Решение № 1145 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1145 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. И.а като разгледа докладваното от Д. В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330202694 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 698282 – F699799 от 03.04.2023г. издадено от М.К.Л. – *** на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.53, във вр. с чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС на „АФРОС“ ЕООД, ЕИК 202116137 със седалище и адрес на управление *** представлявано от Д. И. Г., ЕГН *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.

В жалба от представляващия дружеството се моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Представят се доводи за не наличие на дейност на фирмата от 2022 година и не ощетяване фиска.

Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се представлява от Д. И. Г. който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП.

В пледоарията си представи доводи за липсата на дейност и не ощетяване на бюджета.

Административно-наказващия орган, издал наказателното постановление редовно призован, в съдебно заседание се представлява от гл.юрисконсулт С.П.. В пледоарията си представи доводи по същество на искането съдът да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

„АФРОС“ ЕООД, ЕИК 202116137 със седалище и адрес на управление *** представлявано от Д. И. Г., ЕГН *** е регистрирано по ЗДДС и е задължено съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подава справки-декларации за съответните данъчни периоди в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период. На 15.02.2023г. в ТД на НАП Пловдив при извършена служебна проверка е било установено, че дружеството – жалбоподател не е спазило установения от закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.01.2023г. – 31.01.2023г. до 14.02.2023г. включително. До дружеството били изпратена покана № 70-001975-99/21.02.2023г. чрез лицензиран пощенски оператор, с които представляващия дружеството бил поканен да се яви в 7 дневен срок за съставяне на АУАН за не подаване в срок на СД и отчетни регистри.

Поканата е била върната с отметка непотърсена. Липсват данни за връчване на поканата.

На 16.03.2023г. от свидетел Е. Н. Г. е бил съставен против дружеството акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F699799 за нарушение по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС. Актът е бил съставен в присъствието на представляващия дружеството Д. Г., който вписал саморъчно че поради грешка на счетоводителя не е подадена декларация за месец януари. Актът е подписан от посочените в него лица. На датата на съставянето на акта е бил връчен препис от него на представляващия дружеството, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения срок пред АНО не са били представени писмени възражения от представляващия дружеството относно съставения АУАН и нарушението посочено в него.

Отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС не са били подадени в ТД на НАП Пловдив към момента на съставянето на АУАН.

На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството за извършено нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.3 от ЗЗДС като му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В издаденото НП, по идентичен със съставения АУАН е описано нарушението и посочена нарушената правна норма. Издаденото НП е лично връчено на представляващия дружеството на 12.04.2023г. В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.

2

Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички събрани по делото писмени доказателства, така и събраните гласни доказателства и по-специално от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел – Е. Н. Г. извършила проверката и актосъставител. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е осъществил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение, по следните правни съображения:

Жалбоподателят е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС и е бил задължен съгласно разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗДДС да подаде справка-декларация в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност декларациите по ал.1 се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице. Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от данъчно задълженото лице, че същото не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация и отчетни регистри за данъчен период 01.01.2023г. – 31.01.2023г. лично или чрез упълномощено лице в компетентната териториална дирекция на НАП, която в настоящия случай се явява ТД на НАП Пловдив. При така установеното съдът намира, че данъчно задълженото лице като не е подало изискуемите по ЗДДС справкадекларация и отчетни регистри в срок до 14.02.2023г. включително лично или чрез упълномощено лице, на 15.02.2023г. е било в неизпълнение на задължението по чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС. Доколкото се касае до нарушение на Юридическо лице не следва да се изследва въпросът за вината.

Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението. Както в хода на административното производство, така и в съдебното не са представени доказателства от страна на дружеството жалбоподателя че е изпълнило задължението си в срок. Констатираното нарушение не се оспорва и от страна на дружеството. В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на опредЕ.та им компетентност Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав намира за основателен изложения в жалбата довод, че се касае за маловажен случай. При издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства касаещи нарушението Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява 3 маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН по следните съображения: За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да е налице маловажен случай на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините, довели до закъснението за подаване на данъчната декларация, причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи вината обстоятелства. Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма. Без да е налице административно нарушение въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът се прилага само при налично противоправно поведение. В случая нарушението е констатирано в деня на извършването му – 15.02.2023г. От друга страна от приложените доказателства се установява, че за отчетния данъчен период дружеството не е осъществявало дейност, както и че преди това то не е имало други такива нарушения, поради което съдът намира процесното нарушението за инцидентно. По делото няма доказателства, дружеството да е било санкционирано за идентично нарушение, а и в самото НП е отразено , че нарушението е извършено за първи път. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност, както нарушителя, така и нарушението са с изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление.

Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл.28 от ЗАНН, които изключват отговорността или наймалкото да се мотивира, защо не прилага чл.28 от ЗАНН. За това го задължава чл.53, ал.1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл.28 от ЗАНН. От бездействието на жалбоподателя не са произлезли вреди, не са налице отегчаващи обстоятелства, извършено е за първи път. Нарушението е такова на просто извършване, поради което именно възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а именно отегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице. Нарушението е от възможно най - лекия вид неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на задължението. Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата 4 хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28, б.“а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл.28, б.“а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване.

Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено.Поради изхода на делото съдът счита че следва да остави искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждене без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 698282 – F699799 от 03.04.2023г. издадено от М.К.Л. – *** на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.53, във вр. с чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС на „АФРОС“ ЕООД, ЕИК 202116137 със седалище и адрес на управление *** представлявано от Д. И. Г., ЕГН *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „АФРОС“ ЕООД, ЕИК 202116137 със седалище и адрес на управление *** представлявано от Д. И. Г., ЕГН *** че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Разпечатката съдържа 28 от 30 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e9892b3-70dd-41ff-b745-ad972d3d80ad