Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 656 от 22.05.2015, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 7377/2014
Вид
Решение № 656
Подписан
22.05.2015
В сила
30.11.2016
Състав
ТИХОМИРА ГЕОРГИЕВА КАЗАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.245, ал.3, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции

Р Е Ш Е Н И Е

№ 656 гр.

Русе, 22.05.2015 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на единадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Тихомира Казасова при секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №7377 по описа за 2014 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Адв.С.Ч., пълномощник на „Юробанк България” АД заявява, че на 21.12.2006г. представляваното от него дружество сключило с ЕТ „Людон – Л.Д.” и „Ландс” ЕООД договор №BL 4796 за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс”, по силата на който предоставило на търговеца 12 000 лева кредит във формата на кредитна линия. Сумата била предназначена за посрещане на краткосрочни, оборотни нужди и следвало да бъде възстановена в срок от 120 месеца, считано от откриване на заемна сметка – 23.01.2007г. Пояснява, че „Ландс” ЕООД в качеството на съдлъжник, с подписване на договора приело всички условия на банковата сделка и се съгласило да отговаря солидарно с кредитополучателя, относно изпълнение на задълженията му (чл.7а, ал.2 и чл.7б от договора).

Твърди, че банката превеждала по разплащателна сметка с IBAN: ***ми, усвоени от кредитополучателя в периода 23.01.2007г. – 13.06.2011г.

Поддържа, че по силата на чл.7е от контракта и договор за поръчителство от 23.01.2007г., Н.Б. и Н.Б., в качеството на поръчители се задължили да отговарят за задълженията на ЕТ „Людон – Л.Д.”, съобразно условията, при които е отпуснат заема.

Съгласно т.2 от

Анекс №1/31.01.2008г., съставляващ неразделна част от договора, Л.Д. приел да отговаря за задълженията на едноличния търговец, а въз основа на т.1 от Анекс №2/17.07.2008г. размерът на отпуснатия кредит бил увеличен с 10 000 лева.

Към договора за поръчителство бил подписан и Анекс №1/17.07.2008г., според който поръчителите поели отговорност за задълженията на кредитополучателя до общо отпуснатия кредитен лимит – 22 000 лева.

Молителят сочи, че в чл.2, ал.2 и чл.3, ал.4 са уговорени възможностите за погасяване на задълженията и дължимата лихва, определена като сбор от действащия базов лихвен процент – малки фирми в лева, обявен от банката и договорена лихвена надбавка в размер на 4 пункта. При просрочие на погасителните вноски, била предвидена предсрочна изискуемост на кредита, като договорната лихва се увеличавала автоматично с наказателна надбавка (неустойка) върху главницата в размер на 10 пункта. Ищецът визира задължение на кредитополучателя да заплаща банкова такса в размер на 1%, уговорено в т.2 от Анекс №2.

Предвид неизпълнение на задълженията от страна на търговеца (неплащане вноска с падеж 06.07.2013г.), банката обявила цялото задължение по кредита за предсрочно изискуемо и през м.април 2014г. уведомила за това обстоятелство солидарните длъжници и поръчителите.

Ищецът заявява, че междувременно е настъпила промяна в наименованието на дружеството, както следва: на 01.11.2007г. от „Българска пощенска банка” АД на „Юробанк и Еф Джи България” АД, а на 11.01.2013г. – на

„Юробанк България” АД.

Въз основа на заявление, депозирано през м.юни 2014г., банката се снабдила със заповед за изпълнение на задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ЧГД №3906/2014г. по описа на РРС за дължимите за дължимите от ответниците въз основа на договора суми, а именно: 21 994.47 лева – главница, ведно със законната лихва считано от 13.06.2014г. до окончателното й изплащане: 4049.49 лева – договорни лихви за периода 06.07.2013г. – 11.06.2014г.; 60 лева – такси до 11.06.2014г., ведно с направените в заповедното производство разноски на стойност 522.08 лева – заплатена държавна такса и 1105.87 лева – адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 длъжниците депозирали възражение за недължимост на претендираните суми.

