Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 602 от 12.05.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 6788/2021
Вид
Решение № 602
Подписан
12.05.2022
В сила
23.08.2022
Състав
Надежда Маринова Александрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Русе, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20214520106788 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД против С. СТ. СТ..

Ищецът твърди, че с ответника С. СТ. СТ. е сключен Договор за банков кредит № 000LD-R-006565/01/06/2011 год., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 1400.00 евро за погасяване на съществуващи задължения по друг Договор за кредит с № 000LD-R-002708/06/11/2009 год. Крайният срок за усвояване на кредита бил до 10.06.2011 год. Предоставеният кредит бил изцяло усвоен на 03.06.2011 год. по сметка с IBAN: BG08 FINV 9150 1004 1809 39, открита на името на ответника в банката. Кредитополучателят се задължила да заплаща годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката в евро, увеличен с 10.1 пункта. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е в размер на 7,9900%. Кредитът следвало да бъде издължен на 60 месечни погасителни вноски, съгласно договора за кредит и приложения към него погасителен план, а когато дължимите плащания не са извършени в срок, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в раздел ІІ т. лихвен процент и наказателна добавка в размер на законната лихва, считано от деня на датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.

Ищецът твърди, че кредитът е в просрочие, считано от 20.02.2011 г. По кредита са просрочени са 57 вноски по главница, 56 вноски по лихва, подробно описани в исковата молба. Падежът на цялото задължение е 21.05.2016 год.

За събиране на вземането си ищецът депозирал заявление по чл. 417 от ГПК в 1

Районен съд - София и било образувано ч.гр.д. № 19229/2019 год. и издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката за следните суми: 1344.27 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата от 22.02.2019 год. до изплащане на вземането, 657.40 евро - договорна лихва за периода от 21.10.2011 год. до 21.05.2016 год., 1790.96 евро – обезщетение за забава за периода от 22.09.2011 год. до 21.02.2019 год., 148.35 лева- заплатена държавна такса и 50.00 лева юрисконсулско възнаграждение.

Тъй като в производството пред СфРС заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца се породил правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск.

Ответникът в своя отговор чрез особения си представител оспорва предявения иск, прави възражение за погасяване по давност на всички вземания на ищеца по договора за кредит, като излага подробни изложения защо счита, че е настъпила погасителната давност по отношение на всяко едно от тях.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По ч.гр.д. № 19229/2019 год. по описа на РС- София ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника С. СТ. СТ. за заплащане на сумите: 1344.27 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата от 22.02.2019 год. до изплащане на вземането, 657.40 евро - договорна лихва за периода от 21.10.2011 год. до 21.05.2016 год., 1790.96 евро – обезщетение за забава за периода от 22.09.2011 год. до 21.02.2019 год., 148.35 лева- заплатена държавна такса и 50.00 лева юрисконсулско възнаграждение.

В производството пред СфРС заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК, което обуславя правния интерес на кредитора да предяви настоящия иск за установяване на вземането.

Към приложеното ч.гр.д. № 19229/2019 год. и към настоящото дело са депозирани договор № 000LD-R-006565/01/06/2011 год., Приложение № 1- погасителен план към договор за кредит № 000LD-R-006565/01/06/2011 год., общи условия на ПИБ АД за кредити на физически лица- 2 бр., договор за цесия между ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД в качеството на цедент и ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД в качеството на цесионер, потвърждение за цесия от 09.06.2021 год. Предмет на договора е отпускането на банков кредит в размер на 1400.00 евро за погасяване на съществуващи задължения по друг Договор за кредит с № 000LD-R-002708/06/11/2009 год. Крайният срок за усвояване на кредита е до 10.06.2011 год. Предоставеният кредит е изцяло усвоен на 03.06.2011 год. по сметка с IBAN: BG08 FINV 9150 1004 1809 39, открита на името на ответника в банката.

Кредитополучателят се задължила да заплаща годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката в евро, увеличен с 10.1 пункта. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е в размер на 7,9900%. Кредитът следвало да бъде издължен на 60 месечни погасителни вноски, съгласно договора за кредит и приложения към него 2 погасителен план, а когато дължимите плащания не са извършени в срок, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в раздел ІІ т. лихвен процент и наказателна добавка в размер на законната лихва, считано от деня на датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.

