Решение № 329 от 27.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря А. Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110214502 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от К. Б. В., подадена чрез адв. М. от САК, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 3384зз-1015 от 28.09.2024г., издадена от ст. полицай Д. Г. Д. от ОСПС-СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с проверка за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.5, вр. чл.130, ал.1 от НК, на жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа” в помещение за временно задържане на 09 РУ-СДВР.

В жалбата се посочва, че Заповед № 3384зз-1015 от 28.09.2024г. е незаконосъобразна, нецелесъобразна, съставена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Поради това се иска нейната отмяна. Според жалбоподателя задържането по ЗМВР би било законно, ако има превантивен или преустановителен характер, т.е. ако без него ще се извърши престъпление или без него ще продължи извършването на започнато престъпно деяние. Освен това задържането трябва да преследва някаква легитимна /законовопризната/ цел, а не да се явява своеобразно наказание или репресия, налагана по усмотрение на административния орган. В жалбата се твърди, че в случая задържането на В. е незаконно и без конкретна цел, като с него се преследва репресия. Изтъква се, че въпреки, че е било образувано досъдебно производство (ДП) № 1575/2024г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 42747/2024г. на СРП, не е било повдигнато и предявено обвинение на В.. Освен това досъдебното производство било образувано за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК, но предвид съдебното минало на жалбоподателя, ако бъде признат за виновен, наказанието ще е при условията на чл.78а от 1

НК. На следващо место в жалбата се подчертава, че по време на задържането не са били извършвани процесуално – следствени действия с участието на К. Б. В.. Освен отмяна на обжалваната Заповед се иска и присъждане на направените по делото разноски, за които се представя списък още с жалбата.

В заявление с вх. № 340866/25.10.2024г. адв. М. посочва, че поддържа жалбата и моли съдът да я уважи. Преповтаря се търдението от жалбата, че по време на задържането на К. В. не са били извършвани никакви процесуално – следствени действия с него.

Пред СРС жалбоподателят К. Б. В. не се явява лично, но се представлява от упълномощения си защитник – адв. М.. В съдебно заседание на 30.10.2024г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 30.10.2024г. адв. М. пледира за отмяна на процесната Заповед за задържане с твърдението, че тя е незаконосъобразна.

Иска се и присъждане на сторените по делото разноски. По съществото на спора адвокатът посочва, че от разпитите на пострадалата и на общата на жалбоподателя и на пострадалата непълнолетна дъщеря се установява, че в късните часове на денонощието, след като са се веселили на мястото на извършване на твърдяното престъпление, пострадалата и дъщерята са се прибрали в дома им в гр. Банкя, като това е станало преди полунощ. Какво е наложило те да се връщат с последния възможен градски транспорт до населеното място, в което се намира този имот, може да се установи от съдържанието на техните показания. Според защитата те са отишли да провокират очевидно болен човек, а това, че е болен се установявало от въпросните показания, както и от представената медицинска документация, според които жалбоподателят страда от психическа болест. Пред СРС адвокат М. твърди, че мотивът за връщането е не друг, а провокация, тъй като дори свидетелките не криели, че цялата конфронтация е започната именно от дъщерята и пострадалата с изсипване на кофа вода върху главата на жалбоподателя и неговото блъскане. Прави се извод, че двете свидетелки са били наясно, че жалбоподателят не е добре с психиката, появили са се изненадващо, започнали са да го укоряват за „чуждата жена“ и „защо е изключил камерите за видеонаблюдение“. Защитата посочва, че жалбоподателят не само, че е бил залят с вода, но е бил бутнат на земята и върху него е бил изсипан остатъкът от ракията в шишето, като са му били нанасяни и удари, вероятно повече от един. Приема се за очевидно, че един психически неуравновесен човек е поставен умишлено в екстремна ситуация и стрес, за да реагира неадекватно. По отношение на телесните повреди се заявява, че те представляват болка и страдание. На следващо място по време на съдебните прения пред СРС защитата посочва, че пристигналите полицейски органи не са прекратили някакво насилие над пострадалата или над общата им дъщеря, нито пък жалбоподателят е тръгнал да бяга, че да се налага да го залавят, нито има някаква предистория на насилие на жалбоподателя над пострадалата в годините. След като е приключила конфронтацията, едва тогава се е изпълнил „очевидният план“ на пострадалата и нейната дъщеря „да накажат“ жалбоподателя - тогава се обаждат на телефон 112, след като конфронтацията, която е много кратка и с изключително нисък интензитет, е прекратена и от двете страни. Полицейският орган заварва на място жалбоподателя, пострадалата и техни близки роднини, които чакат.

2

Преповтарят се доводите от жалбата за законността на задържането по реда на ЗМВР, за неговия превантивен или преустановителен характер. Като заварва полицейският орган лица, които са имали конфликт и физическа саморазправа, която не продължава, адв. М. казва, че за никаква превантивност не може да става дума. Не е налице нито преустановяване извършването на престъпление, нито хипотетично бягство, което може да обоснове законността на задържането. Вместо полицейският орган да прецени тези обстоятелства, той задържа незаконно жалбоподателя и издава незаконосъобразен индивидуален административен акт. Адвокатът поставя въпроса какъв смисъл има продължаващото задържане след като жалбоподателят е заведен в помещенията на 09 РУСДВР и е дал писмени сведения, какъв е бил смисълът да бъде държан цяла нощ и до края на следващия ден и отговаря, че смисъл би имало, ако с В. се бяха извършвали някакви процесуално-следствени действия или мероприятия от категорията на оперативните способи за разкриване на престъпление, каквито в случая не са били реализирани, нито има повдигнато обвинение. Според защитата, ако целта на законодателя в частта относно задържането по ЗМВР е била да се поправи и превъзпита деецът, процесната Заповед е щяла да бъде законосъобразна - до момента, до който деецът бъде оправдан по евентуално повдигнато обвинение, но тогава няма смисъл предварително да има процедура по оспорване на Заповедта за задържане. Критикуват се полицейските органи, че трябва да спазват не само буквата, но и духа на закона, респ. не всеки човек, за който има жалба, да бъде задържан под стража. Поради изложеното се иска от съда да уважи жалбата, да отмени индивидуалния административен акт и да присъди сторените по делото разноски.

