Решение № 1368 от 05.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1368

Пловдив, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VIII Състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

При секретар ЗЛАТКА ЧОБАНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО БЕКИРОВ административно дело № 20257180702839 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

М. Д. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх.“А“, ет.4, ап.68, представляван от адвокат Л. Н.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №25-1030-000695 от 20.10.2025г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ (СПП) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), [населено място], с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.“з“,гг) от ЗДвП- “временно отнемане на СУМПС (свидетелство за управление на моторно превозно средство) на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Претендира се отмяна на оспорената заповед поради неправилност и незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- Р. К. П.- началник на група в СПП в ОД на МВР – П., не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. На 08.12.2025г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№21139 (лист 2) от юрисконсулт М. М.- пълномощник (лист 3), за неоснователност на жалбата; претендира (присъждане на) направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение; при евентуално уважаване на жалбата; възразява, при евентуално уважаване на жалбата, за бъдат намалени разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба №1/09.07.2004г.).

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не дава заключение по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”з”,гг) от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 7, 10) е получен от жалбоподателя М. на 14.11.2025г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 4-6) е подадена чрез ответника, посредством пощенски оператор “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при пощенския оператор на 23.11.2025г., видно от поставеното клеймо върху пощенския плик (лист 14), или в рамките на законоустановения срок.

Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.10.2025г. Б. И. Д.- мл. автоконтрольор в СПП в ОД на МВР – П., съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GА, АКТ №*** (лист 8, 16), против жалбоподателя М..

Според посочения АУАН, на 18.10.2025г., около 09:33ч. на автомагистрала (АМ) “Тракия“, км.148, на територията на област Пловдив, община Р., е прието за установено, че М. управлява моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “ОПЕЛ АСТРА Г ЦЦ“, с Рег.№[рег. номер], лична собственост, според приетата по делото нарочна справка (лист 48а), в посока към [населено място]. Прието е за установено, че управляваният от М. автомобил е със служебно прекратена регистрация на 19.08.2025г., поради липса на сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. За последно посоченото е изготвена справка в РСОД (работна станция за отдалечен достъп), а като доказателство по делото е приета нарочна справка (лист 48).

С деянието си М. виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като повторно управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от ЗДвП.

Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя М. са иззети два броя регистрационни табели с номер [рег. номер].

Видно от съдържанието на акта, същият е подписан от жалбоподателя М. за “нарушител“ и не са вписани възражения от негова страна.

Освен това, като доказателство по делото е прието заверено копие на Докладна записка Рег.№1030р-25582 от 20.10.2025г. (лист 18), изготвена на 18.10.2025г. от Б. Д. и адресирана до началник на СПП в ОД на МВР - Пловдив, относно “Установено МПС с прекратена регистрация“. Според посочената докладна записка, на 18.10.2025г. съвместно с мл. автоконтрольор Д. В. около 09:10 на АМ - Тракия, км.148 посока [населено място] по метода на линее контрол е установено МПС с Рег.№[рег. номер] със служебно прекратена регистрация от 19.08.2025г. поради липса на Гражданска отговорност. На водача: М. М., [ЕГН], е снето обяснение, съставени са 2 бр. АУАН, съответно GA 3673557 (лист 9, 47) по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (Кодекс за застраховането), GA *** (лист 8, 16) по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Докладвано на ОД (оперативен дежурен) на с-р Пътна полиция, изготвена докладна записка. Всички документи депозирани в РУ (районно управление) Раковски за извършване на проверка по ЗМ (заявителски материал) / 320 от 18.10.2025г.

Върху докладната записка е обективирана резолюция “Г-н П.“ от 20.10.2025г.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Мотивирана резолюция №25-1030-М000377 от 20.10.2025г. (лист 17) на Р. К. П.- началник на група (в СПП) в ОД на МВР - Пловдив, с която резолюция, на основание чл.54, ал.1, т.9 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.33, ал.2 от ЗАНН (констатиране на признак/признаци на извършено престъпление), се прекратява административнонаказателното производство по АУАН, Серия GА, №*** от 18.10.2025г., против М. Д. М., за нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, тъй като е образувано ЗМ №320/18.10.25г. по описа на РУ – Р. (в ОД на МВР - П.) по чл.345, ал.2 от НК (Наказателен кодекс).

Отново на 20.10.2025г. е издадена и оспорената по делото заповед, като доказателствата по делото не позволяват формирането на несъмнен извод относно обстоятелството, дали оспорената заповед е издадена преди или след издаването на Мотивирана резолюция №25-1030-М000377 от 20.10.2025г.

Също така, като доказателство по делото е прието заверено копие на Застрахователна полица №*** от 18.10.2025г. (лист 12, 20), със застраховател “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, [ЕИК], според която полица за МПС с Рег.№[рег. номер], е сключена застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с начална дата на покритие 18.10.2025г., 11:30ч. и крайна дата на покритие 17.10.2026г., 23:59:00ч.

Като доказателство по делото е приета и нарочна разпечатка от информационна система на МВР (лист 48), видно от която процесният лек автомобил е с прекратена регистрация на 19.08.2025г., 05:07ч. и със служебно възстановена регистрация на 18.10.2025г., 10:25ч. Прекратяването на регистрацията е направено на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП- Получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ - липса на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Регистрацията е служебно възстановена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП- предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 (от КЗ).

Според разпоредбата на чл.172, ал.1, изречение 1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 27-28) на министър на вътрешните работи, с която се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (неприложена по делото), считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта).

Прието е заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (лист 23) на директор на ОД на МВР - Пловдив, с която заповед началниците на групи в сектор “Пътна полиция“ (в ОД на МВР – Пловдив) са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а”, т.6 и т.7 от ЗДвП (точка І.7. от заповедта).

Прието е заверено копие на Заповед №8121К-13342 от 25.10.2023г. (лист 29) на главен секретар на МВР, с която заповед Р. К. П., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА ГРУПА “Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“, в сектор „Пътна полиция“ към Отдел “Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – П.“, считано от датата на встъпване в длъжност. Според положен от П. подпис върху посочената заповед, същият е запознат със заповедта на 31.10.2023г., респективно встъпил е в посочената длъжност на 14.03.2024г.

Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министър на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”з”,гг) от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, се отнема СУМПС на водач, който при управление на МПС е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от закона.

Съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП, Наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно чл.171 от ЗДвП, За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки…

А съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

В случая, оспорената заповед е издадена на 20.10.2025г., към която дата собственият на жалбоподателят лек автомобил е със служебно възстановена регистрация (18.10.2025г., 10:25ч.), а административнонаказателното производство, образувано по АУАН, Серия GА, №*** от 18.10.2025г., против жалбоподателя М., е прекратено с Мотивирана резолюция №25-1030-М000377 от 20.10.2025г., предвид наличието на образувано досъдебно производство ЗМ №320/18.10.25г. по описа на РУ – Р. (в ОД на МВР - П.) по чл.345, ал.2 от НК.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че издаването на оспорената заповед е направено при липсата на фактическо основание за целта и съответно в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗДвП, поради което същата е незаконосъобразен индивидуален административен акт, който следва да бъде отменен.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда съобрази следното:

Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес (какъвто е настоящият случай), извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1 000,00 лв.

Разпечатката съдържа 43 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e971430-a9a9-4b33-bdba-2f1e5c860044