Решение № 476 от 24.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Бургас, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на едИ.десети май през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242100500245 по описа за 2024 годИ.

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Т. Г. Т., чрез процесуалния му представител адв.Георги Кермедчиев от АК Бургас, против решение № 229/13.12.2023 г. по гр.д.303/2022 г. по описа на Айтоски районен съд, с което е постановено да бъде изнесен на публична продан следният недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 104 кв.м., паянтова постройка със застроена площ от 18 кв.м., масивна стопанска постройка със застроена площ от 40 кв.м., построени в дворно място - държавна собственост, представляващо урегулиран поземлен имот № XVII-518 в кв.55 по плана на с.Люляково, община Руен, обл.Бургас, с административен адрес: ***, целият с площ от 1025 кв.м., при граници: запад - улица, север - УПИ I-502 и УПИ II503, изток - УПИ V-506 и УПИ VI-517, юг - УПИ XVI-517; получената от публичната продан сума да бъде разпределена между съделителите, съобразно делбените им квоти, а именно: - 1/6 - за ищцата С. Г. Я.; 1/6 - за ответника Т. Г. Т.; и 4/6 - общо за ищцата С. Г. Я. и ответника Ж. Д. Я.

/съпрузи/; и с което решение съделителите са осъдени съобразно делбените си квоти в имота да заплатят по сметка на РС Айтос държавна такса, както следва: С. Г. Я. - в размер на 739,31 лв, Т. Г. Т. - в размер на 739,31 лв и С. Г. Я. и Ж. Д. Я. солидарно - 2 957,25 лв.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с чл.69, ал.2 от ЗН и ТР № 2/11.04.2022 г. по т.д.

№ 2/2021 г. на ВКС, ОСГК, тъй като е нарушен водещия принцип в делбата всеки наследник да получи дела си в натура, чрез разпределение на дяловете, 1 при уравнение на неравенството в пари. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд за неподеляемост на делбения имот, тъй като от събраните по делото доказателства и по-точно от допълнителното заключение по СТЕ се установява, че двуетажната сграда е поделяема – възможно е от нея да се обособят два самостоятелни обекта - жилищен обект на втория етаж и друг обект на първия етаж. Твърди се, че обектът на първия етаж от двуетажната сграда не е прилежащо складово помещение към жилищния обект разположен на втория етаж, а е отделен и самостоятелен обект, който може да бъде разпределен в отделен дял. Твърди се също, че поделяема на два дяла е и селскостопанската сграда разположена в двора. Твърди се, че съгласно заключенията на вещото лице, от делбеното имущество могат да се обособят четири дяла: самостоятелен обект на собственост, представляващ жилище с площ от 104 кв.м., находящо се на втория етаж от двуетажната сграда на стойност 63 741 лв; самостоятелен обект на собственост, представляващ склад - съвкупност от складови помещения с площ от 104 кв.м., обособен с отделен вход и самостоятелна баня- тоалетна на първи /приземен/ етаж от сградата на стойност 42 494 лв; обособен навес по западната тераса на сградата с площ от 27 кв.м. на стойност – 1 645 кв.м.; и обособена едноетажна тухлена постройка с покрив от керемиди, частично долепена до северната фасада на сградата, с площ от 13 кв.м. на стойност 3 017 лв.

Твърди се, че при двама сънаследници и съпружеска имуществена общност за единия от сънаследниците с третия съделител, липсват пречки от имуществото да се обособят два дяла, като делбата се извърши по реда на чл.353 от ГПК - чрез разпределяне на имотите между съделителите и уравняване на дяловете в пари, без съставяне на дялове и теглене на жребий.

Заявено е желание в дял на въззивника да се постави складовото помещение на първия етаж от къщата, като за парично уравнение на дяловете той да заплати на останалите съделители разликата между стойността на разпределения му обект и стойността на неговия дял, а останалите три дяла да се разпределят между другите съделители.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови решение, което делбата да бъде извършена по реда чл.353 от ГПК – чрез разпределяне на имотите по описания по-горе начин.