Ответникът – полицейски орган Д. Г. Д. - ст. полицай в ОСПС-СДВР не се явява лично пред СРС, но се представлява от юрк. Г.а в съдебното заседание на 30.10.2024г. Тя заявява, че оспорва жалбата и моли съда да потвърди Заповедта за задържане като правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предвидените законови правомощия на полицейския служител. Пред съда юрк. Г.а казва, че чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че конкретно лице е извършило престъпление, като няма законово изискване тези данни да са доказани.

Доказването безспорността на едно извършено противоправно деяние, както и точната му правна квалификация, се извършва в хода на досъдебното производство. Според юрк. Г.а полицейският орган правилно е упражнил своите правомощия и е издал оспорваната Заповед, като не са налице посочените от жалбоподателя основания за отмяната й. Иска се СРС да постанови Решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди Заповедта, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Наред с това се прави и възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски и в тази връзка се цитира Решение С-438/2022г. на СЕС, като се посочва, че липсва фактическа и правна сложност по делото, както и, че има константна практика на СРС по идентични дела.

По време на съдебните прения пред СРС адв. М. /като реплика/ заявява, че насрещната страна има възможност да се запознае със списъка с разноските, който е наличен 3 по делото. Това, че юрк. Г.а не знае колко са разноските по делото, не означава, че съдът или адвокатът на жалбоподателя имат задължение да я уведомяват. Направено е възражение без да се знае размерът на разноските. Според адв. М. това е равносилно на липса на възражение. Освен това защитата оспорва Решението на СЕС и претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като съдът има право да не прилага нормата на ГПК, която установява подобно присъждане на основание, че противоречи на равнопоставеността на страните и Конституцията. Релевират се съображения за бюджета на МВР, заплатите на служителите на МВР и се заявява, че т. нар. юрисконсултско възнаграждение, присъждано за държавни и общински органи, противоречи на Европейските директиви и регламенти, както и на Конституция на Република България. По отношение на възражението за прекомерност, адв. М. посочва, че то е неоснователно, тъй като в почивен ден защитникът е посетил 09 РУ-СДВР, което се намира на края на гр.

София, като това му е отнело в почивен ден половината ден в срещи с жалбоподателя, изчакване на разрешение на разследващия полицай да му се даде достъп, среща, обсъждане на казуса, консултация. Прави се паралел и със ставката за държавните служители, когато полагат извънреден труд нощно време или в почивни дни, като се посочва, че и хонорарът на адвоката би трябвало да бъде извънреден. Посочва се, че консултацията относно законосъобразността на Заповедта за задържане, процедурата и всички последици е протекла не по-малко от два часа. Освен това адвокатът се е запознал с практиката по подобни дела, за да не подвежда жалбоподателя и е съставил необходимите документи като договор, пълномощно, жалба. За разчитане на ръкописно написаната Заповед адвокатът също е положил труд, както и за това да отиде и да плати държавната такса, и да внеса документите в съда. Всичко това е отнело време на адвоката, поради което защитата приема, че дори е „прекалено ниско“ заплатеното адвокатско възнаграждение.

В отговор юрк. Г.а казва, че няма допълнително искане за становище.

След приключване на съдебното заседание на 30.10.2024г., а именно на 31.10.2024г. по делото са докладвани писмени бележки с вх. № 345484 от 30.10.2024г., препис от които е изпратен на електронната поща на адв. М. на 31.10.2024г. В тези писмени бележки юрк. Г.а посочва, че оспорва подадената жалба и че процесната Заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на законово предоставените му правомощия, при спазване на административно-производствените правила, регламентирани в ЗМВР, както и в съответствие с приложимото материално право. Твърди се, че жалбоподателят бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейски орган при 04 РУ – СДВР, като в Заповедта били изложени фактическите и правни основания съобразно чл.74, ал.1, т.1 от ЗМВР. Пояснява се, че лицето било задържано във връзка с установяване на съпричастност към престъпление по чл.131, ал.1, т.5, вр. чл.130, ал.1 от НК. Твърди се, че е допустимо мотивите за задържането да не се излагат в самия акт, а в отделен документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Обяснява се, че в производствата по издаване на Заповеди за задържане, функцията на такъв подготвителен документ притежава Докладната записка, изготвена по повод на постановената принудителна административна 4 мярка /ПАМ/. Според юрк. Г.а, съблюдавайки целите за превенция, разкриване на престъпления и недопускане укриването на такива, полицейският орган правилно е постановил задържане на жалбоподателя. Посочва се, че за полицейския орган, прилагащ ЗМВР, не е необходимо за задържането да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вина на лицето, което е предполагаем извършител на престъпление.