Ищецът признава, че ответникът е заплатила главници в общ размер 55.74 евро в периода 21.06.2011 год.- 12.10.2011 год., както и лихви в размер на 100.05 евро в периода 21.06.2011 год.- 09.02.2013 год. Кредитът е в просрочие, считано от 22.09.2011 год.

По кредита са просрочени 57 вноски по главница, които са били дължими на падежи и в размери, както следва: 11,16 евро, дължими на 21.09.2011 год., 15,54 евро, дължими на 21.10.2011 год., 15,12 евро, дължими на 21.11.2011 год., 16,00 евро, дължими на 21.12.2011 год., 15,60 евро, дължими на 21.01.2012 год., 15,84 евро, дължими на 21.02.2012 год., 17,34 евро, дължими на 21.03.2012 год., 16,36 евро, дължими на 21.04.2012 год., 17,22 евро, дължими на 21.05.2012 год., 16,88 евро, дължими на 21.06.2012 год., 17,73 евро, дължими на 21.07.2012 год., 17,41 евро, дължими на 21.08.2012 год., 17,68 евро, дължими на 21.09.2012 год., 18,52 евро, дължими на 21.10.2012 год., 18,24 евро, дължими на 21.11.2012 год., 19,08 евро, дължими на 21.12.2012 год., 18,82 евро, дължими на 21.01.2013 год., 19,11 евро, дължими на 21.02.2013 год., 20,97 евро, дължими на 21.03.2013 год., 19,74 евро, дължими на 21.04.2013 год., 20,54 евро, дължими на 21.05.2013 год., 20,36 евро, дължими на 21.06.2013 год., 21,15 евро, дължими на 21.07.2013 год., 21,00 евро, дължими на 21.08.2013 год., 21,33 евро, дължими на 21.09.2013 год., 22.11 евро, дължими на 21.10.2013 год., 22,00 евро, дължими на 21.11.2013 год., 22,77 евро, дължими на 21.12.2013 год., 22,70 евро, дължими на 21.01.2014 год., 23,05 евро, дължими на 21.02.2014 год., 24,58 евро, дължими на 21.03.2014 год., 23,79 евро, дължими на 21.04.2014 год., 24,52 евро, дължими на 21.05.2014 год., 24,53 евро, дължими на 21.06.2014 год., 25,26 евро, дължими на 21.07.2014 год., 25,31 евро, дължими на 21.08.2014 год., 25,70 евро, дължими на 21.09.2014 год., 26,40 евро, дължими на 21.10.2014 год., 26,51 евро, дължими на 21.11.2014 год., 27,20 евро, дължими на 21.12.2014 год., 27,34 евро, дължими на 21.01.2015 год., 27,76 евро, дължими на 21.02.2015 год., 28,90 евро, дължими на 21.03.2015 год., 28,64 евро, дължими на 21.04.2015 год., 29,29 евро, дължими на 21.05.2015 год., 29,54 евро, дължими на 21.06.2015 год., 30,18 евро, дължими на 21.07.2015 год., 30,46 евро, дължими на 21.08.2015 год., 30,94 евро, дължими на 21.09.2015 год., 31,55 евро, дължими на 21.10.2015 год., 31,91 евро, дължими на 21.11.2015 год., 32,50 евро, дължими на 21.12.2015 год., 32,90 евро, дължими на 21.01.2016 год., 33,41 евро, дължими на 21.02.2016 год., 34,04 евро, дължими на 21.03.2016 год., 34,46 евро, дължими на 21.04.2016 год. и 35,28 евро, дължими на 21.05.2016 год.

