Решение № 72 от 04.03.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Ловеч, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310200938 по описа за 2025 година С Електронен фиш Серия К № 11380335 на ОД на МВР Ловеч на К. В.

В., ЕГН: ********** от гр.София е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева/102.26 евро за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 03.09.2025 г. в 16:07 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 67.651, в землището на с.Малиново, с АТСС „ARH CAM S1”, насочена в посока гр.Варна, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост извън населено място 90 км/ч и приспаднат толеранс от 3% с МПС «Хонда Сивик 5 ДР» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120cd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км/ч е установена скорост от 120 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 30 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/11060162 на 05.08.2025 г.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят К. В. В., който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, като оспорва изцяло описаното нарушение да е извършено от него, както и това, че установената скорост от 120 км/ч е на посоченото МПС. Счита, че тази скорост е на движение на друго МПС от движещата се колона от автомобили на въпросния 1 пътен участък във въпросното време. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите към преписката липсват доказателства за лично връчване на ЕФ на жалбоподателя, жалбата е подадена на 10.10.2025 г. и е входирана в ОД на МВР-Ловеч на същата дата и е препратена до РС-Ловеч, като по същество е неоснователна.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал. ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 120 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, която не произтича от п.з., а от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 90 км/ч, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в използваното АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 67.651, землището на с.Малиново, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство.

В приложената разпечатка е отразено,че превишената скорост е 124 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс е 120 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място, което е видно от представената схема от ОПУ-Ловеч. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

2

Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената за извън населено място. От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено извън населено място, като правилно и в съответствие с направеното словесно описание АНО е квалифицирал нарушението именно по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 90 км/час за извън населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 120 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 90 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено извън населено място, видно от снимковия материал.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 154-ЗЧ-ИСИС от 08.11.2024 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство № 120cd3d. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Следва да се има пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011 г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не 3 могат да се прилагат изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден на 11.09.2025 г. от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на 4 нарушението. Нарушението е извършено на 03.09.2025 г., а ЕФ е издаден на 11.09.2025 г. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая Т.И., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма. При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.

4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства, собственикът на автомобила след получаване на ЕФ не е депозирал декларация с данни за лицето извършило нарушението и не е представил копие от свидетелството му за управление, както и към настоящия момент не е подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Последният, видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189,ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран жалбоподателят, като собственика на автомобила, с който е извършено нарушението.

5

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-8411/04.09.2025 г., с дата на използване 03.09.2025 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 03.09.2025 г., от който е видно, че отговаря на всички изисквания в Приложение към чл.10 от наредбата, тъй като съдържа информация относно ОД на МВР, рег.№ на протокола, номер на АТСС, място за контрол, посока на движение на контролираните МПС, вид път, режим на работа, посока на задействане, начало на работа, край на работа, приложена е и снимка на разположението на АТСС/л.6 и л.7/.