Решение № 858 от 15.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. Варна, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20223110112601 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба о т ищцата Ж. Я. И. ЕГН ********** срещу ответника *****" АД, ЕИК *****(универсален правоприемник на „*****" ООД, ЕИК *****), със седалище в град София и адрес на управление: *****, представлявано от Изпълнителния директор *****, с която е предявени следните искови претенции:

-с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. чл.22 вр. чл.11, чл.19 и чл.33 ЗПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата, предвидена в чл.20, от Договор ***** 25.07.2020г., сключен между ищеца и ответното дружество, е нищожна, поради противоречие с посочените разпоредби на ЗКП, и поради неравноправност на клаузите по смисъла на чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП.

-с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. чл.22 вр. чл.11, чл.19 и чл.33 ЗПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата, предвидена в чл.21 ал.4 от Договор ***** 25.07.2020г., сключен между ищеца и ответното дружество, е нищожна, поради противоречие с посочените разпоредби на ЗКП, и поради неравноправност на клаузите по смисъла на чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП.

-с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. чл.22 вр. чл.11, чл.19 и чл.33 ЗПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата, предвидена в чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор ***** 25.07.2020г., сключен между ищеца и ответното дружество, е нищожна, поради противоречие с посочените разпоредби на ЗКП, и поради 1 неравноправност на клаузите по смисъла на чл.143 ал.1 и чл.146 ЗЗП.

Обстоятелствата, на които се основават предявените искови претенции, се свеждат до следното: В исковата молба се твърди, че на 25.07.2020г., между страните е сключен Договор за *****, по силата на която на ищцата е предоставен револвиращ кредит, в размер на 300.00лв., като по силата на чл.20 е договорено ищцата да дължи неустойка в размер 10% от усвоената е непогасена главница, ако не предостави обезпечение в срок от 3 дни. На следващо място, съгласно чл.21 ал.4 от Договор ***** 25.07.2020г, от ако при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12 ал.1 от договора, ищцата дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.12 ал.1 от договора. Както и в случай, че не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл.20 от договора е размер на 10 %.

Т.е, в случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението - по 2,50 лева на ден/ и неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска. И на последно място, в чл.21 ал.5 от Договор ***** 25.07.2020г., е предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, ищцата дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението. Счита се, че описаните по-горе клаузи на чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор ***** 25.07.2020г., са нищожни, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 и чл.ЗЗ от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника *****" АД, ЕИК *****(универсален правоприемник на „*****" ООД, ЕИК *****), със седалище в град София и адрес на управление: *****, представлявано от Изпълнителния директор *****, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции.

Възразява се с отговора, срещу искането на ищеца целият Договор да бъде обявен за недействителен, както и срещу исканията отделни негови клаузи от Договора да се обявяват за нищожни. Счита се, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Допълнително, доколкото се твърди нищожност на отделни договорни клаузи, то дори да бъдат уважени аргументите на ищеца, тяхната недействителност не следва да влече нищожност на целия договор, доколкото неговото изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание. Съображенията на ответника за неоснователността на исковете, са следните: Финансовият продукт „*****" е револвиращ кредит, който се предоставя под формата на разрешен кредитен лимит, който лимит от своя страна се усвоява чрез платежен инструмент - платежна карта. Веднъж сключили договор за кредит „*****", кредитополучателите сами взимат решение как и кога да усвояват суми по предоставения заем. „*****" като финансов продукт не е вносков продукт, по който задължението от Кредитополучателя се изплаща на равни месечни/ седмични вноски, както са масово продуктите, предлагани на пазара на финансови услуги. Кредитополучателите на 2

„*****" сами решават как да усвоят сумата - в брой на АТМ-устройство и/ или онлайн, както и сами решават кога да усвоят сумата, в случай че Кредитополучател реши през даден месец да не усвоява суми, то той н е дължи нищо за това, но ако усвои суми от кредитния лимит дължи уговорената договорна лихва, която се начислява на ден върху усвоената сума.

В случай, че кредитополучателят усвои сума чрез платежния инструмент, той следва да заплати всичко усвоено, ведно с начислената договорна лихва в срок до 2-ро число на месеца, следващ месеца през който има усвоена сума от кредитния лимит. Уговорената в Договор за кредит „*****" неустойка, се сочи, че нито е прекомерна, нито противоречи на принципа на справедливостта. По отношение на твърдението на ищеца, че клаузата за неустойка и нейният размер, както и разходите по чл.21, ал. 4 и ал. 5 от Договора противоречали на добрите нрави в исковата молба не е наведена никаква конкретна обосновка. Настоява се с отговора, че не трябва да се пренебрегва и фактът, че договорът е сключен през юли 2020 г., а ищецът повдига въпроса за нищожност на негови клаузи години след като е сключил договора за паричен заем. Счита се от отв.страна, че към настоящия момент липсва правен интерес за предявяване на иска, поради което искът се явява недопустим. Завеждането на това дело се счита за проявя на недобросъвестност и опит ищеца да злоупотреби с предоставени от закона права и възможности, с цел да се избегне плащане на задължения, и с цел неоснователно обогатяване. Счита се за напълно неоснователно твърдението на ищеца, че неустойката излиза извън определените й функции.