Не са заявени искания по доказателствата.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.

В законовия срок въззиваемите С. Г. Я. и Ж. Д. Я. не са представили отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание е заявено, че въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

С влязло в сила Решение № 58/23.03.2023 г. постановено по гр.д.303/2022 г. по описа на РС Айтос, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 126/05.07.2023 г., е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите: С. Г. Я. от ***, Т. Г. Т. от *** и и Ж. Д. Я. от ***, на 2 недвижим имот, представляващ: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 104 кв.м., ПАЯНТОВА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 18 кв.м., и МАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 40 кв.м., построени в дворно място - държавна собственост, представляващо урегулиран поземлен имот № XVII-518 в кв.55 по плана на с.Люляково, община Руен, обл.Бургас, с административен адрес: ***, целият с площ от 1 025 кв.м., при следните квоти: 1/6 ид.ч. за ищцата С. Г. Я.; 1/6 ид.ч. за ответника Т. Г. Т.; и 4/6 ид.ч. в общ дял семейна имуществена общност (СИО) за ищцата С. Г. Я. и ответника Ж. Д. Я..

В първото по делото съдебно заседание, след допускане на делбата, страните не са предявили претенции по сметки помежду си, като единствено съделителят Т. Т. е заявил искане за възлагане в дял на процесния недвижим имот, в случай, че същият е неподеляем. Впоследствие съделителят Т. е поискал извършване на делба на имота по реда на чл.353 ГПК - с разпределение на делбените имоти чрез възлагане в негов дял на приземния етаж и една от стопанските постройки - тази с по-ниската пазарна стойност, със съответно уравнение дяловете на другите двама съделители.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е постановил извършване на делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан.

Съдът е изложил съображения, че с оглед приетите заключения СТЕ, спорният имот не отговаря на правилата и нормите, съгласно изискванията на чл.19 от ЗУТ за поделяемост, тъй като доколкото имотът съставлява еднофамилна масивна двуетажна сграда с приземен етаж и изградена пристройка с надстрояване и стопански постройки, същият е неподеляемо жилище. Съдът е посочил, че предвид височината на приземния етаж на сградата не е възможно обособяване на самостоятелни жилищни имоти съгласно изискванията на чл.72, ал.3 и чл.110, ал.1 от Наредба № 7. По отношение на приземния етаж съдът е посочил, че ако бъде обособен като складово помещение, съгласно §1, т.1 от ЗКИР и на основание чл.40, ал.1 от ЗУТ, вр.чл.37 ЗС, той би съставлявал обслужваща част на жилищните помещения, и също би бил неподеляем.

Съдът е изложил съображения и, че броят и видът на дяловете на съделителите също е пречка за извършване на делбата по реда на чл.353 ГПК предвид вида на делбения имот.

При извършената по реда на чл.269 ГПК проверка съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Видно представените доказателства и от приетите в първоинстанционното производство основно и две допълнителни заключения по СТЕ, делбеният имот представлява двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 104 кв.м., с приземен етаж и с изградена пристройка с надстрояване; паянтова постройка със ЗП от 18 кв.м. (на място несъществуваща според вещото лице инж.Бакалова); и масивна стопанска постройка със ЗП от 3 кв.м.

(представляваща външна тоалетна, според вещото лице), всички построени в дворно място, собственост на Община Руен, представляващо УПИ ХII-518 в кв.55 по плана на с.Люляково, Община Руен.

От основното заключение на в.л.инж.Бакалова по СТЕ в първоинстанционното производство се установява, че приземният етаж на двуетажната сграда е с височИ. 2,10 м, с един вход, през който се влиза в 3 обособено антре (затворена и остъклена площ под плочата на терасата на първи жилищен етаж), и се състои от три стаи, кухня и баня с тоалетна, които са част от основната сграда, и и една стая – част от изградената пристройка.

