Определение № 4271 от 14.04.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4271

Пловдив, 14.04.2026 г.

Административният съд - Пловдив - VIII Състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

При секретар ЗЛАТКА ЧОБАНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО БЕКИРОВ административно дело № 20257180701694 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.64 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144, чл.213а, ал.3 и чл.161 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

“ИТН-КОНСУЛТ“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [ЕИК], представлявано от адвокат А. Й.- пълномощник, е сезирало съда с молба с Вх.№4687 от 06.03.2026г., в която е заявено искане за възстановяване на срока за касационно оспорване на Решение №229 от 08.01.2026г.

Насрещната страна в производството- Председател на Национална агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), чрез адвокат Н. Н.- пълномощник, представя становище с Вх.№6658 от 30.03.2026г. за неоснователност на заявеното искане.

Производството по делото е образувано по жалба на “ИТН-КОНСУЛТ“ ООД, представлявано от адвокат А. Й.- пълномощник, против Заповед №ЛД-01-05-12 от 19.06.2025г. на Председател на НАПОО, с която са прекратени правата по Лицензия №***, издадена на Център за професионално обучение към “ИТН-КОНСУЛТ“ ООД, чрез временното ѝ отнемане за срок от 3 (три) месеца.

Жалбата (листи 3-5) е подадена от адвокат Й. посредством Система за сигурно електронно връчване (ССЕВ), съгласно нарочна разпечатка от системата (лист 2).

Приложения към жалбата също са подадени от адвокат Й. посредством ССЕВ (лист 81). На адвокат Й. е разрешен достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), по подадено от нея заявление (лист 28), посредством ССЕВ (лист 27).

Призоваването на “ИТН-КОНСУЛТ“ ООД за насроченото по делото открито съдебно заседание на 01.10.2025г. е направено чрез адвокат Й., посредством ССЕВ (лист 31), като на 12.11.2025г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№19147 от адвокат Й., подадени посредством ССЕВ (лист 101).

За насроченото по делото открито съдебно заседание на 10.12.2025г. “ИТН-КОНСУЛТ“ ООД е призовано чрез адвокат Й. посредством ССЕВ (лист 108), като на 10.12.2025г. по делото постъпва молба с Вх.№21304 от адвокат Й., подадена посредством ССЕВ (лист 151).

С Решение №229 от 08.01.2026г. жалбата на “ИТН-КОНСУЛТ“ ООД е отхвърлена.

За съобщаването на Решение №229 от 08.01.2026г. до жалбоподателя е изготвено съобщение, адресирано до адвокат Й. чрез ССЕВ (лист 161), като съобщението постъпва в системата на 08.01.2026г.

По делото не са ангажирани доказателства за датата на изтегляне на съобщението от ССЕВ, с оглед на което и съгласно разпоредбата на чл.137, ал.3 от АПК следва да се приеме за установено, че съобщението е редовно връчено на 16.01.2026г., петък, работен (присъствен) ден.

Съответно, срокът за подаване на касационна жалба изтича на 30.01.2026г.

От своя страна, молбата (листи 171-172), предмет на настоящето производство, е подадена посредством ССЕВ (лист 170), като постъпва в системата на 05.03.2026г.

Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда приема за установено, че подаването на касационната жалба на 05.03.2026г. посредством ССЕВ е направено след изтичане на законоустановения срок за това, противно на твърдението в процесната молба и не е налице основание за продължаване на срока за подаване на касационна жалба против Решение №229 от 08.01.2026г.

На следващо място, макар на “ИТН-КОНСУЛТ“ ООД да не е съобщено, че касационната жалба е подадена, след като срокът за това е пропуснат, следва да се приеме за установено, че молбата, в която е заявено искането за възстановяване на срока за касационно оспорване на Решение №229 от 08.01.2026г. е подадена в законоустановения срок. Също така, молбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Според разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК, страната в съдебното производство, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. А според чл.65, ал.1 от ГПК, в молбата се посочват 1. всички обстоятелства, които я обосновават; 2. всички доказателства за основателността ѝ.

Възстановяването на предвиден в закона или определен от съда срок за извършване на процесуално действие е възможно само при наличие на предпоставките, посочени в чл.64, ал.2 от ГПК. За да бъде възстановен срокът, пропускането му трябва да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее.

Законът не дефинира понятието “особени непредвидени обстоятелства“, но пък в правната доктрина и константната съдебна практика е прието, че като “особени и непредвидени“ следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано, които страната или нейният процесуален представител не могат да преодолеят във времето на течащия срок - внезапно заболяване, злополука, природно бедствие и др., поради което същата обективно не е в състояние да извърши процесуалното действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса.

