Решение № 239 от 12.03.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Стара Загора, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря В. Н. Станчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20235530103674 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

26, ал. 1 ЗЗД кумулативно обективно съединени с осъдителни искове с правно основание чл.

55 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът П. К. П. твърди, че между него в качеството му на кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД с ЕИК 200599406, в качеството на кредитор, бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № ******** от *** година, при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, дружеството следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 2500лв. Съгласно чл. 3, б. „б“ - годишният лихвен процент на заема бил 23%, а годишният процент на разходите - 49.11%. Уговорени били срок и начин на плащане 12 вноски, посочени в погасителен план към договора. Заемателят получил по банков път сумата по заема. Сумата била получена в деня на подписване на договора. На следващо място, между същите страни бил сключен и Договор за предоставяне на потребителски кредит с № ******** от *** година, при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, кредиторът „Фератум България“ ЕООД ЕИК 200599406 следвало да предостави заемни средства на кредитополучателя П. К. П. в размер на BGN 3500лв. Съгласно чл. 3, б. „б“ - годишният лихвен процент на заема бил 23% , а годишният процент на разходите бил 49.11%.

Уговорени били срок и начин на плащане - 12 вноски, посочени в погасителен план към договора. Заемателят получил заема по банков път. Сумата била получена в деня на подписване на договора. Ищецът заплатил доброволно и извънсъдебно заемите. Договор за предоставяне на потребителски кредит с № ******** от *** година и Договор за 1 предоставяне на потребителски кредит с № ******** от *** година погасил по банков път по сметка на „Фератум България“ ЕООД, и по сметка на същото дружество чрез системата на Изи Пей. С плащанията от страна на П. К. П. по договорите за заем били погасени възнаградителните лихви за периода, в който заемните суми са се използвали. Ежемесечно и кумулативно с месечната си вноска, ищецът плащал такси „гарант“, въпреки, че такива не били предвидени в посочените договори. Единствено в чл. 5 от всеки от двата процесни Договора за заем било посочено, че има предоставено по кредита обезпечение от страна на Ferratum Bank, като никъде не било посочено, че то е възмездно. Независимо от това, всички парични средства били заплащани по сметка на ответника. Счита се, че ищеца по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № ******** от *** година, е надплатил сумата от 575 лева, а по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № ******** от *** година, надплатената сума възлиза в размер от 805 лева, понеже процесните договори били недействителни. Същите не отговаряли на изискванията на ЗПК и съгласно чл. 23 от ЗПК, П. К. П. следвало да върне само чистата стойност на кредитите, без да дължи лихва и други разходи по кредитите, като съображенията му в тази насока били следните: Процесните договори за кредит били недействителни на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като заемодателят изискал и събрал от длъжника лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не били предвидени в сключените договори за потребителски кредит. Макар да били посочени в договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не бил пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР. В договорите не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът нямал право да формира ГПР в размер на 49.11%. Видно от приложените изчисления на годишен процент на разходите в електронни калкулатори в интернет, ГПР при включена възнаградителната лихва като единствен разход по кредитите следвало да бъде в размер на 25.59 %, при всеки от двата договора. Това нарушение имало за правна последица съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК недействителност на договорите за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредитите. Действително приложената възнаградителна лихва по двата договора за заем се явявала двойно по-голяма от тази, която била посочена в чл. 3, б. „б“ от договорите за кредит. Действително приложения размер на възнаградителната лихва във всеки от договорите била 40.05%. Предвид липсата на други видими от договорите разходи по заемите и наличието само на 1 - договорената в чл. 3, б.

„б“ от всеки от договорите възнаградителна лихва, можело да се заключи, че последната, която била приложена по договорите е в по-голям размер от посочената в договорите. В тази връзка ако годишния лихвен процент бил по-голям, то и годишният процент на разходите щял бъде значително по-голяма стойност, а това означавало, че той бил некоректно посочен в процесиите договори. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата от всеки от договорите следвало да бъде обявена за нищожна на основание ал. 5 от същия член. Дори и да не се приеме, че възнаградителната лихва е повисока, то за да бъде такава съответната вноска по всеки от заемите, кредиторът 2 инкорпорирал във вноската допълнителна сума, която е оскъпила кредита за длъжника и съответно от „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с Договор за предоставяне на потребителски кредит с № ******** от *** година и Договор за предоставяне на потребителски кредит с № ******** от *** година. Разпоредбата сочела, че договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като трябвало да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички преки и косвени разходи във връзка с кредитното правоотношение, включително, но не само таксите по отпускане и управление на кредита, възнаградителната лихва и други.

