Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 798 от 12.06.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 291/2023
Вид
Решение № 798
Подписан
12.06.2023
Състав
Красимир Машев, Петя Алексиева, Златина Рубиева

Цитирани разпоредби

  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.149, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 202 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000500291 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С Решение № 262946/14.09.2022 г., постановено по гр.д. № 4332/2019 г. по описа на СГС, І-9 състав са отхвърлени предявените от Ц. Д. Н. лично и като пълномощник на Р. П. Й. срещу „ФАЛКОН-73“ ЕООД обективно и евентуално съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД за установяване по отношение на ответника, че ищците са собственици на Ателие № 16, ет.5, със застроена площ от 69,21 кв.м., заедно с мазе № 16 с адрес на имота: гр. ***, район ***, ул. „***“ № *** и да бъде осъден ответникът да им предаде владението върху него, при условията на евентуалност да се приеме за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на 69,21/122,91 идеални части от имот - Апартамент № А9 със застроена площ 122,91 кв.м., находящ се на пети етаж в сграда с адрес: гр.

***, район ***, ул. „***“ № *** и да бъде осъден ответникът да им предаде владението на имота, както и да бъде осъден ответника да им заплати сумата от 1 300 лв. обезщетение за неоснователното ползване на недвижимия имот за периода 01.01.2018 г. – 31.01.2019 г. (по 100 лв. на месец), ведно със законна лихва от 28.03.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) до 1 окончателното плащане.

Съответно с решението и съобразно изхода на спора ищците са осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение и в неговата цялост, е постъпила в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство Ц. Д. Н. и Р. П. Й.. Въззивната жалба е подадена чрез процесуалния им представител адвокат Р. Г. с надлежно учредена представителна власт по делото.

Въззивниците считат, че така постановеното решение е неправилно.

Поддържат също така, че решението в частта, с която е отхвърлен предявения при условията на евентуалност иск е и необосновано с оглед установените по делото факти и събраните доказателства.

Моли съда да отмени решението и да постанови ново, с което да уважи предявените от ищците искове.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответникът „ФАЛКОН 73“ ЕООД чрез неговия процесуален представител адвокат И. С., надлежно упълномощен.

Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно, справедливо и обосновано, а въззивната жалба за неоснователна, поради което моли съда да потвърди обжалваното решение.

В открито съдебно заседание възивни ците-ищци, чрез своя процесуален представител молят съда да уважи въззивната им жалба. Адвокат Г. претендира да й бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият - ответник в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа 2 страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с предявени от Ц. Д. Н. и Р. П. Й. срещу „Фалкон 73“ ЕООД активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, чл.59 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на ателие № 16, ет.5, със застроена площ 69,21 кв.м., заедно с мазе № 16 с площ от 5,9 кв.м., заедно с 1,479% идеални части, равняващи се на 6,84 кв.м. от общите части на сградата, построена в УПИ ІІІ-78 от кв.305Г по плана на гр.София, м. „Цар Борис ІІІ“, СО, район Красно село, ул. „***“ № ***, целият с площ от 1161 кв.м. на основание договор за покупко-продажба от 29.08.2007 г., сключен в нотариална форма, при условията на евентуалност на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 29.08.2007 г. до края на 2017 г., при условията на евентуалност, че ищците са собственици на 69,21/122,91 идеални части от гореописания имот и да осъди ответника да предаде владението на имота на ищците, както и да осъди ответника да заплати на ищците сумата от 1300 лв., представляваща обезщетение за ползването на процесния имот през периода 01.01.2018 г.-31.01.2019 г. без правно основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Ищцата Ц. Д. Н. се легитимира на основание договор за покупкопродажба от 29.08.2007 г. , обективирана в нотариален акт № 12, том ІV, рег.

№ 11352, дело № 536/2007 г. на нотариус В. Г. с рег. № *** на НК като собственик на следния недвижим имот в груб строеж: ателие № 16, етаж 5 със застроена площ от 69,21 кв.м., при съседи: север-стълбище и асансьор, западулица, и юг-калкан, изток –ап.№ 9, заедно с мазе № 16 с площ от 5,9 кв.м., при съседи: от три страни коридори и мазе № 15, заедно с 1,479% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 6,84 кв.м. от общите части на сградата, построена в УПИ-ІІІ-78 от кв.305Г по плана на гр.София, м.“Цар Борис ІІІ“, СО, район Красно село, ул. „***“ № ***, целият с площ от 1161 кв.м., одобрен със Заповед № РД 09-50-483/26.08.1998 г., при съседи:

УПИ І-отреден за ОЖС, УПИ ІІ-79. Имотът е придобит от „Ермила“ ООД.

3

Имотът е придобит от ищцата по време на брака й с ищеца Р./П. Й., сключен на 21.10.1978 г., видно от удостоверение за сключен граждански брак № 4771170034 от 03.10.2017 г. на Община Мездра.

От удостоверение за данъчна оценка, издадено от СО, Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-Красно село“, се установява, че така придобитото от ищците ателие, представлява част от апартамент № А9 с РЗП122,91 кв.м., който апартамент и съобразно приетата по делото схема № 15469034-29.05.2019 г. на СГКК гр.София представлява самостоятелен обектапартамент с идентификатор ***. в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район Красно село, ул. „***“ № ***, вх.А, ет.5, ап.А9 с площ 122,91 кв.м., прилежащи части: 3,205% идеални части от общите части на сградата и мазе № 9 с площ 3,64 кв.м.