При преценката на сочените от молителя обстоятелства, съдът следва да отчита факта, че обстоятелствата трябва да са такива, които страната или процесуалният ѝ представител не биха могли да предвидят дори и да са положени необходимите усилия и грижа. От това следва, че сочените обстоятелства са такива извън обичайните, нормално очакваните и поради това непредвидими. Същевременно, обстоятелствата трябва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което страната или нейният процесуален представител не са в състояние да ги преодолеят. Обстоятелствата трябва и да са особени, т.е. да са различни от обикновените, рутинните и да са попречили на страната или на нейния процесуален представител да извърши в срок съответното процесуално действие.

В случая, като доказателство към молбата е представено Удостоверение с Изх.№824 от 14.10.2025г. (лист 175), издадено от Адвокатски съвет при Адвокатска колегия – Пловдив, според което удостоверение адвокат А. Й. е заявила, че ще бъде в почивка за периода от 29.12.2025г. до 16.01.2026г. включително.

Представен е Болничен лист за временна неработоспособност №Е20260263416, издаден на 27.01.2026г. от Специализирана ЛКК – Хирургична II-ра х-я ВТОРА К-КА ПО ХИРУРГИЯ УМБАЛ Свети Георги ЕАД (лист 173), според който болничен лист А. М. Й. е с диагноза “ОСТЪР ПАНКРЕАТИТ“ и е в отпуск от 17.01.2026г. до 30.01.2026г. Определен е режим на лечение – болничен, 11 дни; домашен-амбулаторен, 3 дни.

Представен е Болничен лист за временна неработоспособност №Е20254014644 (лист 174), издаден на 02.02.2026г. от АПМП ИП Д-р М. П. (“АМБУЛАТОРИИ ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА Д-р М. П. – М.“ ЕООД), според който лист А. М. Й. е с диагноза “Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена“ и е в отпуск от 03.02.2026г. до 06.02.2026г. Определен е режим на лечение- домашен-амбулаторен.

Според посочения Болничен лист за временна неработоспособност №Е20260263416, издаден на 27.01.2026г., на адвокат А. Й. е определен 3-дневен режим на лечение домашен-амбулаторен в периода 28.01.2026г. – 30.01.2026г.

При извършването на преценка за наличие на непреодолимо препятствие, представляващо заболяване на страната или нейния процесуален представител, съдът е обвързан от преценката на здравните органи относно режима на лечение, обозначен в болничния лист. По аргумент от противното на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), съгласно която норма, при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи “Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт, следва да се приеме за установено, че при определен режим домашен амбулаторен или свободен и при липсата на представено “медицинско удостоверение“ по образец, заболяването позволява на лицето да се яви пред органите на съдебната власт. Респективно, да извършва процесуални действия.

По делото няма представено медицинско удостоверение по смисъла на чл.18, ал.2 от ЗМА, поради което следва да се приеме за установено, че считано от 28.01.2026г. по отношение на адвокат А. Й. не е налице заболяване, представляващо препятствие за спазване на срока за подаване на касационна жалба.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че в периода от 28.01.-2026г. до 30.01.2026г. е налице обективна възможност да бъде подадена молба за удължаване на срока за подаване на касационна жалба против Решение №229 от 08.01.2026г., съгласно чл.63, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, което обаче не е направено.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че е налице хипотезата на чл.64, ал.3, изречение 2 от ГПК, според която норма не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. Следователно, искането за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба против Решение №229 от 08.01.2026г. е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Съответно, подадената против Решение №229 от 08.01.2026г. касационна жалба с Вх.№4657 от 05.03.2026г., като подадена след изтичане на законоустановения срок по чл.211 от АПК, следва да се остави без разглеждане и производството по касационната жалба да бъде прекратено, съгласно чл.213а, ал.2, във връзка с чл.215, т.3 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл.213а, ал.3 от АПК, във връзка с чл.64, ал.2 от ГПК, и чл.213а, ал.2, във връзка с чл.215, т.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с Вх.№4687 от 06.03.2026г. на “ИТН-КОНСУЛТ“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [ЕИК], за възстановяване на срока за касационно оспорване на Решение №229 от 08.01.2026г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с Вх.№4657 от 05.03.2026г. на “ИТН-КОНСУЛТ“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [ЕИК], подадена против Решение №229 от 08.01.2026г.

ПРЕКРАТЯВА производството по касационна жалба с Вх.№4657 от 05.03.2026г. на “ИТН-КОНСУЛТ“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [ЕИК], подадена против Решение №229 от 08.01.2026г.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

Съдия: