Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 167 от 22.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 520/2024
Вид
Решение № 167
Подписан
22.07.2024
В сила
22.07.2024
Състав
Красимир Йорданов Георгиев, Цветислава Иванова Стайкова, Спасена Венелинова Драготинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 216, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 301, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 309, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 335, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 336, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 371, т. 1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Стара Загора, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря М. Ж. Т. като разгледа докладваното от Цветислава Ив. Стайкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245500600520 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл. XXI от НПК.

Образувано е по протест и допълнение към него на Районна прокуратура – Стара Загора срещу присъда от 11.04.2024 г. по НОХД № 2174/2023 г. по описа на PC - Стара Загора, с която подсъдимият А. Ю. А. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 216, ал.1 от НК и е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

В протеста и допълнението се излагат твърдения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Изтъква се наличието на две напълно противоречащи се заключения на две различни вещи лица във фазите на съдебното и на досъдебното производство относно вменяемостта на подсъдимия към датата на деянието. Прави се анализ на събраните по делото доказателства и се твърди неяснота относно момента, в който подсъдимият е приел наркотични вещества. Иска се отмяна на протестираната присъда и връщане на делото на PC-Стара Загора в стадия на съдебното следствие пред първата инстанция. Прави се искане и за назначаване на Повторна арбитражна съдебно-психиатрична експертиза.

Въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на доказателства.

В срока по чл. 322 от НПК срещу протеста е постъпило писмено възражение /становище/ от защитника на подсъдимия. В него се застъпва позицията за правилност на постановената оправдателна присъда поради 1 наличие на психотични изживявания, обуславящи състояние на невменяемост на подсъдимото лице. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда, като отмени и наложената мярка за неотклонение поради отпадане на нейната необходимост.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП – Стара Загора намира протеста за изчерпателен, като допълва, че в хода на първоинстанционното производство са били събрани допълнителни доказателства, преценени при повторната експертиза. Моли съда да уважи протеста.

Защитникът на подсъдимия – адв. К., счита, че от изготвената в хода на съдебното следствие експертиза категорично се установява, че подсъдимият е бил невменяем по време на извършване на деянието, като назначаването на нова СППЕ не би довело до различно заключение. Счита протеста за неоснователен и моли съда да потвърди оправдателната присъда, като вземе отношение и по мярката за неотклонение.

Подсъдимият А., в лична защита, поддържа казаното от адвоката си. В предоставеното му право на последна дума иска посоченото от защитника си.

Старозагорски окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия А. Ю. А. за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по чл. 371, т.

2 от НПК и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, районният съд е приел за установена фактическа обстановка, идентична с посочената в обстоятелствената част на обвинителния акт и допълнена със заключенията на изготвените в хода на съдебното следствие експертизи.

Въз основа на така приетата фактология, първата инстанция е достигнала до правен извод, че от обективна страна подсъдимият на 01.04.2021 г. в гр. Стара Загора, кв. „Лозенец“, ул. „Мусала“ № 24, на територията на бензиностанция „БМ ойл“, противозаконно е повредил чужда движима вещ - лек автомобил марка и модел „БМВ 645 ЦИ“ с peг. № X 6666 АР, на стойност 7000,00 лева, собственост на Т.В. С. от гр. Стара Загора, чрез счупване на предно и задно панорамни стъкла, два броя задни стопове - ляв и десен, люк - таван - стъклен, ляво и дясно странични огледала, като общата стойност на причинените имуществени вреди е в размер на 4693,00 лв., но от субективна страна, деянието не е извършено виновно, тъй като подсъдимият е бил под влияние на психотични изживявания (налудности и халюцинации) с неадекватно поведение, при което не е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието си и в този смисъл не е съзнавал свойството и значението на постъпките си.

В мотивите си районният съд е изложил подробни съображения защо кредитира заключението на назначените в хода на съдебното следствие 2 експертизи, които изцяло се споделят и от въззивния състав. Същите са компетентни, обективни, обосновани и в пълнота отговарящи на поставените въпроси. От съществено значение за настоящата инстанция да се довери на тях, а не на първоначално изготвената експертиза, има обстоятелството, че при изготвяне на същите е изследван по-голям обем и по-актуална медицинска документация, вкл. и такава за период, непосредствено след датата на инкриминираното деяние. Поради това правилно районният съд е основал изводите си за наличие на психично заболяване, изключващо вменяемостта към датата на деянието, на заключението на изготвената в съдебната фаза експертиза, като направеното в протеста на прокуратурата искане за назначаване на арбитражна експертиза е неоснователно.

