Решение № 646 от 13.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5130/2025
- Вид
- Решение № 646
- Подписан
- 13.01.2026
- Състав
- БОРЯНА СТЕФАНОВА ШОМОВА СТАВРУ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 646 гр. София, 13.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110105130 по описа за 2025 година
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, .........., е предявил искове за признаване за установено, че ответниците дължат следните суми: М. Т. А., ЕГН ********** и адрес гр. София, ........., с дял 4/12 от задълженията - главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 516,33 лв., ведно със законна лихва за периода от 10.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 25.03.2024 г. в размер на 61,12 лв., главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 13,71 лв., ведно със законна лихва за периода от 10.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 25.03.2024 г. в размер на 2,72 лв.; О. Г. Д., ЕГН ********** и адрес гр.
София, ........., с дял 1/12 от задълженията - главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 129,08 лв., ведно със законна лихва за периода от 10.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 25.03.2024 г. в размер на 15,28 лв., главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 3,43 лв., ведно със законна лихва за периода от 10.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 25.03.2024 г. в размер на 0,68 лв.; М. Г. Д., ЕГН ********** и адрес гр. София, ........., с дял 1/12 от задълженията - главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 129,08 лв., ведно със законна лихва за периода от 10.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 25.03.2024 г. в размер на 15,28 лв., главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 3,43 лв., ведно със законна лихва за периода от 10.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за 1 периода от 16.07.2021г. до 25.03.2024 г. в размер на 0,68 лв.; П. Г. Д., ЕГН ********** и адрес гр. София, ........., с дял 1/12 от задълженията - главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 129,08 лв., ведно със законна лихва за периода от 10.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 25.03.2024 г. в размер на 15,28 лв., главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 3,43 лв., ведно със законна лихва за периода от 10.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 25.03.2024 г. в размер на 0,68 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21470/24 г. на СРС.
Поддържа, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди като съсобственици на топлоснабдявания имот – апартамент 11 в гр.София, ............ Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, извършено от Т., като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията, признати със заповедта. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 е депозиран писмен отговор от назначения на ответниците П. Д., М. Д. и О. Д. особен представител, който оспорва предявените искове. Не оспорва тези ответници да са съсобственици при посочените квоти и доставката на ТЕ в претендираните количества и стойност. Твърди, че имотът се ползва изключително от ответницата А., поради което останалите ответници не отговарят за задълженията. Моли за отхвърляне на исковете.
Ответницата М. А. е депозирала отговор в срок, в който оспорва исковете, тъй като нито е собственик, нито ползвател на имота. Оспорва да е доказана доставката на ТЕ по количество и стойност и изправността на уредите за измерване. Оспорва претенцията за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД. Основателността им е предпоставена от установяване наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, по което ищецът е доставил количество топлинна енергия съответно на претендираната от него стойност, и неизпълнение насрещното задължение на ответниците за плащане на дължимата за потреблението цена.
2
Първият основен въпрос по делото е дали ответниците са страна по договор за продажба на топлоенергия в имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
От приложения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 7.7.1992 г. се установява, че Т. З. и Т. З. прехвърлили на дъщеря си М. А. притежавания от тях имот – апартамент № 11 в гр.София, .........., запазвайки си пожизнено правото на ползване върху имота.
С договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 108 от 29.10.1993 г., М. А. и съпругът й К. А. дарили на сина си Т. И. апартамента.
С влязло в сила на 4.4.07 г. решение на СРС по гр.д.№ 11921 /95 г., договорът за прехвърляне на апартамента срещу задължение за гледане и издръжка е развален за 2/3 ид.части.
Исковата молба е вписана на 7.12.1995 г.
От удостоверението за наследници на Т. З. е видно, че е починал на 16.1.1994 г., а според акт за смърт, Т. З. е починала на 5.6.2017 г. Техни наследници са децата им Е. Д., М. А. и В. З., починала и наследена от син С. М.. Е. Д. е наследена от деца П. Д., Таня Д., М. Д. и О. Д..
Следователно, ответниците по делото са низходящи наследници на Т. З. и Т. З., придобили топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на държавен недвижим имот от 1.9.1970 г. /видно от нотариалния акт/.
Те се разпоредили с имота чрез договора за прехвърлянето му срещу задължение за издръжка и гледане. Договорът е развален с влязлото в сила съдебно решение. По принцип развалянето има обратно действие, освен в хипотезата на чл. 88, ал.2 ЗЗД, уреждаща случай на защитно действие на вписването, осигуряващо противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след вписването, и в същото време защита на третите лица, придобили права преди вписването. В случая приобретателите по договора за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане са се разпоредили с имота чрез договора за дарение преди вписване на исковата молба за разваляне на договора, от който черпят правата си. Ето защо постановеното решение по иска за разваляне на договора е непротивопоставимо на последващия приобретател – по договора за дарение, придобил имота преди вписване на исковата молба.
3
В този смисъл като собственик на имота се легитимира Т. И., който след смъртта на лицата със запазено право на ползване върху имота, е станал потребител на доставяната в имота топлинна енергия и страна по договора за продажбата й.
След като ответниците не са придобили имота по наследяване, тъй като не е бил част от наследството на наследодателите им, те не са станали клиенти на доставяната в имота топлинна енергия, съответно не отговарят за процесните задължения.
Предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за лихви.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, .........., искове с правно чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че М. Т. А., ЕГН ********** и адрес гр. София, ........., дължи следните суми: 516,33 лв. цена на доставена топлинна енергия в имот - апартамент 11 в гр.София, ..........., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 10.04.2024г. до изплащане на вземането, 61,12 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 25.03.2024 г., 13,71 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 10.04.2024г. до изплащане на вземането, 2,72 лв. мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 25.03.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21470/24 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, .........., искове с правно чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че О. Г. Д., ЕГН ********** и адрес гр. София, ........., дължи следните суми: 129,08 лв. цена на доставена топлинна енергия в имот - апартамент 11 в гр.София, ..........., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 10.04.2024г. до изплащане на вземането, 15,28 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 25.03.2024 г., 3,43 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 10.04.2024г. до изплащане на вземането, 0,68 лв. мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 25.03.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21470/24 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, .........., искове с правно чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че М. Г. Д., ЕГН ********** и адрес гр. София, ........., дължи следните суми: 129,08 лв. цена на доставена топлинна енергия в имот - апартамент 11 в гр.София, ..........., за периода от 01.05.2021 г. до 4