за рефинансиране на задължения към „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, произтичащи от Договор за револвиращ банков кредит от 27.06.2011г.

Първоначалният краен срок за издължаване е бил 24.06.2014г., който впоследствие е изменен няколко пъти до 24.06.2017г. Ответниците „СИМИРАМИДА-04“ ЕООД, С.Т.И. и О.Т.И. са съдлъжници по кредита и са се задължили да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя.

Ищецът излага, че предоставеният кредит се олихвявал в годишен лихвен процент в размер на 1 – месечен SOFIBOR плюс надбавка от 5 пункта годишно. Съгласно уговорките в договора по чл.12, ал.1 и ал.2 от раздел III от Общи условия по договори за кредит, сключвани от „ОББ“ АД с клиенти на Дирекция „Малък и среден бизнес и специализирани програми“ при неизпълнение за плащане на вноските се дължи наказателна лихва в размер на редовната лихва плюс 5 пункта. Твърди се, че с Допълнително споразумение № 2 от 07.07.2015г. страните са се уговорили да се промени действащия лихвен процент като дългът да се олихлява с 1 – месечен SOFIBOR плюс надбавка от 5 пункта годишно, но не по-малко от 5 %.

Кредитът е бил многократно усвоен и погасяван, като при настъпване на крайния срок на погасяване – 24.06.2017г., нито кредитополучателя, нито солидарните длъжници са погасили задълженията по договора за кредит, като се дължат главница от 4 099 834.12 лева и наказателна лихва от 166 634.90 лева.

По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат сумите по издадената заповед за изпълнение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

По делото е постъпил отговор от ответниците „ОСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД в несъстоятелност, С.Т.И. и О.Т.И.. Ответниците твърдят, че исковете са недопустими, евентуално неоснователни. Сочат, че исковата молба е нередовна поради непредставляването на справка по чл. 366 ГПК.

Оспорват да е настъпил падежа на задълженията на 24.06.2017г., както и техния размер. Ответниците С.Т.И. и О.Т.И. оспорват да са солидарно задължени по кредита и твърдят неговата нищожност. Релевират възражение за погасяване по давност на вземанията. В допълнителната искова молба твърдят, че към датата на подаване на заявлението ищецът не е имал изискуемо вземане за цялата главница.

Излагат, че не им е отправяно изявление за прекратяване на договора и покана за плащане. Ответниците С.Т.И. и О.Т.И. се позовават се на нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи по чл.143 от ЗЗП. Молят за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание чрез процесуалните си представители оспорват предявените искове, молят същите да бъдат отхвърлени.

В.И.Г., синдик на

„Ост Трейдинг“ ЕООД, редовно призован, не е изразил становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба , прие за установено от фактическа и правна страна:

От доказателствата се установи, че между „Обединена Българска Банка” АД и „Ост Трейдинг“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател е сключен договор за кредитна линия от 24.06.2013г., по силата, на който банката е предоставила кредитна линия за оборотни средства в размер до 4100000.00лв. за рефинансиране на задължение към „Райфайзенбанк България“ ЕАД с първоначален краен срок на погасяване 24.06.2014г. Съгласно чл.4, ал.1 дългът по кредита се олихвява с годишен лихвен процент, определен на база едномесечния SOFIBOR и надбавка 5 пункта годишно, като към датата на сключване на договора лихвата по кредита се равнява на 5.549%. В чл.12, ал.1 и ал.2 от раздел III Общи условия по договори за кредите е предвидено, че при забава на плащанията на главница и лихви се дължи наказателна лихва върху всяко едно от вземанията, равняваща се на договорения по реда на чл.4, ал.1 от индивидуални условия или чл.2, ал.1 от Допълнителни условия лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта годишно до окончателно изплащане на сумата. От съдържанието на договора се установява, че е бил обезпечен с ипотека върху недвижими имоти и особен залог върху вземания и съвкупности от вещи и вземания.

