Решение № 42 от 26.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Варна, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря П. Б. П.ов в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263000600028 по описа за 2026 година

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от процесуалния представител на подсъдимите В. С. Н. и Н. И. М.-адв.В.К.; гражданския ответник Център за спешна медицинска помощ гр.Добрич, чрез повереника адв.К. и от повереника на частните обвинители и граждански ищци А. Ю. и Г. Ю.-адв.

Н.М. против присъда №14 от 19.09.2025г. по НОХД№368/2024г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

Във въззивната жалба на подсъдимите Н. и М. се развиват основания за неправилност на изводите на първата инстанция за авторството на деянието.

Сочат се аргументи, че присъдата не е основана на обективен и цялостен анализ на доказателствата по делото, за противоречиви и непълни констатации на вещите лица по изготвените съдебно-медицински експертизи и при липса на доказателства за оказаната спешна медицинска помощ на пострадалото лице в СМП гр.Добрич. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на оправдателна присъда за двамата подсъдими. В депозираното допълнение към въззивната жалба се излагат допълнителни съображения към наведените основания.

С жалбата си гражданския ответник твърди за необоснованост на изводите на първата инстанция досежно авторствато на деянието и определеното 1 обезщетение. Иска се от въззивната инстанция да отмени присъдата, респ. да я измени без да се излагат конкретни искания в тази насока.

Гражданските ищци и частни обвинители оспорват справедливостта на наложените наказания на двамата подсъдими. Считайки, че в определения размер същите не отговарят на обществената опасност на деянието и няма да постигнат целите на наказанието молят въззивния съд да измени присъдата, да увеличи техния размер, като постанови и лишаване от права по чл.36,т.7 от НК за всеки един от тях.

С атакувания съдебен акт подс.В. С. Н. е призната за виновна в това, че на 09.08.2021г. в гр.Тервел, при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Н. М., поради незнание на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-оказване на спешна медицинска помощ в качеството и на специалист по здравни грижи-фелдшер във ФСМП-гр.Тервел, не оказала спешна медицинска помощ при посещението във филиала на пациента А. А. К., като не разпознала промените в направената му електрокардиограма, сочещи за наличие на „остър миокарден инфаркт“, налагащи оказване на спешна медицинска помощ чрез осигуряване на специализиран транспорт до МБАЛ гр.Добрич, съобразно разпоредбата на чл.9, т.9, б.„а“ от Наредба №25/04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, в разрез с разпоредбата на чл.39, ал.2 от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, не приложила правилата за добра медицинска практика по здравни грижи по т.2.5.1, вр. т.2.5 от Правила за добра медицинска практика по здравни грижи, изискващи адекватна преценка на състоянието на пациента и потребностите от здравни грижи, с което съпричинила смъртта на А. А. К., поради което и на основание чл.123, ал.1, и чл.54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от три години. С присъдата е признат за виновен и подс.Н. И. М. за това, че на 09.08.2021г. в гр.Тервел, при условията на независимо съпричиняване с подсъдимата В. Н., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- оказване на спешна медицинска помощ в качеството му на специалист по здравни грижи-фелдшер във ФСМП-гр.Тервел, не оказал спешна медицинска помощ при посещението на А. А. К., като въпреки, че разпознал промените в направената на пациента електрокардиограма, сочещи за наличие на „остър миокарден инфаркт“, налагащи оказване на спешна медицинска помощ чрез осигуряване на специализиран транспорт до МБАЛгр.Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 9, т.9, б. „а“ от Наредба № 25/04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, в разрез с 2 разпоредбата на чл. 39, ал.2 от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник – фармацевтите, не приложил правилата за добра медицинска практика по здравни грижи по т.2.5.1, във в-ка с т.2.5 от Правила за добра медицинска практика по здравни грижи, изискващи адекватна преценка на състоянието на пациента и потребностите от здравни грижи, с което съпричинил смъртта на А. А. К., поради което и на основание чл.123, ал.1 вр. чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от три години. На основание чл.49 и чл.52 от ЗЗД гражданския ответник Център за спешна медицинска помощ-Добрич е осъден да заплати на А. К. Ю. и Г. К. Ю. сумата от по сто и двадесет хиляди лева, а на А. А. К.-И. сумата от сто хиляди лева, всички ведно със законната лихва от 09.08.2021г. до окончателното изплащане, като обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, в резултат от престъплението по чл.123, ал.1 от НК, осъществено от В. С. Н. и Н. И. М.-медицински фелдшери в ФСМПгр.Тервел. ЦСМП-Добрич е осъден да заплати и държавна такса върху уважените гражданскоправни претенции. С Присъдата съдът се е произнесъл и по разноските по делото, възложени на подсъдимите.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на въззивните жалби. Счита се, че всички обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин. Изразява се становище за справедливост както на присъдата в гражданско- осъдителната част, така и в наказателната- по отношение на определеното от първата инстанция наказание.

Частните обвинители и граждански ищци, чрез техния повереник поддържат оплакванията си на основанията, изложени в жалбите им. По отношение на жалбата на защитата на двамата подсъдими изразяват аргументирано становище за нейната пълна неоснователност.

В съдебно заседание защитникът на подс.Н. поддържа жалбата и депозираното допълнение на изложените основания. Счита се, че делото не е изяснено от фактическа страна, поради което са направени доказателствени искания. Оспорва се както авторството на деянието и неговата съставомерност, така и справедливостта на наложените наказания.

В личната си защита и последна дума възз.Н. поддържа заявеното от нейния защитник и моли да бъде оневинена.

В личната си защита и последна дума възз. М. поддържа изразеното от своя защитник и заявява, че не е виновен и съвестта му е чиста.

