Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 21561 от 10.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 13397/2024
Вид
Определение № 21561
Подписан
10.06.2026
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21561 гр. София, 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110113397 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С молба с вх. № 409480/15.12.2025г. Н. Д. е сезирала съда с искане за изменение на постановеното по делото решение от 20.11.2025г. в частта за разноските.

В молбата са изложени оплаквания, че присъденото в размер на 1500,00 лева адвокатско възнаграждение в полза на всеки от ответниците с оглед изхода на спора е прекомерно като несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Също така доколкото не били представени доказателства за заплащане на възнаграждението, последното не следвало да се присъжда.

В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ответниците, чрез адвокат Ц. М. излагат становище за неоснователност на молбата. Посочва се, че по делото са представени доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение, като се излага, че делото се отличава с правна и фактическа сложност, извършени са множество процедуални действия, поради което присъденото възнаграждение не е прекомерно.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 28.11.2025г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена на дата 12.12.2025г., поради което съдът намира, че молбата е 1 подадена в законоустановения срок и като такава е допустима за разглеждане по същество.

По същество молбата съдът намира за неоснователна. На първо място по делото на л.150 от досието му са представени договори за правна защита и съдействие от 10.12.2024г. и от 29.09.2025г., от които се установява, че претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение е реално заплатено съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Представен е списък с разноски, но и да не е представен такъв, последното не е пречка за присъждане на възнаграждението. Същността на списъка за разноски е конкретизация на самото искане за разноските, с което е сезиран съдът, чрез посочване на вида и размера на разноските. Според ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, списъкът съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото, като няма пречка да бъде инкорпориран и в протокола от последно о.с.з., а не в нарочна молба. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1. /искане, 2.

/размерът на разноските да е определен и 3. /разноските да са действително направени. След като са налице и трите предпоставки съдът резонно е да присъди разноските на страната, за която е благоприятен изхода на спора, тоест отговорността за разноски е винаги обективна и те се присъждат съобразно изхода на спора. Отделно съдът е посочил, че според него искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в посочения размер не е прекомерно.

Минимума по чл. 7, ал.1, т.2 от Надерба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно цената на иска е 1300,00 лева без ДДС за всеки един от ответниците, като съдът точно е посочил, че делото не се отличава с ниска правна сложност, като и цената на иска не е минимална, поради което е и счел, че претендираното за присъждане възнаграждение не е прекомерно. Вярно е че процесната сума се претендира за солидарно осъждане, но това не дерогира обстоятелството, че исковете са обективно субективно пасивно съединени и на практика адвокат М. защитава интересите на двама ответници. Присъденият размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, цената на исковете и с обема на положения от пълномощника на ответниците труд в рамките на производството пред първата инстанция. Видно е че е подаден отговор на исковата молба, адвокат М. се е явила на общо пет съдебни заседания в които адекватно е защитавала доверителите си, подала е и не една уточняваща молба и такива като становище по исканията на ищеца. Искането за изменение на решението чрез намаляване на присъденото възнаграждение е необосновано.

Не следва да бъде пренебрегвано обстоятелството, че трудът на адвокатите е високо квалифициран, изисква продължително обучение и непрестанно надграждане на знанията.

Ето защо свеждането на труда на адвоката до безеквивалентно заплащане или въобще неприсъждането на такова, не е оправдано.

По изложените мотиви молбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

2

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 409480/15.12.2025г., подадена от Н. Д. с инкорпорирано в нея искане за изменение на постановеното по делото решение от 20.11.2025г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3