Решение № 1532 от 27.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1532 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна С.

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно гражданско дело № 20231100502676 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство, Л. С. Г., срещу постановление от 17.02.2023 г. на ЧСИ по изпълнително дело № 41/2023 г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника срещу дължимостта на определените в поканата за доброволно изпълнение разноски.

Жалбоподателят твърди, че не дължи разноски по изпълнението, тъй като взискателят е образувал изпълнителното производство при злоупотреба с право, тъй като не е посочил, въпреки указанията на съда, банкова сметка или друг начин на плащане, като задължителен реквизит на исковата молба, с което е поставил длъжника в обективна невъзможност да плати. В евентуалност, иска адвокатското възнаграждение да бъде намалено до предвидения минимален размер, тъй като не е необходимо друго действие за събиране на дълга, освен изпращане на запорно съобщение до работодателя на длъжника.

Взискателят оспорва жалбата, с твърдения, че длъжникът не е предприел никакви действия за погасяване на дълга, включително и в срока за доброволно изпълнение, поради което съдебният изпълнител е предприел нови действия по принудително събиране, а срокът, определен от САС, за посочване на банкова сметка, е продължен и не е изтекъл. В евентуалност твърди, че претендираните в изпълнителното производство разноски са в минималния, предвиден от закона размер, а именно 200 лв. по чл.10, т.1 и 755 лв. по чл.10, т.2 ( съобразно материалния интерес по изпълнителното дело ), а възнаграждението следва да се намали до минимума от 200 лв., само ако длъжникът е изпълнил изцяло в срока за 1 доброволно изпълнение. Претендира разноски за производството.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по съображенията, че дългът не е заплатен, поради което по арг. от чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в определения от закона срок и срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ВКС.

Разгледана по същество е частично основателна.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на Т.В.К. по молба, подадена от упълномощен адвокат на 18.01.2023 г. като по реда на чл.18 ЗЧСИ е възложено да се определи начина на изпълнение. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 02.02.2022 г., в която са определени 96 лв. разноски в изпълнителното дело, такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с ДДС, в размер 1358.41 лв., и адвокатско възнаграждение в размер 955 лв. В срока за доброволно изпълнение не е постъпило плащане, а на датата на която е връчена поканата е наложен запор на трудово възнаграждение.

С разпореждане от 17.02.2023 г. е оставена без уважение молбата на длъжника разноските по изпълнителното дело, посочени в поканата за доброволно изпълнение да бъдат възложени на взискателя.

По главния довод, за злоупотреба с право, следва да бъде посочено, че образуването на изпълнителното производство противоречи на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права, и е в нарушение на принципа на чл. 3 ГПК тогава, когато от поведението на длъжника е видно, че има воля да погаси задължението по изпълнителния лист, но въпреки това се предприемат действия по образуване на изпълнителното дело. Поведението на кредитора взискател, изразяващо се в отказ да посочи банкова сметка и/или открие банкова сметка, по която да бъдат платени пресъдените суми и образуване, въпреки това на изпълнително производство би могло да се квалифицира като злоупотреба с право, в случай, че длъжникът представи доказателства, че е предприел каквито и да било действия по чл.97, ал.1, предл.2 от ЗЗД, включително и откази на банки за откриване на еднократна сметка, в полза на трето лице, по реда на чл.2, ал.3 от Наредба № 3 на БНБ от 16.07.2009 г. вр. чл.36 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи. По делото липсват каквито и да е доказателства в тази насока, а отделно от това дори и в срока за доброволно изпълнение, след като е получил покана за изпълнение, с посочване на банкова сметка, по която да се плати, длъжникът не е заплатил дължимите суми. Предвид изложеното не може да бъде споделена тезата за образуване на изпълнителното производство при злоупотреба с право и длъжникът следва да понесе разноските по изпълнението.

Относно евентуалното възражение за намаляване на дължимите разноски следва да се посочи, че определеното, по реда на чл.10. т.1 от Наредба 1/2004 г. адвокатско 2 възнаграждение, в размер на 200 лв., е дължимо в случай на погасяване на дълга, в срока за доброволно изпълнение, което по изпълнително дело № 41/2023 г. не е извършено. След изтичане на този срок длъжникът носи риска от продължаване на изпълнителното производство и отговаря за разноски за адвокатско възнаграждение, в размер определен по реда на чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. като ½ от възнаграждението по чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г.

Материалният интерес, върху който следва да се определи размерът на възнаграждението, е 14 242,71 лв. /главница в размер на 11 048,73 лв. и лихва в размер на 3193.98 лв./. Така размерът на възнаграждението, изчислен, съгласно чл. 7, ал. 2, т.3 от Наредба 1/2004 г., е 1681,84 лв., а ½ от него възлиза на 840,92 лв. В жалбата, взискателят признава, че възнаграждението, по чл.10, т. 2 е уговорено под посочения минимум, а именно в размер на 755 лв., доколкото остатъкът, до 955 лв., представлява възнаграждение за образуване на изпълнителното производство, поради което, в приложение на принципа на диспозитивното начало, до този размер следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение.

Като последица от намаляване на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален и размерът на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, доколкото при изчисляване на същата, съгласно заб. 4 към т. 26 от Тарифата, не се включват единствено авансовите такси. Адвокатското възнаграждение е вземане на взискателя, което макар и възникнало в хода на изпълнението, подлежи на събиране от съдебния изпълнител, поради което е част от интереса, върху който следва да бъде изчислена пропорционалната такса. Така, изчислена, съгласно т.26, б.“г“ от ТТРЗЧСИ, върху посочения по – горе интерес на взискателя и адвокатско възнаграждение, в размер 755 лв., пропорционалната такса по т.26 е в размер 1343.83 лв. с ДДС, до който размер следва да бъде намалена.

Относно, претендираните от страните разноски в настоящото производство, съдът намира, че такива не се дължат. Това производство е продължение на производството по произнасяне на ЧСИ, относно дължимостта на разноските, поради което няма самостоятелен характер и не се следват нови разноски на страните ( в този смисъл Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д № 1847/2016 г. на ВКС; Определение № 122 от 14.04.2021 г. по ч.гр.д. № 1269/2020 г. на ВКС ).

Предвид изложеното обжалваното постановление следва да бъде отменено, в частта над сумата 755 лв. адвокатско възнаграждение и над сумата 1343.83 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, а в останалата част жалбата следва да бъде оставена без уважение.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 17.02.2023 г. по изп. д. № 20238400400041, в частта, в която е оставено без уважение възражението на Л. С. Г. за изменение на определените в 3 поканата за доброволно изпълнение разноски за сумата над 755 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и за сумата над 1343.83 лв. - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и вместо него постановява: НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение до сумата 755 лв. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата 1343.83 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4