Решение № 271 от 21.03.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

Гр.София, ....03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI въззивен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЛИЦА МАНОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЪР СТОИЦЕВ

ГАБРИЕЛА Л.А при участието на секретаря

Росица Пейчева и в присъствието на прокурора Анелия Неделчева, като разгледа докладваното от съдия Манолова ВНОХД № 4905/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

Образувано е по въззивен протест на прокурор от Софийска районна прокуратура срещу присъда от 30.05.2018 г. по НОХД № 12356/2014 г. по описа на СРС, НО, 98 състав, с която подсъдимият П.М.К. е признат за невиновен в това, на неустановена дата в периода 27.05.2010г. - 12.07.2010г., в гр. София, в съучастие като помагач с Б.Й.К.

/извършител/ умишлено да е улеснил извършването на престъпление, като убедил К.Л.К.да упълномощи извършителя да представлява ЕТ „К.К.- П.“, правоприемник на ЕТ „П.А.- П.“ пред различни институции, която в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата си е съставила официален документ - свидетелство за професионална квалификация серия К-10 номер 060074, per. номер

127/12.07.2010 г., издадено на името на В.П.А., в който удостоверила неверни обстоятелства, че А.през 2010г. е завършил курс за професионална квалификация, специалност „вътрешни облицовки и настилки“ с код 5820306 в ЦПО ЕТ „П.А.- П.“, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 311, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.4, вр.ал. 1 от НК.

Със същата присъда, подсъдимата Б.Й.К. е призната за невиновна в това, на неустановена дата в периода 27.05.2010 г. - 12.07.2010 г. в гр.София, в съучастие като извършител с П.М.К. /помагач/, в качеството си на длъжностно лице в кръга на службата си да е съставила официален документ - свидетелство за професионална квалификация серия К-10 номер 060074, per. номер 127/12.07.2010г., издадено на името на В.П.А., в който удостоверила неверни обстоятелства, че А.през 2010г. е завършил курс за професионална квалификация, специалност „вътрешни облицовки и настилки“ с код 5820306 в ЦПО към ЕТ „П.А.- П.“, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.311, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В протеста и допълнението към него са развити съображения за неправилност на присъдата. Прокурорът изразява несъгласието си с извода на съда за липсата на съставомерност по чл. 311, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК и чл.311, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. Изтъква, че първоинстанционният съд е направил неправилни правни изводи при изяснена фактическа обстановка.

Отбелязва, че присъдата е била постановена при непълнота на доказателствата, т.к съдът не е изследвал длъжностното качество на директор и не е изискал документи от бенефициента по договора. Твърди, че в мотивите не са коментирани издадените документи с невярно съдържание и показанията на ръководителя на учебното заведение, където е следвало да се проведе обучението по специалността „Вътрешни облицовки и настилки“. Прокурорът допълва, че районния съд неправилно е приел за достоверни показанията на свидетеля Г., тъй като, ако същата е съобщила, че не е извършвала проверки по проекта би дискредитирала себе си като контролен орган. Изразено е несъгласие с тезата на съда, че обвинението не е доказано, тъй като първата инстанция в мотивите си приема същата фактическа обстановка, като изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на държавното обвинение намира за неправилен и правния извод на съда за недоказаност на съучастническата дейност на подсъдимия П.К.. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и алтернативно - отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събирането на доказателства, който извод бе застъпен и в публичното заседание, проведено на 18.12.2018г., след изслушване становищата на страните.

В съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста. Изразява убеждението си, че от доказателствата по делото се доказват извършените от двамата подсъдими престъпления. Изтъква, че оправдателната присъда следва да бъде отменена и да бъде постановена осъдителна.

Защитникът на подсъдимите поддържа, че присъдата е правилна и законосъобразна. Изразява тезата, че подсъдимият К. няма качеството на длъжностно лице и по тази причина деянието се явява несъставомерно. Изтъква, че не е доказан фактът, че същият е убедил свидетеля К.К.да упълномощи подсъдимата К.. Защитата настоява, че в обвинителния акт не е посочено, с кое точно пълномощно е упълномощена подсъдимата и че това е недоказано. Намира, че е налице противоречие, тъй като подсъдимата К. е упълномощена от ЕТ „К.К.- П.“, а в обвинителния акт е отразено, че е упълномощена от ЕТ „П.А.- П.“. Излага, че подсъдимата няма качеството на длъжностно лице, тъй като не е сключвала договор, посредством който да е включена в организационната структура на предприятието, не е извършвала разпореждане с имущество или ръководна работа. Налице е единствено представително правоотношение, въз основа на което директор не може да бъде назначен. Адв. М. пледира за потвърждаване на присъдата, поради недоказаност обвинението на подсъдимата.

Подсъдимите поддържат становището на защитника им. В предоставената им последна дума заявяват, че желаят да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

След като прецени изложените в протеста доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийски градски съд намери за установено следното:

Протестът е неоснователен.

Спорът пред настоящата инстанция не е фокусиран върху фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивния съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на присъдата.

СГС намира, че първостепенния съд е провел задълбочено съдебно следствие, в хода на което е събрал всички възможни доказателства за пълноценното изясняване на обективната истина по делото. Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата.

Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Внимателно са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя фактическите констатации на СРС.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

П.А.К.била регистрирана като едноличен търговец с наименование на фирмата ЕТ „П.А.- П.“ с ЕИК: ******. Тя живеела в гр. Русе и имала сладкарница, в която работила сама без помощта на други служители. П.К.решила да създаде център за професионално обучение към фирмата си, посредством който да извършва обучение, с което да се повишава професионалната квалификация на заети лица и регистрирала такъв. На 25.01.2006 г. от Национална агенция за професионално обучение на ЦПО към ЕТ „П.А.- П.“ била издадена лицензия с № *********, с предмет извършване и удостоверяване на професионално обучение по изчерпателно посочени професии и специалности в приложенията към лицензията. В приложение към лицензията по протокол № 01/25.01.2006 г. в т.5 е посочено че ЦПО към ЕТ „П.А.- П.“ може да извършва обучения за професия „строител“ с код 582030, а в подточка 5.6 по специалност „вътрешни облицовки и настилки“ с код 5820306. На 06.01.2010 г. е подписано Споразумение на основание чл.7, ал.7 от ПМС 251/21.10.2009 г. между Агенция по заетостта и ЦПО към ЕТ „П.А.- П.“, /в качеството си на доставчик на услуги впоследствие на доставчик на обучение/, за извършване на обучение срещу ваучери на представители на целеви групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Обучаваните лица получавали ваучери от бюрото по труда и ги предавали на ЕТ „П.А.- П.“, като след приключване на обучението им се издавали свидетелства за професионална квалификация. Номиналната стойност на ваучерите била различна в зависимост от вида на обучението, а ЕТ „П.А.- П.“ получавала заплащане от страна на Агенция по заетостта след подаване на Искане за плащане за извършените от ЦПО обучения.

От ЦПО ЕТ „П.А.- П.“ са проведени обучения по схема за безвъзмездна помощ BG051P0001-2.1.11 - „Аз мога“. Програмата е финансирана със средства от ЕС. Въз основа на сключеното споразумение на 02.03.2010г. в гр. Пловдив между ЕТ „П.А.- П.“ в качеството й на доставчик на услуги и Б.В.В., в качеството й на приносител на ваучери за обучение, бил сключен договор за обучение за професионална квалификация, съгласно който ЕТ „П.А.- П.“ организирала обучение за придобиване на професионална квалификация на приносителя на ваучер за обучение по професия „продавач-консултант“ с код от СППОО 341020 по специалност „продавач-консултант“ с код от СППОО 3410201. Два договора със същия предмет били сключени на 19.03.2010 г. и един на 29.03.2010 г. в гр. Пазарджик между ЕТ „П.А.- П.“ в качеството й на доставчик на услуги и Е.С.Г., Г.Н.А.и Л.В.Д., в качеството им на приносители на ваучери за обучение.

Подсъдимият П.К. бил управител на „Е.-с.“ ООД, към което бил регистриран ЦПО, който също се занимавал с подобни обучения срещу ваучери. На неустановена дата подсъдимият К. и П.К.се запознали по повод обученията, които провеждали и работата им с бюрата по труда и поддържали комуникация. В изпълнение на задълженията по сключените договори през март 2010 г. ЦПО ЕТ „П.А.- П.“ стартирали обучения по различни професии и специалности. На 27.05.2010 г. П.К.починала и наследници на фирмата й станали синът й Л.К.Л.и съпругът й К.Л.К.. С декларация - съгласие Л.Л.се отказал от наследствената си част в полза на баща си К.К., който станал правоприемник на ЕТ „П.А.- П.“, под наименованието ЕТ „К.К.- П.“ с ЕИК:******. След като разбрал за смъртта на П.К.подсъдимият К. се свързал с Л.Л.и му казал, че трябва да продължат обученията, при което свидетелят Л.го насочил към свидетелят К.. Впоследствие подсъдимия П.К. казал на свидетеля К., че трябва да даде пълномощно на неговата роднина Б.К., тъй като същата живеела в гр.София, където се намирала агенцията, а и обученията се провеждали там, и която щяла да му помогне да довършат започнатите обучения. В гр. София К. била упълномощена от К. и Л.. Впоследствие в гр. Русе, свидетелят К. упълномощил подсъдимата да представлява ЕТ „К.К.- П.“. Подсъдимата К. започнала да се занимава с курсовете за професионално обучение провеждани от П.К.а. По неустановен начин същата се сдобила с личните данни на В.П.А. с ЕГН:********** и съставила Свидетелство за професионална квалификация с per. № 127/12.07.2010 г. на негово име, като в графата „Директор/Ръководител/ на посоченото свидетелство поставила името, подписа си и печат на ЕТ „П.А.- П.“.

Горепосочената фактология се подкрепя от:

Гласните доказателствени средства -показанията на Л.К.Л.дадени пред съда; показанията на К.Л.К.дадени по ДП и приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.З от НПК; показанията на Г.П.П.в, Г.П.Г., И.К.С., Е.И.П., Д.К.С., дадени пред съда; показанията на В.П.А. дадени пред Районен съд -Горна Оряховица по делегация; показанията на В.М.Т., Д.Р.Д., В.Б.Х., Б.И.П., Я.З.К., Д.Д.Г.дадени пред съда; показанията на Т.С.К.дадени по ДП и приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.З от НПК;