Решение № 1238 от 05.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1238 гр. София, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20231100501130 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение от 21.11.2022 г., постановено по гр. дело №49764/2018 г. по описа на Софийския районен съд,167 състав, е отхвърлен предявеният от ищеца Г. З. срещу Н. Л. осъдителен иск с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта, достойнството и авторитета му, както и доброто му име в обществото като мъж и загрижен баща, претърпени вследствие от заснето предаване „Отечествен фронт“, излъчено на 06.02.2010 г. по „Нова телевизия“, в което ищецът е бил представен като „лош герой“ и публично били разгласени семейни и лични различия между него и ответницата.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Г. З., с която оспорва същото като неправилно и необосновано. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът не е доказал, че предаването действително е било излъчено, както и че същото не е било заснето по инициатива на ответницата. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният от ищеца иск да бъде уважен в цялост.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от ответницата Н. Л., с който оспорва същата като неоснователна и моли постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено в цялост.

1

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Въззивният съд намира, че същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата въззивна инстанция намира, че следва да се добави и следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 45, ал.1 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът приема, че е сезиран с искане за заплащане на парична сума, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат от неправомерни действия на ответника. За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните елементи от сложния фактически състав: 1./деяние, 2./противоправност на деянието, 3./вреда, 4./причинна връзка между настъпилата вреда и деянието, като съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД 5./ вината се предполага до доказване на противното.

В настоящия случай между страните не е спорно, че са били съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила решение от 10.04.2019 г. на Районен съд – гр. Сливница, както и че имат едно дете от този брак.

По делото са приобщени множество писмени доказателства, от които е видно, че ищецът страда от различни заболявания, които твърди, че са настъпили в резултат на изпитания стрес, тревожност и унижението, причинени от излъчване на предаване, в което той е бил представен като лош съпруг и баща.

По отношение на първия елемент от фактическия състав, а именно 2 действие или бездействие, причинило процесната вреда, ищецът твърди, че такова действие представлява заснемането и излъчването на предаването „Отечествен фронт“ по частна телевизия.

На първо място следва да се посочи, че с молба вх.

№5072234/12.06.2020 г. ищецът е посочил, че видеото е свалено от онлайн пространството и се откриват следи за него на посочен от него сайт.

Изложеният текст в молбата на ищеца има характер единствено на цитат, а не на извадка, както той твърди в депозираната въззивна жалба, като не е ясен и източника на този цитат.

По-нататък самият той посочва, че същото е заснето в рамките на предаването „Отечествен фронт“ на М.К.. Твърдението на ищеца, че заснемането и излъчването са станали по инициатива на ответницата са останали недоказани, тъй като не са представени никакви доказателства, подкрепящи това твърдение.

По изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че в настоящето производство ищецът не ангажира доказателства, от които да се установи наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

При съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските:

Предвид изхода от спора и като съобрази обстоятелството, че ищецът по настоящото дело е освободен от внасянето на такси и разноски по делото, съдът намира, че на особения представител на въззиваемата страна следва да се изплати възнаграждение в размер на 300 лв. от бюджета на съдебната власт.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.11.2022 г., постановено по гр. дело №49764/2018 г. по описа на Софийския районен съд,167 състав в цялост.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Д. С. Н. възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв. от бюджета на съдебната власт.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на адвокат Д. С. Н. разходен-касов ордер за сумата.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280,ал.3,т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4