Решение № 11 от 26.01.2022, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Карнобат, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20212130100485 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от инж. Ганчо Тенев, чрез процесуален представител Гл. юрисконсулт Д. Б. ЗЛ., с която са предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу Ф. ЕМ. Ф. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: област Бургас, община Карнобат, село Екзарх Антимово, ул. ********** № 26. С предявените искове, ищецът желае съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 72, 12 лева- задължение по издадени фактури за периода от 26. 11. 2018 г. до 25. 01. 2019 г. с отчетен период по фактури от 27. 09.

2018 г. до 18. 12. 2018 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението; Да признае за установено, че ответника Ф. дължи сумата от 14, 35 лева представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата дължимо за периода 27.

12. 2018 г. до 28. 01. 2021 г.; Желае се ответника Ф. да бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски в исковото производство в размер на внесената държавна такса, за събиране на доказателства и юрисконсултско възнаграждение в на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК;

Претендира се да бъде осъден ответника да заплати на дружеството съдебноделоводните разноски , присъдени му с издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 211 / 2021 г. по описа на КбРС.

1

В исковата молба се твърди, че Ф. ЕМ. Ф. е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210 и страна по валидно възникнало облигационно отношение за водоснабдяван обект с административен адрес: общ. Карнобат, с. Екзарх Антимово и със заведена партида в база данни с абонатен № 804363. Твърди се, че в негова полза е възникнало качеството на „потребител на ВиК услуги“ от момента на придобиване на правото на собственост върху описания водоснабден имот съгласно изискванията на чл.

3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.

Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на ВиК услуги се извършва по силата на публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор /Общи условия/ одобрени от КЕВР, които са публично известни и са публикувани в интернет страницата на водния оператор, поради което не е необходими тяхното предявяване по настоящото дело, като писмено доказателство. Твърди се, че в процесният период отчитането на водомера се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство, а консумираната вода е изчислена по реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4. Твърди се , че използването на електронно устройство било причината поради която не съществувала възможност представител на абоната да положи подпис, каквото задължение е налице при използвания хартиен карнет. Описва се действието на електронното устройство, както и начини на отчитане на потребената вода, като същите са общи и не е ясно по отношение на ответника кой от тях е ползван. Твърди се също така, че след всяко отчитане на водомера в законоустановения срок са издавани за процесния период фактури, в чийто реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетния период, за който всяка една фактура се издава, както и единичните цени на всяка от представените от ВиК оператора услуги. Твърди се, че ответника не е заплащал своевременно задълженията си по издадените фактури в тридесет дневен срок от издаването им, като бездействието му пораждало правото на дружеството да предяви вземанията си, по описани4те в исковата молба фактури, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава длъжник. Неизпълненото задължение по всяка фактура, автоматично поставяло ответника в забава след изтичане на 30 календарни дни , считано от издаването. Съобразно клаузата на чл. 44, от ОУ потребителя дължал на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметката на ВиК оператора., Твърди се, че се дължи от ответника и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция , както и лихва от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.

Твърди се е породен правен интерес в качеството му на кредитор за сумата от 86, 42 лева, която още не била изплатена. Предпоставка за 2 заведеното исково производство е образуваното заповедно производство по ч. гр. д. № 211/ 2021 г. по описа на КРС и издадената заповед за изпълнение.

Към така подадената искова молба ищцовото дружество е представило писмени доказателства- заверено копие от електронно отчитане на показанията на водомер; Извадка от решение на КЕВР; три броя копия от фактури.

В хода на делото в етапа на проверка на допустимост на иска ищцовото дружество чрез процесуалния си представител е оттеглило една от исковите се претенции, а именно акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху главницата дължимо за периода 27. 12. 2018 г. до 28. 01. 2021 г. в размер на 14, 35 лева. С Определение № 181 / 06. 07. 2021 г. съдът е приел така направеното оттегляне на иска и е прекратил производството по делото в тази му част.

Предвид, че ответника не е бил открит на посочените адреси, както и е установено, че същия няма действащ трудов договор, съдът е назначил на същия особен представител на разноски лихва на ищеца.