Тук е моментът да бъде отбелязано, че с оглед направеното в протеста единствено искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд, назначаването на нова експертиза за изясняване на посочените от прокурора въпроси се явява безпредметно, тъй като в протеста не се съдържа съответно искане за осъждането на оправдания подсъдим. Забраната за reformatio in pejus е една от процесуалните гаранции за правото на защита и осигурява свобода на подсъдимия да обжалва без опасения че сам ще влоши положението си. Забраната е насочена и към ефективността на защитата, защото усилията на обжалващия подсъдим се насочват към оборване на очакваното, а не на всяко възможно влошаване на положението. За преодоляването й е необходимо да има подаден съответен протест или съответна жалба от частното обвинение. Освен това, прилагането на забраната е в зависимост от съдържанието на протеста и изискването присъдата да бъде отменена не на друго основание, а именно поради необходимостта да се осъди оправдан подсъдим, да наложи по-тежко наказание или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление. Само в тези случаи съдът, осъществяващ инстанционен контрол и онези органи, които ще решават делото при връщането му в резултат на действията на контролните съдилища могат да утежняват положението на подсъдимия като осъдят оправдан подсъдим, приложат закон за по-тежко наказуемо престъпление или увеличават първоначално определената му санкция. Поради това, при така формулираното в протеста искане, нито въззивната инстанция, нито районният съд при евентуално ново разглеждане на делото не разполагат с възможност да влошат положението на подсъдимия като го признаят за виновен по повдигнатото с обвинителния акт обвинение. Друг е въпросът, че нито в протеста, нито в допълнението към него са посочени неотстраними от въззивния съд съществени процесуални нарушения, които да представляват пречки за упражняване на правомощията му на инстанция по фактите и произнасянето му по същество.

При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция констатира допуснато от първата инстанция съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с провеждането на съкратено съдебно следствие. В разпоредително заседание, проведено на 23.11.2023 г., след изявление от страна на подсъдимия и неговия защитник, че желаят делото да 3 се гледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК съдът е приел, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно по Глава двадесет и седма по чл. 371, т. 2 от НПК. Вместо да пристъпи към разглеждане на делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание, съдът е приел, че поради необходимостта от изготвяне на съдебнопсихиатрична експертиза, не е възможно делото да се разгледа незабавно след провеждане на разпоредителното заседание. В проведеното на 15.02.2024 г. съдебно заседание е даден ход на делото като е изслушано заключението на допуснатата СПЕ, приети са представени от защитата писмени доказателства и е поставена допълнителна задача на вещото лице и делото е отложено. В следващото съдебно заседание, проведено на 22.12.2017 г., съдът е дал ход на делото, изслушал е заключението на допълнителната СПЕ и едва след това е пристъпил към разясняване на двете процедури по чл. 371, т. 1 и 2 от НПК и правните последици от всяка една. Именно това е моментът, в който подсъдимият е направил самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК и съдът с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените от него самопризнания без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. След това е даден ход на съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, изслушани са съдебните прения и последната дума на подсъдимия, съдът се е оттеглил на тайно съвещание и делото е приключило с протестираната присъда. Този начин на провеждане на делото противоречи на дадените в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК указания, и сочи на съдебно следствие, проведено по общия ред, а не по диференцираната процедура по глава 27 от НПК. Допуснато е и нарушение на общите правила за провеждане на съдебното заседание, тъй като са извършвани процесуално-следствени действия – изслушване на експертизи, разпит на вещо лице и приемане на писмени доказателства, без да е даден ход на съдебното следствие.

Допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени, но в случая не може да се приеме, че са ограничили правото на защита на подсъдимото лице, тъй като същото е признато за невиновно. Ноторно известно е, че оправдателната присъда в най - пълна степен гарантира правата на подсъдимия и санира всички допуснати спрямо него съществени нарушения на процесуалните гаранции и правила. Поради това и при липсата н а съответен протест от прокурора, същото не е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като би се стигнало и до нарушение на забраната за влошаване положението на подсъдимия и на чл.

335, ал. 4 от НПК.

По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.

Доколкото произнасянето по мярката за неотклонение е извън въпросите по задължителното съдържание на присъдата по чл. 301, ал. 1 от НПК, то искането на защитника за изменението й е извън обхвата на въззивната проверка по присъдата и следва да бъде оставено без разглеждане. За това определение на съда, в чл. 309, ал. 6 от НПК е предвиден ред за обжалване 4 отделно от присъдата, същото не е било обжалвано в законоустановения срок, поради което и настоящият състав не разполага с процесуалната възможност да се произнесе по него. При отсъствието на постановена от въззивния състав присъда по чл. 336, ал. 1 от НПК спрямо подсъдимия А., въпросът за взетата мярка за неотклонение и на това основание не би могъл да бъде разгледан в настоящото производство.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 , вр. чл. 338 от НПК, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 11.04.2024 г., постановена по НОХД № 2174/2023 г. по описа на PC - Стара Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5