По изложените съображения, адв.Ч. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ЕТ „Людон – Л.Д.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ж.к.”Здравец – изток”, бл.”Цена”, вх.В, ет.7, ап.7, представляван от Л.Д.Д.; „Ландс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”Гюргево”№3, вх.3, ет.7, ап.7; Н.З.Б., ЕГН **********;

Н.Ю.Б., ЕГН ********** и Л.Д.Д., ЕГН ********** дължат солидарно на „Юробанк България” АД, ЕИК ********* сумите: 21 994.47 лева – главница по договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” №BL 4796/21.12.2006г., Анекс №1/31.01.2008г. и Анекс №2/17.07.2008г., ведно със законната лихва считано от 13.06.2014г. до окончателното й изплащане: 4049.49 лева – договорни лихви за периода 06.07.2013г. – 11.06.2014г.; 60 лева – такси до 11.06.2014г., ведно с направените в заповедното производство разноски на стойност 522.08 лева – заплатена държавна такса и 1105.87 лева – адвокатско възнаграждение, предмет на заповед за изпълнение №2476/17.06.2014г, издадена по ЧГД №3906/2014г. по опис на РРС.

Претендира направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците Н.Б., Н.Б. и Л.Д. са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат аргументи досежно неоснователността на ищцовите претенции. Заявяват, че с договор за поръчителство, сключен на 23.01.2007г., Н. и Н. Билялови са приели да отговарят за задълженията на кредитополучателя по договор за банков кредит сключен на 21.12.2006г. за сумата 12 000 лева. С анекс №2/17.07.2008г. размерът на кредита бил увеличен на 22 000 лева, като поръчител за този размер се явявал единствено Л.Д.. Твърдят, че не са подписали анекса, респективно не са поели ангажимент като поръчители за увеличеното задължение.

Сочат, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, тъй като не е погасена вноска с падеж 06.07.2013г. С оглед разпоредбата на чл.147 ЗЗД, считат, че отговорността на поръчителите би могла да бъде ангажирана до 06.01.2014г.

Предвид факта, че заявлението за издаване заповед за изпълнение е депозирано в съда на 16.06.2014г., т.е. след изтичане на 6-месечния преклузивен срок, молят съда да отхвърли претенцията като неоснователна.

Ответниците

ЕТ „Людон – Л.Д.” и „Ландс” ЕООД оспорват основателността на ищцовите претенции.

Сочат, че взаимоотношенията по банкови кредити се уреждат посредством връщане на взетото в заем чрез периодични плащания – анюитетни вноски, всяка от които с определен падеж. Правят възражение за погасяване вземането по давност, като приемат, че вноските, като периодични плащания, се погасяват с кратката тригодишна давност.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 21.12.2006г. между „Юробанк България” АД (с предишни наименования „Юробанк и Еф Джи България” АД и „Българска Пощенска Банка” АД) от една страна, а от друга – ЕТ „Людон – Л.Д.” (кредитополучател) и „Ландс” ЕООД (съдлъжник) е сключен договор №BL4796 за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс”, по силата на който ищецът предоставил на търговеца кредит в размер на 12 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а последният се задължил да го ползва и върне, ведно с дължимите лихви, при условията, визирани в контракта. Уговорен е срок за ползване и погасяване на дълга – 120 месеца, считано от откриване заемна сметка по кредита – 23.01.2007г. Посочен е начина на погасяване, определени са дължимите лихви, такси и комисионни (раздел ІІ). В раздел VІІІ е предвидена възможност, банката да обяви за предсрочно изискуемо цялото кредитно задължение, при определени хипотези, между които – незаплащане дължима вноска по главница и/или лихва.

Като съдлъжник е вписан „Ландс” ЕООД, който е приел всички условия на договора за банков кредит, от който произтичат задълженията, в които встъпва.

Кредитът е обезпечен с поръчителството на Н.З.Б. и Н.Ю.Б., основано на договор от 23.01.2007г.