3

Настоящият състав намира, че приоритетно следва да се разгледат оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като евентуалното наличие на такива би обусловило отмяната на атакувания съдебен акт и би препятствало обсъждането на материалноправната му законосъобразност и справедливост.

На първо място се поставя въпроса за наличие на противоречие в интересите на двамата подсъдими, което е налагало обсъждане на различна защита.

Нарушението по чл.94,ал.1,т.5 от НПК е съществено тогава, когато при противоречиви интереси единият от подсъдимите има защитник, а другия не, както и тогава, когато са защитавани от общ защитник, както е и в конкретния случай. Няма спор, че общата защита на взаимно несъвместими интереси е неефективна, защото не може да обхване всички позиции на подсъдимите, противопоставяйки се едни на други, т.к. защитавайки едната позиция, защитника може да увреди позициите на другия. Случаите на относително задължителна защита се преодолява по волята на защитавания и изразено от него съгласие да се защитава сам или със защитник, за което следва да бъде уведомен от съда, като му се разяснят всички обстоятелства, създаващи неясноти и трудности при вземане на неговото решение.

Настоящият състав намира, че първоинстанционния съд не е допуснал процесуално нарушение, като не е разяснил на подсъдимите за създадени с обвинението взаимно противоречиви интереси, както и за правото им да изразят съгласие по общата им защита.

Въпросът кога е налице противоречие в интересите на няколко обвиняеми/подсъдими се решава с оглед конкретните обстоятелства по всеки отделен казус, в светлината на принципните положения, възприети с ППВС№6/78г., изм. с ППВС№7/87г., последователно прилагани в практиката на ВКС. Съобразно с възприетото становище, при решаване на този въпрос „следва да се изхожда от това, щото на всеки обвиняем да бъде предоставена пълна възможност за осъществяване правото му на защита.

Интересите на обвиняемите са противоречиви, когато съществува противоречие в обясненията им/признание на единия за съвместната им дейност и оспорване на другия, когато единия изобличава другия и др./, а така също и при противоречие, съществуващо и извлечено от самия характер на предявеното на всеки от тях обвинение“.

Настоящият състав намира, че в конкретния казус, до постановяване на присъда пред първата инстанция, не е било налице противоречие в интересите на двамата подсъдими по следните съображения.

В досъдебното производство, при привличане в качеството на 4 обвиняеми лица, подсъдимите са били представлявани от двама защитнициадв.В. К. и адв.Д. Ц. от ДАК. Видно от постановленията по чл.210 от НПК за привличане в качеството на подсъдимите като обвиняеми лица, обвинението срещу всеки от тях е за престъпление по чл.123,ал.1 от НК и е идентично от фактическа и правна страна с обвинението в съдебната фаза на процеса. В досъдебното производство подсъдимите са дали еднопосочни обяснения, като са заявили пред разследващия орган, че двамата са направили „всичко възможно“ и са насочили пациента към МБАЛ Добрич за преглед с кардиолог с личен превоз, поради неговото добро общо състояние /вж обяснения на л.9 и л.12, том2/допълнителен опис/ от ДП/.

Разследването е било предявено на процесуалния представител на двамата подсъдими-адв.В. К. по изрично тяхно желание. Същият е изразил позиция, че се е запознал с материалите по делото и към настоящия момент няма искания, бележки и възражения.

В съдебната фаза на процеса, също не се констатират противоречия в процесуалните позиции на подсъдимите. Пред първоинстанционния съд подсъдимите са били представлявани отново от двамата защитници- адв.К. и адв.Ц. от ДАК. Подс.Н. е дала обяснения, съдържанието на които не индицира каквито и да е противоречия с интересите на другия подсъдим. В с.з. пред проверявания съд подс.Н. е заявила: „направихме прегледа… направихме и въпросната кардиограма…. установихме завишени стойности на кръвното, медикирахме с хлофазолин… нашата работна диагноза не е инфаркт, а интеркостална невралгия… ние клинична проява на инфаркт не сме установили, дори по ЕКГ данни да няма“. Същото е в унисон с обясненията на двамата подсъдими, в хода на ДП.

Никой от подсъдимите не се е домогвал да прехвърли отговорността на другия, като пред съда Н. отново е заявила, че както прегледа, така и поставената диагноза са били извършени съвместно от двамата.

Липсата на различия в процесуалните позиции се извежда и от съдържанието на заявленията на подсъдимите и защитниците в хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд, в които защитниците са пледирали за оправдаване на двамата подсъдими поради липса на доказателства за виновното им поведение. От своя страна подсъдимите са поискали да бъдат оправдани след като са заявили, че се присъединяват към доводите на защитниците си.

Съдържанието на обвинението също не обуславя противоречие в интересите на двамата подсъдими. Фактът, че подсъдимите са обвинени за престъпление, извършено при независимо съпричиняване, не обосновава a priori извод за противоречиви интереси, тъй като обвинението от самото 5 начало на наказателното производство визира едни и същи съставомерни признаци от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.123,ал.1 от НК, предмет на обвинението срещу всеки от тях. Единствената разлика в обвинението спрямо всеки подсъдим се състои във формата на изпълнителното деяние, която за подс.Н. е „незнание“, а за подс. М.„немърливо изпълнение“. С други думи, обвинението спрямо всеки от подсъдимите е едно и също относно времето, мястото, механизма на деянието, вредоносния резултат и формата на вината, като никой от двамата не изразява /явно или мълчаливо/ защитна позиция относно елементите на обвинението, която да е различна от тази на другия подсъдим и/или неговата линия на защита, както по време на досъдебното производство, така и в хода на първоинстанционното съдебно производство.