Просрочени са 56 вноски по лихва, дължими на падежи и в размери, както следва:

20,00 евро, дължими на 21.10.2011 год., 20,42 евро, дължими на 21.11.2011 год., 19,54 евро, дължими на 21.12.2011 год., 19,94 евро, дължими на 21.01.2012 год., 19,70 евро, дължими на 21.02.2012 год., 18,20 евро, дължими на 21.03.2012 год., 19,18 евро, дължими на 21.04.2012 год., 18,32 евро, дължими на 21.05.2012 год., 18,66 евро, дължими на 21.06.2012 год., 17,81 евро, дължими на 21.07.2012 год., 18,13 евро, дължими на 21.08.2012 год., 17,86 евро, 3 дължими на 21.09.2012 год., 17,02 евро, дължими на 21.10.2012 год., 17,30 евро, дължими на 21.11.2012 год., 16,46 евро, дължими на 21.12.2012 год., 16,72 евро, дължими на 21.01.2013 год., 16,43 евро, дължими на 21.02.2013 год., 14,57 евро, дължими на 21.03.2013 год., 15,80 евро, дължими на 21.04.2013 год., 15,00 евро, дължими на 21.05.2013 год., 15,18 евро, дължими на 21.06.2013 год., 14,39 евро, дължими на 21.07.2013 год., 14,54 евро, дължими на 21.08.2013 год., 14,21 евро, дължими на 21.09.2013 год., 13,43 евро, дължими на 21.10.2013 год., 13,54 евро, дължими на 21.11.2013 год., 12,77 евро, дължими на 21.12.2013 год., 12,84 евро, дължими на 21.01.2014 год., 12,49 евро, дължими на 21.02.2014 год., 10,96 евро, дължими на 21.03.2014 год., 11,75 евро, дължими на 21.04.2014 год., 11,02 евро, дължими на 21.05.2014 год., 11,01 евро, дължими на 21.06.2014 год., 10,28 евро, дължими на 21.07.2014 год., 10,23 евро, дължими на 21.08.2014 год., 9,84 евро, дължими на 21.09.2014 год., 9,14 евро, дължими на 21.10.2014 год., 9,03 евро, дължими на 21.11.2014 год., 8,34 евро, дължими на 21.12.2014 год., 8,20 евро, дължими на 21.01.2015 год., 7,78 евро, дължими на 21.02.2015 год., 6,64 евро, дължими на 21.03.2015 год., 6,90 евро, дължими на 21.04.2015 год., 6,25 евро, дължими на 21.05.2015 год., 6,00 евро, дължими на 21.06.2015 год., 5,36 евро, дължими на 21.07.2015 год., 5,08 евро, дължими на 21.08.2015 год., 4,60 евро, дължими на 21.09.2015 год., 3,99 евро, дължими на 21.10.2015 год., 3,63 евро, дължими на 21.11.2015 год., 3,04 евро, дължими на 21.12.2015 год., 2,64 евро, дължими на 21.01.2016 год., 2,13 евро, дължими на 21.02.2016 год., 1,50 евро, дължими на 21.03.2016 год., 1,08 евро, дължими на 21.04.2016 год. и 0,53 евро, дължими на 21.05.2016 год.

Основният спор между страните се свежда до това дали е настъпила погасителна давност по отношение на задълженията за главница и лихва.

В хода на делото е постъпила молба вх. № 9003/11.04.2022 год. от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, чрез Адвокатско съдружие ФОНТЕКС ЛИГЪЛ

СЪРВИСИС и приложени писмени доказателства, в която ищецът твърди, че с договор за цесия от 08.06.2021 год. като цедент е прехвърлил на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕЪНЪЛ ЕАД вземането, предмет на настоящото производство, като прави искане за привличане като трето лице по реда на чл. 226 от ГПК на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕЪНЪЛ ЕАД .

Т. 10б от Тълкувателно решение на ВКС по ТР № 4 от 18.06.2014 на ВКС по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК постановява, че при настъпило частно правоприемство, легитимиран да предяви иска е праводателят – заявител в заповедното производство, на когото съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и ответника по правилото на чл. 226 от ГПК със съответно приложение на нормите на чл. 226, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. В тази връзка съдът на основание чл. 226 от ГПК е дал възможност на ответника да заяви дали дава съгласието си привлеченият в делото да замести и освободи страната, на която помага. Ответникът не е дал съгласие, поради което и на основание чл.

226, ал. 2, във вр. с чл. 219, ал. 1 от ГПК съдът е допуснал участието на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК: 200644029, представлявано от изпълнителния директор Л.Д. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, ет. 6, като трето лице- помагач на ищеца и е отхвърлил искането ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД 4 да бъде заместена от ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД в качеството на ищец по делото.