Решение № 1305 от 30.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1305 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20211100902818 по описа за 2021 година

Ищецът „И.“ ЕООД твърди, че с ответника имат сключени два договора за продажба на дизелово гориво Е5 /ГИПТТ/ - газьол за извънпътна техника и трактори, съответно от 12.02.2021 г. и 26.06.2021 г. Уговорената цена за продаденото с договора от 12.02.2021 г. 20134 литра гориво е 34646.59 лева, като за тази сума е издадена фактура 1000005759/12.02.2021 г., а за доставката на горивото е съставена товарителница № 004926/12.02.2021 г.

Уговорената цена за продаденото с договора от 26.06.2021 г. 19810 литра гориво е 38082.74 лева, като за тази сума е издадена фактура 1000006196/26.06.2021 г., а за доставката на горивото е съставена товарителница № 005343/26.06.2021 г. Ищецът поддържа, че е изпълнил задълженията си по горепосочените договори и е доставил уговорените количества гориво на посочения от ответника адрес – гр. Гулянци, Стопански двор 2, като посочва, че ответникът не е изпълнил изцяло насрещното си задължение да заплати цената на това гориво. Единствено по първия договор е платена сума в общ размер от 23 000 лева /на 25.06.2021 г. по банковата сметка на ищеца е преведена сума в размер на 18 000 лева, а на 25.10.2021 г. сума от 5 000 лева/, като след отчитане на тези плащания ответникът остава да дължи по договора от 12.02.2021 сума в размер на 11646.59 лева. Ищецът поддържа, че цената е следвало да бъде платена при предаване на стоката, 1 поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава в размер на общо 3898.01 лева, формирана като сбор от следните суми: 1280.10 лева, представляваща законна лихва, начислена върху цената 34646.59 лева за периода от 13.02.2021 г. /деня на забавата на задължението по фактура № 1000005759/12.02.2021 г./ до 25.06.2021 г. /датата, на която е платена част от цената/ включително; 564.18 лева, представляваща законна лихва, начислена върху неплатения остатък от цената по фактура № 1000005759/12.02.2021 г.

16646.59 лева, за периода от 26.06.2021 г. до 25.10.2021 г. /датата, на която е платена част от цената/ включително; 181.18 лева, представляваща законна лихва, начислена върху неплатения остатък от цената по фактура № 1000005759/12.02.2021 г. 16646.59 лева, за периода от 26.10.2021 г. до 20.12.2021 г. включително и 1872.55 лева, представляваща законна лихва, начислена върху цената по фактура № 1000006196/26.06.2021 г. 38082.74 лева, за периода от 27.06.2021 г. до 20.12.2021 г. включително. Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 11646.59 лева, представляваща неизплатения остатък от дължимата цена по договор за продажба на дизелово гориво от 12.02.2021 г., във връзка с който е издадена фактура № 1000005759/12.02.2021 г.; сумата от 2025.46 лева, представляваща лихва за забава върху дължимата по фактура № 1000005759/12.02.2021 г. цена, начислена за периода от 13.02.2021 г. до 20.12.2021 г.; сумата от 38082.74 лева, представляваща дължимата цена по договор за продажба на дизелово гориво от 26.06.2021 г., във връзка с който е издадена фактура № 1000006196/26.06.2021 г. и сумата от 1872.55 лева, представляваща лихва за забава върху дължимата по фактура № № 1000006196/26.06.2021 г. цена, начислена за периода от 27.06.2021 г. до 20.12.2021 г. Претендира и законната лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и направените в производството разноски, включително и тези направени в обезпечителното производство. В исковата молба е посочена банкова сметка на ищеца, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Ответникът “А.А.“ ЕООД оспорва предявените искове. Посочва, че ищецът не е представил описаните в исковата молба договори. Заявява и общо оспорване на всички изложени в исковата молба обстоятелства. Иска от съда да отхвърли исковете, като му присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, 2 приема за установено следното:

От приетите по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице В. П. по съдебно-счетоводната експертиза, което като неоспорено от страните Съдът приема за компетентно и безпристрастно дадено, се установява следното:

На 14.07.2023 г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е вписана промяна в правната форма на дружеството „А.А.“ от ООД в ЕООД.

На 12.02.2021 г. ищецът издава на ответника фактура № 1000005759 за дизелово гориво Е5 /ГИПТТ/ - 20134 литра, с ед. цена за литър 1.434 лева, на стойност от общо 34646.59 лева с ДДС. Видно от товарителница № 004926/12.02.2021 г., остойностеното с тази фактура количество дизелово гориво е доставено на ответника /товарителницата е подписана от представител на получателя/. Доставката по фактурата е надлежно заявена от ищеца, пред Национална агенция за приходите, по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Фактурата от 12.02.2021 г. е осчетоводена от ищеца, като е отчетено вземане от клиенти в размер на 34 646.59 лева, приход в размер на 28 872.16 лева и е осчетоводен данък върху добавената стойност за продажбите в размер на 5 774.43 лева, с основание „продажба на дг“. Според вещото лице така извършените счетоводни записвания от ищеца, във връзка с тази фактура, са в съответствие с приложимите счетоводни стандарти и Закона за счетоводството. По фактура № 5759/12.02.2021 г. има извършени частични плащания от ответника, както следва: на 25.06.2021 г. сума в размер на 18 000 лева и на 25.10.2021 г. сума в размер на 5 000 лева. При отчитане на така извършените по фактурата плащания, по нея остава да се дължи сума от 11646.59 лева. Вещото лице не извършва проверка относно отразяването на тази фактура в счетоводството на ответното дружество, поради липса на оказано съдействие от страна на ответника /непредоставен достъп до счетоводството/.