От приетия по делото нотариален акт № 58, том ІV, рег.№ 10846, дело № 561/2006 г., надлежно вписан в СВ (стр.123 от делото на СГС), се установява, че праводателят на ищците „Ермила“ ООД и на 30.10.2006 г. , дата предхождащата датата, на която ищците са придобили ателието, се е разпоредил с правото си на собственост върху апартамент А9, част от който е и продаденото на ищците ателие, в полза на трето лице „Одинис-БП“ ЕООД, т.е. към 29.08.2007 г. собственик е бил „Одинис-БП“ ЕООД, не „Ермила“ ООД.

Установява се също така, че на 30.04.2009 г., процесното ателие № 16 е продадено повторно, но вече от „Одинис-БП“ ЕООД на А. М. С.. Същото обаче е продадено като 65,27/122,91 идеални части от апартамент А9, като по силата на договора, продавачът се е задължил в срок до 31.05.2009 г. и за своя сметка да изготви екзекутивна документация, с която се разделя апартамент А9 на два различни обекта, а именно: апартамент А9 и ателие № 16.

Ответното дружество се легитимира като собственик на основание осъществена на 18.12.2017 г. покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 109, том ІV, рег. № 17903, дело № 662/2017 г. на нотариус Ц. С. с рег.

№ *** на НК, на 53,80/122,91 идеални части от самостоятелен обект в сградаапартамент А9, изграден до степен на завършеност „груб строеж“, заснет с идентификатор ***. по КККР, одобрени със Заповед № РД-184 50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район Красно село, ул. „***“ (бивша ул. „***“) № ***, вх.А, ет.5, ап.А9, а съгласно схема обектът се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 122,91 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-няма и при съседи, съгласно доказателствени документи за собственост: вътрешен двор, апартамент № А10, калкан, коридор и стълбище, заедно с 3,205 % идеални части, равняващи се на 14,23 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, заедно с мазе № 9, с площ от 3,64 кв.м., при съседи: мазе №№ 8, 10, коридор и калкан, заедно с 0,072% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ ІІІ-78 от кв.305Г, по плана на гр.София, м.“бул.Цар Борис ІІІ“, одобрен със Заповед № РД-50-483/26.08.1998 г. с площ 1161 кв.м.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на комплексна СТЕ се установява, че от апартамент № А9 са обособени две жилища. Първата част е разположена в северозападната част и достъпът до него е през входна врата вдясно от общия коридор. При сравнение с изпълненото на място и одобрения архитектурен проект от 27.09.2000 г. е видно, че има сменено предназначение на помещение, а именно: спалня е преустроена на дневна с кухненски фронт, с цел да се обособят две жилища.

Терасата е с по-голяма площ от посочената в проекта. Втората част също е обособена като отделно жилище, достъпът до него е през входна врата вляво от общия коридор. Същият заема югоизточната част на апартамент А9 и е напълно завършен. При сравнение с изпълненото на място и одобрения архитектурен проект от 27.09.2000 г. е видно, че има вътрешно преустройство и сменено предназначение на помещения, изразява ще в: премахната е преградната стена между тоалетната и дрешника и е обособена баня, зазидана е вратата към тоалетната, а вратата на дрешника е изместен по-близо до ъгъла със спалнята и оттам е входа за банята, дневната и кухненския бокс са общо помещение, по проект от коридора има две врати-за дневната и за кухненския бокс на място е зазидана вратата към дневната. Вещото лице дава заключение, че апартамент № А9 на място не отговаря на одобрения архитектурен проект от 27.09.2000 г.

5

От заключението на вещото лице се установява, че средният пазарен наем на ателие № 16 за процесния период възлиза на сумата от 4030 лв., а законната лихва от 28.03.2019 г. до 10.03.2022 г. възлиза на сумата от 1207,88 лв.

По делото пред първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетелите М. Е. Р., Ж. Г. Г., З. Й. С. и И. С. Б..

Свидетелите установяват, че ищцата е омъжена във Франция, където живее, но през 2007 г. закупила процесното ателие на пети етаж. Установяват, че до 2017 г. ищцата ползвала и живеела в апартамента основно през лятото, а през зимата се прибирала във Франция. От 2017 г. ищцата няма достъп до апартамента си. Това установила когато се прибрала и не могла да си отключи, защото бравата била сменена.

Свидетелят И. Б. установява, че зимно време чистел снега на терасата на апартамента на ищцата и именно той установил, че достъпът до апартамента е прекратен. Отишъл да чисти и установил, че не може да влезе. Имало иззидана стена в корида след стълбището с желязна врата. Това се случило есента на 2017 г.

Свидетелят М. Е. Р. установява, че бил охрана на сградата на ул. „***“ в периода от края на м.януари 2017 г. до края на м.май 2017 г., бил нает от синдика г-н М.. Установява, че в този период апартамент А9 на петия етаж бил запечатан и имало поставена лепенка. Установява, че в апартамента никой не живеел. Спалнята била разбита, в кухнята нямало маси и столове.

Свидетелят установил това обстоятелство в началото на месец март 2017 г.