Спазването на това изчисление и даването на тази информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора били вменени като императивна разпоредба в ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК ако това условие не било изпълнено, договорът за заем се явявал недействителен. Нарушение на ЗПК било налице и поради обстоятелството, че във всеки от процесните договори, кредиторът се бил задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР.

Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.11%/. В този порядък следвало да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договорите за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. ГПР бил величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както било посочено и по-горе, оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи. Не ставало ясно и как възнаградителната лихва е в много по-голям размер от действително дължимия съгласно договорените условия, тъй като видно от приложените извлечения от кредитния калкулатор, съгласно погасителния план, лихвата била в размер на 40.05%, а не както е посочено в договора - 23%. Видно и от приложената калкулация, с действително приложения лихвен процент върху главницата, годишния процент на разходите по кредита бил 48.28%, което било в противоречие с императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Завишаването на възнаградителната лихва без да е уговорена такава представлявало нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП давала легалната дефиницията на нелоялната търговска практика, която се използвала в настоящия случай, с цел свръхпечалба на 3 кредитора. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършвала ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и било възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. В Договор за предоставяне на потребителски кредит с № ******** от *** година и Договор за предоставяне на потребителски кредит с № ******** от *** година, било уговорено размерът на оскъпяването по кредита да е в един размер, а в действителност бил друг, като по този начин се целяло допълнително обогатяване от ответника. На следващо място, съгласно чл. 5 от всеки от двата процесни договора за кредит, заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank, в полза на ответника. Съгласно него с одобрението на обезпечението се одобрявал и кредита. Тоест, за да бъде отпуснат заема, следвало обезпечението да бъде предоставено, но в договорите не било описано, че се дължи такса „гарант“ или, че поръчителството е възмездно. Това обстоятелство се разбирало от константната съдебна практика, формирала се срещу ответните страни. В годишния процент на разходите не било включено плащането към дружеството гарант, а това плащане се явявало съставна част от ГПР по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Получаването на кредита било обусловено от получаването на гаранция. Невключването на плащането по гаранцията в размера на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП , което от своя страна водело до неравноправен характер, респ. до недействителност на клаузите. Нищожността на кредитната сделка не била произвела правен ефект и уговорката за заплащане на възнаграждение на Фератум Банк за учредяване от негова страна на лично обезпечение също било нищожно. Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, поради което можел да съществува валидно само при действителен главен дълг. Конкретните договори се явявали недействителни и на самостоятелно основание. Договорът за поръчителство е уреден в чл. 138 ЗЗД и представлявал съглашение между кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът бил трето, неучастващо лице. Договорът е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника.

Сключеният договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика лишавал от основание самия договор. Освен това, поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността, водел до допълнително увеличение на задълженията и противоречал на Директива 2008/48. На самостоятелно основание и в случай, че се докаже твърдението му, че приложената по договорите възнаградителна лихва е 40.05%, а не 23%, както е посочено в чл. 3 от Договор за предоставяне на потребителски кредит с № ******** от *** година и от Договор за предоставяне на потребителски кредит с № ******** от *** година, ищеца моли да се приеме, че последната е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. При положение, че съдът не уважи предявения иск, с който се претендира нищожност на целите договори за заем, моли да се постанови решение, с което да се обяви цитираната клауза, от всеки от двата договора, за такава. Счита се, че е заплатил, въпреки липсата на основание по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № ******** от *** година, сумата от 575 лева, а по Договор за предоставяне на 4 потребителски кредит с № ******** от *** година, надплатената сума възлизала в размер от 805 лева, на ответника. В тази връзка, моли да съдът да осъди последният да му възстанови процесните суми.