Решение № 6242 от 23.08.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр.София, 23.08.2019г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА

ГОЛАКОВА при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4 104 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание

§22 от Преходните и заключителните разпоредби на

Кодекса за застраховането във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.

Ищецът – Е.Х.К. твърди, че на 19.08.2014 г. около 09:10 ч. К.Т.управлявал лек автомобил „Хюндай Купе“ е peг. № *******по ул. „Девня” в гр. Варна в дясна пътна лента с посока на движение към бул. „Приморски“. По същото време Николчо Колев управлявал лек автомобил „Нисан Примера“ с per. № *******по бул. „Приморски“ в лява пътна лента с посока на движение към ул. „Девня“. Последният нарушил правилата за движение по пътищата, като на кръстовището с ул. „Дунав“ предприел маневра завой наляво към паркинга на ЖП гарата и отнел предимството на движещия се направо лек автомобил „Хюндай Купе“ с peг. № *******. Водачът

К.Т.също нарушил правилата за движение по пътищата и поради движение с превишена скорост не реагирал своевременно и адекватно на възникналата опасност за движението. Той предприел спасителна маневра завой надясно с цел да избегне удар с лек автомобил „Нисан Примера“ с per. № *******, но се блъснал челно в крайпътно дърво, след което ударил намиращата се на тротоара непосредствено до същото дърво пешеходка С.Н.К.. При така настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена смъртта на С.К..

Посочва, че във връзка с настъпилото събитие е образувано нохд № 1055/2016 г. по описа на ОС - Варна, което е приключило с влязла в сила присъда, по силата на която К.З.Т.и Н.А.К.са признати за виновни при условията на независимо съизвършителство за настъпване на ПТП и причиняване по непредпазливост смъртта на С.Н.К.. Ищецът посочва, че е син на починалата С.К., като до момента на смъртта на последната семейството е съжителствало под един покрив в близки и топли отношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Към настоящия момент ищецът все още не може да приеме внезапната загуба. Не минава и ден, през който той да не тъжи за своята майка. Твърди, че водачът на описания лек автомобил „Нисан Примера“ с per. № *******- Н.А.К.попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № 22114000645979/21.02.2014г. със срок на валидност от 21.02.2014 г. до 21.02.2015 г„ издадена от З. „Л.И.” АД. Водачът на л. а.

„Хюндай Купе“ с peг. № *******- К.З.Т.попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Г ражданска отговорност” на автомобилистите по полица № 07113002832078/29.11.2013 г. със срок на валидност от 07.12.2013 г. до 06.12.2014 г„ издадена от ЗД „Е.“ АД.

Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъдят ответниците да му заплатят солидарно:

-

200 000 лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 19.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В последното съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК.

Ответникът - ЗД „Е.“ АД в депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:

- наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между водача на лек автомобил „Хюндай“, с per. № *******;

- настъпилото на 19.08.2014г. ПТП и

- влязлата в сила присъда по отношение на виновния за ПТП водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при него.

Твърди, че отговорността на застрахователя е функционална, но не и солидарна.

Поддържа, че водачът на лек автомобил „Нисан Примиера“ с per. № *******е допринесъл в по-голяма степен за настъпване на процесното ПТП, което е взето предвид при определяне на наказанието им. Наведено е възражение за прекомерност на исковата претенция. Направено е възражение и за изтекла погасителна давност на част от акцесорния иск. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, за което е депозиран списък съгласно чл. 80 от ГПК в последното съдебно заседание. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът - З. „Л.И.“ АД в депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:

- наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между водача на лек автомобил „Нисан Примиера“ с per. № *******,

- настъпилото на 19.08.2014г. ПТП и

- влязлата в сила присъда по отношение на виновния за ПТП водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при него. Наведено е възражение за прекомерност на исковата претенция. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск като му се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

- наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между водача на лек автомобил „Хюндай“, с per. № *******, - наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между водача на лек автомобил „Нисан Примиера“ с per. № *******, - настъпване на 19.08.2014г. процесното ПТП и

- влязлата в сила присъда по отношение на двамата водачи на описаните по-горе леки автомобили, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответниците по отношение на процесното ПТП.

