Решение № 3888 от 26.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3888 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330103909 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.

2 от Кодекса на труда.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. С. Х., ЕГН:

**********, от гр. Р., бул. „*******“ № ****, чрез пълномощник адв. А. Х., срещу „Н и Н Транспорт Логистика“ АД, ЕИК 202244560, със седалище и адрес на управление: с. Ягодово, обл.

Пловдив, Цариградско шосе, база МАН СЕРВИЗ, представлявано от изп. директор Стоянка Михайлова.

Предявени са обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ********* г. на изп. директор, с която му е наложено дисциплинарно наказание „*******” и ТПО е ****** на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени, и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „************“ при ответника. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че със Заповед № ******** г. на изп. директор ищецът бил дисциплинарно уволнен на основание чл. 188 т. 3 от КТ, вр. чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ и ТПО било прекратено на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, като излага следната фактическа обстановка:

На ********* г. ищецът започнал работа по ТПО с ответника като „************“, на 5-дневна раб. седмица, 8-часов раб. ден. На*********г. подал заявление за ползване на платен годишен отпуск за *******г. в периода *********. за 6 раб. дни, като това било съгласувано с прекия му ръководител. Както всеки път, попълнил заявлението си за отпуск предходния ден, като 1 на **********г. му се обадила г-жа М. по обяд, за да го попита защо не е на работа и кой му е разрешил да ползва отпуск. Ищецът отговорил, че е подал заявление за отпуск, което не му е било отказано и попитал дали да ходи на работа в случай, че се налага. Било му казано, че ще получи обаждане по-късно, но такова не последвало и ищецът помислил, че всичко с отпуска му е наред.

Ищецът въпреки това позвънил на касиер-деловодителя, от когото получил потвърждение, че няма проблем с отпуска му. Ищецът продължил необезпокоявано да ползва отпуска си, като на ********г. изненадващо получил около обяд писмо по „****“ с искане за даване на обяснения за отсъствието му от работното му място. В писмото пишело, че ищецът е в неизвестност. Същият оспорва това да е било така, сочи че винаги може да бъде намерен на мобилния си телефон, сочи номер, както и че при проблем с отпуска му работодателят би могъл да му се обади да го уведоми, че такъв е прекъснат или не се разрешава. На ********г. ищецът веднага отишъл на работа, където депозирал писмени обяснения, и там му поискали допълнително такива за отсъствието му и на *******г., които дал на място. Управителят го карал да подаде молба за напускане по взаимно съгласие, ищецът отказал. Тогава му било заявено, че ще бъде уволнен дисциплинарно. Ищецът твърди основания за такова уволнение да не са били налице, винаги съвестно да е изпълнявал задълженията си, да е полагал извънреден труд, който не му е бил заплащан, никога да не е закъснявал или отсъствал от работа.

Въпреки това с оспорената Заповед № ******* г. на изп. директор ищецът бил дисциплинарно уволнен. Същият твърди това уволнение да е незаконосъобразно, заповедта да е немотивирана, да не е обсъдено конкретното поведение на ищеца и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, сочи, че няма умисъл от негова страна, защото е бил убеден, че е в отпуск, тъй като до момента винаги така се е процедирало при работодателя – чрез подаване на молба и липса на възражение. Ето защо моли уволнението му да се отмени и да бъде възстановен на заеманата длъжност, като претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, с който исковете се оспорват изцяло.

Признават се обстоятелствата, че между страните е съществувало ТПО, че ищецът е заемал посочената длъжност, че действително е депозирал молба за ползване на отпуск, че му е поискано обяснение за неявяване на работа и че ТПО е прекратено с оспорената заповед на посоченото в същата основание.

Всички останали фактически твърдения на ищеца се оспорват като неверни.

Твърди се, че е невярно твърдението на ищеца посоченият от него ред да е установения такъв за ползване на отпуск в дружеството, както и да е невярно, че молбите се подавали от единия ден за следващия. Излагат се твърдения колко пъти ищецът е ползвал отпуск до момента – пет пъти, както и че всички молби предхождали с няколко дни началната дата на ползването на отпуска, и били издавани съответни заповеди за това. Досежно процесната молба за отпуск, тя била подадена на ********** часа, преди ищецът да си тръгне, като просто била попълнена и оставена на бюрото на касиерката. Оспорва се твърдението този отпуск да е съгласуван с когото и да било, нито с прекия ръководител К., нито с изп. директор М. Твърди се на *******г. ищецът да е отказал да изпълни служебните си задължения – възложен курс до гр. Ч. и обратно с влекач и полуремарке. Твърди се ищецът да е вдигнал скандал на прекия си ръководител за това, че му се възлага работа и отказал да изпълни курса. След това, преди да си тръгне от работа, оставил на бюрото на касиерката молба за ползване на отпуск от ********г. Същата била докладвана на изп.