На 26.06.2021 г. ищецът издава на ответника фактура № 1000006196 за дизелово гориво Е5 /ГИПТТ/- 19810 литра, с ед. цена за литър 1.602, на стойност от общо 38082.74 лева с ДДС. Видно от товарителница № 005343/26.06.2021 г., остойностеното с тази фактура количество дизелово гориво е доставено на ответника /товарителницата е подписана от представител на получателя/. Доставката по фактурата е надлежно заявена от 3 ищеца, пред Национална агенция за приходите, по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Фактурата от 26.06.2021 г. е осчетоводена от ищеца, като е отчетено вземане от клиенти в размер на 38082.74 лева, приход в размер на 31735.62 лева и е осчетоводен данък върху добавената стойност за продажбите в размер на 6347.12 лева, с основание „продажба на дг“. Според вещото лице така извършените счетоводни записвания от ищеца, във връзка с тази фактура, са в съответствие с приложимите счетоводни стандарти и Закона за счетоводството. Вещото лице не извършва проверка относно отразяването на тази фактура в счетоводството на ответното дружество, поради липса на оказано съдействие от страна на ответника /непредоставен достъп до счетоводството/.

Дължимата лихва за забава върху цената по фактура №

1000005759/12.02.2021 г., за периода от 13.02.2021 г. до 20.12.2021 г. е в общ размер на 2025.46 лева, формиран като сбор от дължимата лихва върху главница от 34646.59 лева за периода от 13.02.2021 г. до 25.06.2021 г. /1280.10 лева/; дължимата лихва върху главница от 16646.59 лева за периода от 26.06.2021 г. до 25.10.2021 г. /564.18 лева/ и дължимата лихва върху главница от 11646.59 лева за периода от 26.10.2021 г. до 20.12.2021 г. /181.18 лева/.

Дължимата лихва за забава върху цената по фактура №

1000006196/26.06.2021 г., за периода от 27.06.2021 г. до 20.12.2021 г. е в общ размер на 1872.55 лева.

На 07.10.2021 г. на ответника е връчена покана от ищеца да плати дължимите по гореописаните две фактури суми.

Съдът намира, че от така събраните по делото доказателства се установи наличието на валидни облигационни правоотношения между ищеца и ответника, с типичното за договор за търговска продажба съдържание.

Договорът за продажба е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Той се счита сключен с постигането на съгласие между страните по него и създава задължения и за двете страни: за продавача – да достави стоката, в уговореното от страните количество и качество, а за възложителя – да заплати уговорената цена на стоката. В случая се установи, че страните са постигнали съгласие относно вида, количеството и цената на стоката, поради което и предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ТЗ, Съдът намира за неоснователни направените от ответника възражения срещу основателността на исковете, обосновани с липсата на представени от ищеца писмени 4 договори. Предвид неформалния характер на договора за търговска продажба той може да бъде доказан с всички допустими доказателства и доказателствени средства, като в случая сключването на договорите /постигането на съгласие от страните относно всички съществени елементи на същите/ се установява от съдържанието на представените от ищеца фактури, които са надлежно осчетоводени от него, като на основание чл. 161 от ГПК следва да се приеме, че тези фактури са осчетоводени и от ответника /по първата фактура има и извършени частични плащания от страна на ответника/. Изпълнението на поетите от ищеца с тези договори задължения да достави стоките в количеството, посочено в процесните фактури, е установено от представените по делото товарителници, подписани от представител на ответника и от надлежното осчетоводяване на фактурите в счетоводството на страните /осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ответника се приема за установено, на основание чл. 161 от ГПК/.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не установи да е платил на ищеца претендираната в настоящето производство цена на стоките. Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са се осъществили.

Предвид изложеното, съдът намира предявените искове за главниците за основателни и доказани по размер, поради което исковете по чл. 327 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.

Задължението за заплащане на цената за доставената стока възниква в момента на предаване на стоката – арг. от чл. 327, ал. 1 ТЗ. Предвид установеното от съда, че товарителници № 004926/12.02.2021 г. и № 005343/26.06.2021 г. установяват предаване на стоките от ищеца на ответника, то задължението на ответника за заплати цената им възниква от датата на съответната товарителница и за поставянето му в забава не е необходимо изпращането на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Следователно искът за присъждане на лихва за забава върху вземането за остатъка от дължимата цена по фактура № 1000005759 от 12.02.2021 г. е основателен за периода от 13.02.2021 г. до 20.12.2021 г. и доказан за пълния предявен размер от 2025.46 лева /съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза/, а искът за присъждане на лихва за забава върху 5 вземането за дължимата цена по фактура № 1000006196/26.06.2021 г. е основателен за периода от 27.06.2021 г. до 20.12.2021 г. и доказан за пълния предявен размер от 1872.55 лева /съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза/.

При този изход на производството ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, включително и разноските, направени във връзка с обезпечаване на исковете арг. от т. 5 на Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012 г. Тези разноски възлизат на 9531.09 лева, в това число дължима държавна такса в размер на 2145.09 лева; 5320 лева заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство; 500 лева възнаграждение за вещо лице; 40 лева заплатена държавна такса в производството по чл. 390 от ГПК /по ч. гр. д. № 539/2021 г. по описа на ОС-Ловеч/; 1280 лева заплатено адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство /ч. гр. д. № 539/2021 г. по описа на ОС-Ловеч/ и 246 лева разноски, направени във връзка с образуването на изпълнително дело въз основа на издадената обезпечителна заповед /изп. дело № 932/2021 г. на ЧСИ Р.А./.