Предвидената неустойка за неизпълнение на договорно задължение има обезпечителна, санкционна и обезщетителна функция. Тя цели да дисциплинира кредитополучателят и последният да предприе действия по осиигуряване, в рамките на договорения срок, обезпечение по заемното правоотношение. В тази насока уговорената неустойка има обезпечителна функция - цели обезпечаване изпълнението на едно договорно задължение, а именно предоставяне на поръчителство. Видно от всичко изложено, ответника сочи, че предвидената неустойка не е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл.92 ЗЗД, следователно не противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.

Неустойката се начислява единствено при неизпълнение на задълженията на клиента, т.е. задължението за заплащане на неустойка е условно и възникването му зависи изцяло и само от действията на потребителя. На следващо място, твърдението на ищеца, че неустойката заобикаля ограничението на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК, се счита от ответника за незаконосъобразно, т.к. предвидената в договорите за кредит „*****" неустойка не представлява такава, санкционираща неплащане от страна на потребителя, а е такава, свързана с неизпълнение на друго договорно задължение на кредитополучателя, за което чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК не се прилага (нито пък която и да е друга норма от ЗПК) задължението за осигуряване на допълнително обезпечение (това задължение е уредено в чл.71 ЗЗД). Разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, се сочи, че са императивни и не могат да се тълкуват разширително, нито да се прилагат „по аналогия" за непаричните задължения на длъжника по договора за кредит. Ако се приеме, че разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК забраняват длъжникът да носи отговорност за неизпълнението на всякакъв вид непарични задължения по договора, то ще е налице превратно тълкуване на закона. В закона 3 ще се вложи идея, която законодателят не е имал изобщо предвид. Тълкуването, че разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК дават „право" на длъжника да не бъде санкциониран за неизпълнението на своите непарични задължения по договора, според ответната страна води до нарушаване на принципа за справедливост в гражданските и търговските отношения. Предвид горното, уговорената в договора неустойка за неизпълнение на непарично задължение, се настоява да се приеме за действителна и незаобикаляща конкретни законови изисквания, отнасящи се единствено за паричните задължения на длъжниците. Доказателство за резонността на неустойката е и обстоятелството, че ищецът действително е в неизпълнение на задължението си за заплащане на дължимите от него суми по Договора. Към датата на подаване на настоящия отговор, той не само не е представил обезпечение, след като са настъпили условията за предоставянето му, но и не е заплатил значителна част от произтичащите от Договора парични задължения. Сочи се, че в СЕФ-а, който лицето получава преди сключване на договор за кредит, подробно са описани изискванията към обезпечението, както и размерът на неустойката и възнаградителната лихва. По отношение на искането за прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал.5 от Договора като противоречащи на добрите нрави, като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 5 ЗЗП, като заобикалящи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, и като заобикаляща изискванията на чл. 33 ЗПК, с последица чл. 21 ЗПК, се сочи следното: На първо място, ответника сочи, че разходите за събиране на вземането, посочени в чл. 21, ал. 4 от Договора, се дължат единствено и само в случай, че Кредитополучателят не заплати в посочения в Договора срок за плащане, текущото си задължение. Разходът за събиране на вземането, посочен в чл.21, ал. 5 се дължи само и единствено в случай че е обявена предсрочна изискуемост на задължението на кредитополучателя по Договора, съобразно уговорените хипотези за това. Начисляването на тези разходи зависи само и единствено от поведението на потребителя, при това само от поведение, което е свързано с неизпълнение. Изпращането на СМС за допусната забава, обаждане от оператор на кол център, изпращане на писмо са действия, които банките и финансовите институции извършват по отношение на някои клиенти, допуснали забава.

Сочи се, че всички финансови институции имат специално изграден човешки и технически ресурс, който се занимава със събиране на вземания по извънсъдебен път. Тези специални ресурси работят само с клиентите в забава, а не с всички. Чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК, изрично посочва, че в договора трябва да са ясно описани „всички разходи, дължими от потребителя при неизпълнение на договора". Чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, изрично посочва, че „При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите:

1.които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит". В Част III, т.4.6 на Стандартния европейски формуляр /Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК/ е посочено, че кредиторът трябва да посочи „всички разходи, дължими просрочени плащания". Видно от цитираните по горе законови текстове, според ответника, разходите за неизпълнение на задължения на потребителя не само, че не са забранени, ами и за тях има специални текстове, които гарантират тяхното ясно посочване.