2 директор на ********г., който я резолирал с отказ. Оспорва се твърдението на ищеца, че на *******г. изп. директор М. е обещала да се обади по-късно на ищеца. Твърди се на тази дата, след като е видяла, че не е на работа и е резолирала молбата му с отказ, същата коректно да се е обадила на ищеца и да го попита защо не изпълнява възложените му за тази дата курсове. Същата изрично го е питала кой му е казал, че му разрешава отпуска, тъй като тя е единственото лице в дружеството, което има правомощия да разрешава и отказва ползване на отпуск и изрично е отказала ползването му. Уведомила ищеца, че отпускът му е отказан, и му казала да се яви на работа,като той изрично отказал.

Оспорва се, че на *******г. ищецът се е явил на работа, за да полага труд, но изп. директор да му е казал да подаде молба за напускане по взаимно съгласие. Сочи се, че на тази дата ищецът е отишъл в дружеството не да работи, а да депозира предварително написани на компютър обяснения за отсъствието си в периода *********г., които му били поискани с надлежно връчено на *********г. искане. При депозирането им започнал да крещи на изп. директор С. М. защо не му е разрешила отпуска. След като предал обясненията си, му били поискани такива и за отсъствието на дата ********г. Ищецът си тръгнал и в късния следобед се върнал с нови обяснения и за тази дата, бил попитан дали ще работи в дружеството, възнамерява ли да работи или не, но не дал отговор. След това била издадена и връчена на ищеца оспорената заповед № ********* г., като ищецът отказал да я получи срещу подпис, и отказът бил оформен с удостоверяването му от двама свидетели. На следващия ден било подадено уведомление и до НАП.

Оспорва се твърдението на ищеца, че бил добросъвестен работник и бил каран да работи извънредно. Твърди се не само, че не е полагал изв. труд, но е отказвал да поема редовни курсове, възлагани в рамките на работното му време, както и че често е причинявал вреди на дружеството ответник – блъскал камионите, повредил рампа на дружество – контрахент, което изрично заявило, че не желае да допуска ищеца като водач на камион на своя територия, при разтоварване в друго дружество блъснал автомобил, като препятствал завеждане на щета при застраховател, поради отказ да представи документите си като водач, а за поведението му постоянно получавали оплаквания.

Твърди се уволнението да е законосъобразно извършено, да е спазена процедурата, да са изискани на ищеца по надлежния ред обяснения и той да е дал такива, като липсвали доказателства да е налице уважителна причина за самоотлъчката му. Ищецът не се явил на работа четири последователни работни дни, за всички отсъствия му поискали обяснения, бил дадени такива, и заповедта му била връчена след депозиране на обясненията за последния ден отсъствие.

На ******** часа била връчена заповедта, била оформена и връчена тр. му книжка, като на ищеца били изплатени неполученото възнаграждение и неползвания отпуск. Заповедта била мотивирана, като било прекратено ТПО по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и като мотиви било посочено - неявяване на работа 4 последователни раб. дни – ********* г.

С оглед на горното се моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа становището си по спора, и двете страни са представили писмени защити, с които обосновават тезата си. Претендират се разноски и от двете страни в процеса.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за 3 незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание “*********”, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е наложено, и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства към исковата молба, към отговора, и тези, находящи се в ЛТД на ищеца – трудов договор от**********г., длъжностна характеристика, доп. споразумение от **********г., се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „***************“, с основно месечно възнаграждение – 780 лева, на пълен работен ден, 8 часа, при 5-дневна работна седмица, с подневно отчитане на работното време.

Със Заповед № *********г. на изп. директор на ответника С. М. на ищеца С. Х. е наложено дисциплинарно наказание „********“, като в заповедта са посочени дата и час на връчване – **********г., 16:19 часа, и подпис на служителя. В мотивната част на заповедта е посочено, че след извършена проверка е установено, че ищецът е извършил следното нарушение на тр. дисциплина – неявяване на работа 4 последователни раб. дни, а именно ********************г.

Посочено е, че това представлява нарушение на тр. дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, както и че на осн. чл. 188, т. 3 от КТ, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и при спазване изискванията на чл. 189, 193 и 194 от КТ на ищеца се налага дисц. наказание „*****************“.

Страните не спорят, че на **********г. ищецът е депозирал молба за ползване на отпуск, спорят досежно начина и реда на ползване отпуск в ответното дружество, както и досежно това бил ли е уведомен ищецът дали отпускът му е разрешен, респ. отказан, от кого, кога и как.

Представена е от ответника молбата на ищеца от *********г. Същата е попълнена върху бланка – заявление за отпуск на АД „Н и Н транспорт Логистика“ гр. Пловдив и е напълно идентична като оформление с останалите молби за отпуск на ищеца, подредени в личното му трудово досие. С въпросното заявление, попълнено с дата ***********г. ищецът е заявил желанието си да му се разреши ползване на полагащия му се платен годишен отпуск за периода от ***********г. за 6 работни дни. Върху тази молба има поставена в горен десен ъгъл резолюция „Не разрешавам“ и подпис, за който не се спори, че е на представляващата дружеството С. М. В ЛТД на ищеца е подредена и заповед, с която се отказва отпуск за периода *************г., като заповедта е с поставена дата от ***********