Определение № 58 от 01.02.2022, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Габрово, 01.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Симона Миланези

Славена Койчева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20224200500004 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАДСофия, срещу Разпореждане № 829/2.12.2021 г. по гр. д. № 1409/21 г. по описа на Районен съд Севлиево, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за сумата 2826.71 лв. , обезщетение за забава, 56.53 лв. държавна такса и 17.43 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно.

Съдът отхвърлил претенцията за обезщетение за забава, тъй като размерът надвишавал този на законната лихва, каквото е изискването на чл.33 ал.2 ЗПК. Според жалбоподателя в този случай, съдът следвало да редуцира претенцията до нейния законен размер, а не да я отхвърля изцяло. Твърди се също, че подаденото заявление, заедно с документите към нето, отговаря на изискванията на чл.410 ал.3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение.

Останалите въпроси, включително и размерът на претенциите, следвало да се решат в спорното исково производство.

Иска се да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да бъде постановено да се издаде заповед за парично вземане, произтичащо от обезщетение за забавено плащане.

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното разпореждане, съдът е приел, че размерът на претендираната сума от 2826.71 лв., обезщетение за забава, противоречи на разпоредбата на чл.33 ал.2 ЗПК, тъй като надвишава размера на законната лихва, която за сочения период е в размер на 10%, поради което е нищожна поради противоречие със закона. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Изчислена с ел. калкулатор, съобразно горното правило, сумата, която би се дължала на заявителя е под размера на претенцията, посочена в заявлението. Така, както е заявена по размер, 1 претенцията на заявителя противоречи на императивната разпоредба на чл.

33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и не следва да бъде уважавана. При констатация на нарушение на закона, съдът е длъжен да откаже издаването на заповед за изпълнение за тази претенция, а не да я редуцира до нейния законен размер.

Това следва от изричната разпоредба на чл.411 ал.1 т.2 от ГПК, според която от съдът отказва издавеното на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона.

Тъй като крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното, жалбата в частта за разноските също е неоснователна.

Предвид изложеното, въззивният съд намира частната жалба е неоснователна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 829/ 2.12.2021 г. по гр. д. № 1409/ 2021 г. по описа на Районен съд Севлиево в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2