В законоустановеният едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, от назначения от съда особен представител на ответника. В отговора си същия е взел становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен и е оспорил същия както по основание, така и по размер, като е въвел следните възражения: оспорва обвързаността на ответника и ищеца с облигационни отношения, като твърди, че в тази насока ищецът не е представил доказателства установяващи, че ответника е потребител на ВиК услуги на посоченият в молбата адрес. Освен това е оспорил количеството доставена вода от ищцовото дружество, нейното реално отчитане, измерване и изчисление. Оспорил е представените фактури, като частни документи, удостоверяващи изгодни за ищеца факти, които поради тази причина не се ползват с материална доказателствена сила и не обвързват съда. Твърди, че според представените фактури и справка извлечение в обекта има монтиран индивидуален водомер, фактурираните В и К услуги не са отчетени, а служебно начислени, от доказателствата следва, че до 26. 11. 2018 г. се е водил редовен отчет чрез снемане на показанията на водомер, а след този период водомер е липсвал в имота, но ищецът в исковата молба не е посочил това за да може да се позове на разпоредбата на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4. Посочва, че съгласно разпоредби от същата наредба, обстоятелствата даващи основани е за преизчисляване е следвало да се удостоверят с протокол отговарящ на съответните реквизити. Твърди, че от страна на ищеца не са наведени твърдения, за отказ на абоната да представи достъп в имота, удостоверено по съответния начин, поради което за ищецът не е възникнало основание за служебно начисляване на консумираната вода.

С оглед изложеното счита исковата претенция за недоказана, желае съдът да отхвърли иска, както ида остави без уважение направеното от ищеца искане за разноски.

3

Преди първото по делото заседание ищецът е представил молба с която е взел становище по отговора на ответника и е направил доказателствени искания, представил е доказателства.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът подържа така предявеният иск не възразява срещу проектодоклада, с оглед становището на особения представител на ответника оттегля част от доказателствените си искания.

Ответника чрез особения си представител оспорва иска и подържа отговора.

С оглед направените доказателствени искания от ищецът съдът е допуснал гласни доказателствени средства- разпит на свидетелят Ж. К. СТ.служител на ищцовото дружество- инкасатор в с. Екзарх Антимово. В показанията си същата посочва, че е инкасатор в района от 2010 г. . Посочва, че във въпросната къща към момента не живее никой и от две години ответника заедно със семейството си е в чужбина. Посочва, че водомер в имота е имало през 2011 г., когато преди в имота да се настани ответника, е живяла възрастна жена. Водомера е бил повреден. Първоначално в имота са живели други роми, после се махнали и в същия е започнал да живее ответника. Партидата е била прехвърлена на ответника служебно от ВиК, но не може да посочи кога. На партидата се отчита по 15 кубика всеки месец по Наредба № 4. Посочва, че за един човек се начислява 5 куб. метра, когато няма водомер, а когато са трима, какъвто бил случая на Ф. /ответника/ се начисляват 15 куб. метра. От м. март 2021 г. в имота е спряна водата от шахтата с тапа ½ със заповед на Директора № 166 / 22. 02. 2021 г.. Съдът цени показанията на свидетелката съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като същата се намира в трудово правоотношение с ищеца и може да се счита за заинтересована в полза или вреда на една от страните, като ще преценява показанията и с оглед всички други данни по делото, като се има предвид нейната заинтересованост.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Ответника Ф. ЕМ. Ф. притежава недвижим имот в село Екзарх Антимово, община Карнобат, област Бургас поземлен имот с площ 1040 кв. м., сграда от 72 кв. м. с прилежащо избено помещение със застроена площ 21 кв. м. и паянтов навес с 56 кв. м. в пл. № 72, парцел 13 на селото.

Недвижимият имот е придобит от него с договор за покупко-продажба акт № 3, том 1 от 2015 г., № 10 / 08. 01. 2015 г. от вх. регистър на Служба вписвания Карнобат. На ответника Ф. ЕМ. Ф. ищцовото дружество е завело партида в базата си данни с абонатен № 804363. С факта на придобиването на имот, от този момент за ответника е възникнало качеството на потребител на ВиК услуги за водоснабден обект съгласно изискванията чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 / 14. 09. 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и 4 за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В притежаваният обект от ответника, водомер не е имало години преди същия да закупи имота и да е възникнало по думите на ищеца, облигационно отношение между тях.

На 24. 10. 2018 г. е съставен протокол без номер от свидетелката С., в качеството и на инкасатор за водомера на Ф. ЕМ. Ф., с. Екзарх Антимово, ул.

********** № 26 в присъствието на С. К. В.- водомайстор, е установила аб.

№ 804363 в графата забележка е записано 3 бр. живущи. Протокола е подписан от инкасатор и водомайстор, като на мястото за клиент липсва подпис. На 27. 11. 2018г. свидетелката С. е съставила протокол в който е записано водомера на Ф. ЕМ. Ф., с. Екзарх Антимово, ул. ********** № 26 в присъствието на С. К. В.- водомайстор, е установила следното: аб. № 804363 в графата забележка е записано 3 бр. живущи. Протокола е подписан от инкасатор и водомайстор, като на мястото за клиент отново липсва подпис. С идентично съдържание е и протокол от 28. 12. 2018 г. съставен от свидетелката С. в присъствието на в присъствието на С. К. В.- водомайстор, е установила аб. № 804363 в графата забележка е записано 3 бр. живущи, липсва подпис на клиент.