С Анекс

№1/31.01.2008г. е изменен размера на дължимата годишна лихва, като за обезпечение на задължението, на същата дата, е сключен договор за поръчителство с Л.Д.Д..

Въз основа на

Анекс №2/17.07.2008г., банката е увеличила размера на предоставената кредитна линия за оборотни средства със сумата 10 000 лева. Визиран е общия размер на предоставения кредит по договора -

22 000 лева. Уговорени са допълнителни такси при прекратяване на договора за кредит на посочените в анекса основания. Анексът е подписан от представител на кредитополучателя и съдлъжника. На 17.07.2008г. е променено съдържанието на договора за поръчителство, сключен с Л.Д., който се е задължил спрямо банката да отговаря за задължението на кредитополучателя за сумата 22 000 лева, при определена годишна лихва.

През м.април

2014г. ищецът уведомил ответниците, че поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 06.07.2013г., кредитът е обявен за незабавно изискуем.

Въз основа на заявление и извлечение от счетоводните книги на банката, е образувано ЧГД 3906/2014г. и в полза на „Юробанк България” АД е издадена заповед №2476/17.06.2014г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу ЕТ „Людон – Л.Д.”; „Ландс” ЕООД; Н.Б.; Н.Б. и Л.Д. за сумите:

21 994.47 лева – главница; 4049.49 лева – договорна лихва за периода 06.07.2013г. – 11.06.2014г.; 60 лева – такси до 11.06.2014г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2014г. до окончателното й изплащане, както 522.08 лева – заплатена държавна такса и 1105.87 лева – адвокатско възнаграждение.

На 24.10.2014г., в законоустановения срок, ответниците са депозирали възражения за недължимост на визираните в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист суми.

За установяване вземането по размер, по искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено. След извършена справка в счетоводството на банката, вещото лице е констатирало, че сумата, предмет на договора за кредит и анекс №2/17.07.2008г. в общ размер 22 000 лева е усвоена от ЕТ "Людон - Л.Д.".

Установени са сумите, постъпили от длъжниците по изпълнително дело №725/2014г. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, а именно: 10 027 лева - заплатени от Н.З.Б. и 2132.19 лева - заплатени от Н. Юмуров Б., както и лихвите върху главниците до 11.05.2015г.: 483.37 – върху първата сума и 62.17 лева – върху втората. Експертът е визирал по пера задължението на ЕТ "Людон - Л.Д.", към 11.06.2014г.: главница - 21 994.47 лева, лихви за периода 06.07.2013г. - 11.06.2014г.

- 4049.49 лева и такси до 11.06.2014г. - 60 лева. Посочени са реализираните в хода на заповедното производство разноски: 522.08 лева - държавна такса и 1105.87 лева - адвокатско възнаграждение и тези по изпълнителното дело - 4395.41 лева, съставляващи сбор от разноските по образуване на производството, адвокатско възнаграждение, такси за преписи, връчване, цялостно проучване имущественото състояние на длъжниците, уведомления, налагане запори, такси за изпълнение на парично вземане и др. Вещото лице сочи, че отпуснатия по договора кредит е револвиращ, т.е. кредитополучателят усвоява и внася суми в рамките на кредитния лимит, като върху изтеглените суми банката начислява договорената лихва, която кредитополучателя е длъжен да заплати. Твърди, че от 06.07.2013г. кредитополучателят е изпаднал в просрочие и до 11.06.2014г. непогасените лихви са в размер на 4049.49 лева, а дължимите такси - 60 лева.

Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответниците дължат солидарно сумите: 21 994.47 лева – главница по договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” №BL

4796/21.12.2006г., Анекс №1/31.01.2008г. и Анекс №2/17.07.2008г., ведно със законната лихва считано от 13.06.2014г. до окончателното й изплащане: 4049.49 лева – договорни лихви за периода 06.07.2013г. – 11.06.2014г.; 60 лева – такси до 11.06.2014г., предмет на заповед за изпълнение №2476/17.06.2014г, издадена по ЧГД №3906/2014г. по опис на РРС.