Жилищният етаж, в който се влиза чрез външни стълби, се състои от четири стаи и тоалетна в основната сграда, и стая с тераса, част от пристройката.

В допълнителното заключение към СТЕ, в.л.инж.Бакалова е допълнила, че допълнително допуснатата до делба масивна селскостопанска постройка от 40 св.м. се състои от две части: навес със ЗП от 27 кв.м. по цялата дължИ. на западната фасада на жилищната сграда, изпълнен със стени от тухла, без стоманобетонови елементи, с покрив от дървен гредоред, покрит с ондулин, и с метална гаражна врата; и едноетажна тухлена постройка със ЗП от 13 кв.м., с покрив от керемиди, частично долепена до северната фасада на жилищната сграда.

От приетото във въззивното производство заключение по комплексната Съдебно-техническа и оценителска експертиза, изготвено от вещите лица арх.Малина Антова и инж.Бърза Кехайова, допуснатите до делба имоти представляват: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП 211,62 кв.м., масивна конструкция, монолитно строителство; първи и втори етаж са с отделни входове – от запад, през двора на ниво терен за първи етаж и чрез външна стълба към открита площадка – тераса към втори етаж; първи етаж със ЗП от 104 кв.м. се състои от входно преддверие, два склада – под стълбата и срещу входа, коридор, дневна и кухня, преходни, баня с тоалетна, две спални, с височина на етажа – 2,10 м.; втори етаж съд ЗП 107,62 кв.м. се състои от входно преддверие, сало`н, дневна с вход от салона и прилежаща тераса, кухня, баня с тоалетна, спалня, входна площадка с външна стълба;

ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ: МАСИВНА ПОСТРОЙКА, долепена до жилищната сграда и до северната регулационна линия, с обща ЗП на постройката 46 кв.м., състояща се от три свързани с врати помещения – гараж, средно преходно помещение и склад с изход към двора, изпълнена с тухлени стени; СВОБОДНО РАЗПОЛОЖЕНА ПОСТРОЙКА в източната част на двора, означена с „кл“, външна тоалетна, изпълнена с тухлени стени и двускатен покрив, със ЗП 2,06 кв.м. Изрично е посочено, че паянтовата постройка, отбелязана в плана с „ПС“ (допусната до делба като паянтова постройка със ЗП 18 кв.м.), към настоящия момент не съществува.

В заключението си по КСТОЕ, вещите лица са изготвили два варианта за делба на допуснатите до делба постройки, като са се съобразили с квотите на съделителите и с характеристиките на имота, по-конкретно – с обстоятелството, че поради недостатъчната светла височИ. на първия етаж на двуетажната сграда (2,10 м.), той не може да се използва за жилищен, а може да бъде предназначен само за ателие и отделен склад, който да обслужва жилището на втория етаж.

При първия предложен вариант за делба е предвидено вторият етаж на сградата да бъде разделен и от него да бъдат обособени две жилища.

Самите вещи лица изрично са заявили, че този вариант е посочен единствено като възможност за разделяне с максимално близки площи на новообособените дялове до стойностите на квотите на съделителите, тъй като този вариант предвижда преустройства с неудобства, по-големи от обикновените по смисъла на чл.203, ал.1 ЗУТ. За първия етаж е посочено, че може да бъде предназначен само за ателие и отделен склад, който да обслужва жилището на втория етаж.

4

При втория предложен вариант, всеки от етажите се обособява като самостоятелен обект – ателие със склад в първи (приземен) етаж със ЗП 104 кв.м. и жилище на втори етаж със ЗП 107,62 кв.м. Посочени са необходимите СМР при този вариант; разходите за одобряване на инвестиционен проект за обособяване на двата самостоятелни обекта на всеки от етажите и разделяне на постройката от допълващото застрояване, издаване на разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация – общо 7 839,26 лв за двуетажната сграда.