От представената и приета по делото присъда

№ 89 от 20.10.2016г., постановено по нохд №

1055/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, се установява, че на 19.08.2014г., в гр. Варна, К.З.Т.при управление на МПС - лек автомобил м. "Хюндай Купе" с peг. № *******нарушил правилата за движение - чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Н.А.К., причинил смъртта на С.Н.К.. Със същата присъда подсъдимият Н.А.К.е признат за виновен, за това, че на 19.08.2014г., в гр. Варна, при управление на МПС - лек автомобил м. „Нисан Примера" с per. № *******нарушил правилата за движение - чл.37, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия К.З.Т.причинил смъртта на С.Н.К.. Така описаната присъда е потвърдена с решение № 234 от 14.09.2017г., постановено по внохд № 201/2017г. по описа на Варненски апелативен съд и с решение № 321 от 22.12.2017г., постановено по кнд №

1176/2017г. по описа на ВКС, Второ наказателно отделение.

На страница 62 от делото е прието удостоверение за наследници изх. № АУ234280МЛ от 05.09.2014г., издадено от община Варна, от което се установява, че ищецът Е.Х.К. е единствено дете - син на С.Н.К. и същата няма други наследници по закон.

По искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят К.А.Л.

– сестра на съпругата на ищеца. Свидетелят посочва, че познава ищецът и неговата майка от 19 години. Посочва, че ищецът е живеел с майка си в един дом, били много близки, помагали си. Ищецът е единствено дете в семейството, като неговия баща е починал една година преди майка му. Ищецът много тежко изживял смъртта на майка си, тъй като тя била здрава и жизнена, затворил се в себе си.

Често я споменавал, мъчно му е непрекъснато.

По искане на ищцовата страна е разпитан и свидетелят Л.С.С., който посочва, че познава ищеца от 2 – 3 години. Същият посочва, че когато оставали насаме с ищеца, често говорили на тази тема, защото и той изгубил баща си преди две години. Разказвал му, че майка му много му помагала в отглеждането на дъщеря му, в домакинството, в готвенето. Живеели са заедно. В повечето случай, когато заговори за майка си - сълзите му излизали от очите. Била е до него в най-трудните му моменти, подкрепяла го морално.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Относно предявените искове

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова доказателствена тежест е да установи настъпването на следните факти:

- механизъм на настъпилото ПТП,

- причинна връзка между описаното ПТП и смъртта на майката на ищеца - С.К.;

- претърпени вреди от ищеца - описаните в исковата молба;

- извършване на действия, с която е прекъсната или спряна давността по отношение на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва.

По делото страните не спорят относно настъпването на 19.08.2014г. на пътно-транспортно произшествие.

От постановената присъда, която е описана по-горе и на основание чл. 300 от ГПК съдът приема за установен описаният в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП и вината на водачите на леките автомобили, като деянието е извършено при условията на независимо съизвършителство.

По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на двете ответни дружества: между страните не е спорно, че ответните застрахователни дружества са застрахователи по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за процесния период на двамата водачи на МПС, с които е причинено ПТП.

Въз основа на горното, съдът приема, че е налице непозволено увреждане, чийто състав е осъществен от двамата водачи на МПС, застраховани при ответниците по застраховката „Гражданска отговорност”, действала към датата на настъпилото ПТП. Ответниците, по силата на застрахователното правоотношение, са поели задължение да обезщетят вредите, причинени на увредените лица от водача на застрахованото превозно средство.

Поради това съдът приема, че предявените обективно съединени искове с правно основание №№ 22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ са доказани по основание.

Относно начина, по който всеки един от застрахователите отговаря пред увреденото лице в случай на независимо съизвършителство на деликта от две лица настоящият съдебен състав приема следното. Съгласно установената практика на ВКС относно отговорността на застрахователите по застраховка „гражданска отговорност” по отношение на увреденото лице намира приложение чл. 53 от ЗЗД. Съгласно посочената правна норма „ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно”. Тоест в този случай отговорността на застрахователите е солидарна към увреденото лице, тъй като те не отговарят към последното на основание сключен договор с него, а на основание осъществен деликт, за който са поели задължението да покрият щетите по отношение на извършителя / в този смисъл определение /806 от 10.10.2013г. постановено по т. д. №1713/2013г. по описа на ВКС, ТК, II Т. О./.

Предвид изложените мотиви неоснователно е релевираното в процеса възражение от ответника ЗД „Е.“ АД, че отговорността между ответниците не е солидарна.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.

45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Предмет на исковите претенции са единствено неимуществените вреди, които ищецът е претърпял вследствие смъртта на майка си – С.Н.К.. Според исковата молба, неимуществените вреди са се проявили във формата на морални болки, страдания и психически шок и скръб от внезапната и нелепа загуба на починалата, с която ищецът се е намирал в отношения на взаимна обич и привързаност и от когото е получавал нормално присъщата за отношенията родител - дете житейска подкрепа. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение върху увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.