Договорът за кредит е подписан О.Т.И., в лично качество и като управител на „Ост трейдинг“ АД и С.Т.И., в лично качество и като управител на „Семирамида – 04“ ЕООД, които са встъпили в дълг в качеството им на солидарни длъжници, като по силата на чл.5 от договора за кредитна линия отговарят за изпълнението на задълженията по него.

С анекс №1/ 17.07.2014г. е променен крайният срок за погасяване на кредита на 24.06.2015г., изменен отново с анекс №2/07.07.2015г. на 24.06.2016г., а с анекс №3/30.06.2016г. падежът на задължението е продължен до 24.06.2017г.

С анекс №2 в §3 е променен и действащия лихвен процент като дългът да се олихлява с 1 – месечен SOFIBOR плюс надбавка от 5 пункта годишно, но не по-малко от 5 %.

И трите анекса са подписани от О.И. и С.И., в качеството им на солидарни длъжници.

Анализът на основното съдържание на договора за кредитна линия обосновава извода за неговата валидност, като годно основание да породи уговорените в него права и задължения за кредитополучателя „Ост Трейдинг“ ЕООД. Оспорването на ответниците, че договора е нищожен е бланкетно с непосочване на конкретни пороци и предвид констатациите на съда, същото се явява неоснователно.

Следователно дружеството/ответник е пасивно материално легитимиран да отговаря за задълженията по договора за кредитна линия.

Другите двама ответници, същото следва да отговарят за изпълненията на задълженията по кредитната линия, тъй като същите са встъпили в дълг по смисъла на чл.101 от ЗЗД, поради което и на това основание отговарят солидарно заедно с главния длъжник - кредитополучателя.

По отношение възражението за наличието на неравноправни клаузи, за което съдът следи служебно, които могат да се отразят на размера на главницата и договорната лихва, настоящият състав извърши анализ на съдържанието договора и констатира следното:

Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

В §13, т.1 от ПЗР от цитирания закон е дадена дефиниция за „потребител“, а именно всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Договорът за кредитна линия е сключен с търговско дружество - ответника „Ост Трейдинг“

ЕООД, с посочена цел – рефинансиране на негов дълг към друга банка във връзка с търговската му дейност. Следователно договорът няма характер на потребителски спрямо този ответник, което обуславя извода, че последният не може да се позовава на неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

По отношение на ответниците О.И. и С.И. и наличието спрямо тях на качеството на „потребител“ съдът приема следното:

Физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. В този случай, съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото за установяване на качеството „потребител". Такова задължително тълкуване е дадено в решения: С-348/14 на СЕС, С-110/14 на СЕС, С-74/15 на СЕС, както и в решение №84/20.07.2017г. по т.д. №1934/2015г. на I ТО на ВКС, решение №38/23.06.2017г. по т. д. №2754/2015г. на I ТО на ВКС. В тези решения допълнително е посочено, че обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, включително когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото.

В настоящия случай от справка в ТР се установява, че О.Т.И. е управител и едноличен собственик на капитала на „Ост Трейдинг“ ЕООД, следователно по отношение на него категорично може да се заключи, че е свързан професионално с търговското дружество и с тази цел е приел да отговаря солидарно за вземанията по кредита. По отношение на ответницата И. също се установява, че тя е управител и едноличен собственик на капитала на другия солидарен длъжник „Семирамида 04“ ЕООД, поради което може да се установи професионалната връзка за встъпването в дълг по отношение на главния длъжник.

Този извод се налага и от обстоятелството, че двамата ответника са свързани лица по смисъла на §1, ал.1, т.1 от ПЗР на ТЗ, с оглед качеството им на съпрузи, факт признат от С.И. в договор за правна помощ на л.124 от делото.

Следователно се налага извода, че двамата ответници – физически лица нямат качеството на „потребител“, поради което и спрямо тях не се прилага потребителската закрила.