Решение № 62 от 09.03.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 1356/2025
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 17.04.2026
- Състав
- Боряна Красимирова Иванова Гащарова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
- чл. 11 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- параграф 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. Ихтиман, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Гражданско дело № 20251840101356 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. В. Т., чрез адв. Д. Г.- АК Ловеч, срещу „Кредирект” ЕООД. Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № * от 15.10.2023 г. В условията на евентуалност са предявени искове по чл. 26, ал. 4 ЗЗД за отделни клаузи от същия договора – чл. 18, ал. 1 предвиждаща дължимостта на неустойка в размер на 1292,67 лева и по чл. 26, ал. 4 ЗЗД за отделни клаузи от посочения договор по чл. 6, ал. 1, посочващ размера на ГПР. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 368,00 лв., представляваща платена при липса на основание по нищожен договор за потребителски кредит с № * от 15.10.2023 г., както и разноски.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника посочения договор, въз основа на който е получила заем в размер от 1000 лв., със задължение да го върне ведно с уговорената възнаградителна лихва. Общата сума, която е следвало да върне е била в размер на 1323,33 лева, платима на 12 равни месечни вноски при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 47% и ГПР в размер на 58,26%. Кредитът е бил обезпечен с поръчител или банкова гаранция, като поради неизпълнение на задължението за предоставянето на обезпечението е начислена неустойка в размер на 1292,67 лева.
Ищцата посочва, че е погасила сумата в размер на 1368,00 лева. Излага доводи, че договорът е нищожен поради противоречие със закона – чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че процесният договор само формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото реалният годишен процент на разходите значително 1 надхвърля посочения в договора, както и законоустановения максимум.
Счита, че клаузата за неустойка в случай на неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи обезпечение, е нищожна тъй като единствената функция е да увеличава възнаграждението по кредита по чл. 19, ал. 4 от ЗЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, освен това тя не е включена в ГПР.
Излага, че клаузата по кредита не изпълнява обезщетителна функция, както и че е неравноправна, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Ето защо счита, че дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а доколкото е платил сума в общ размер от 1000 лв. се дължи връщане на надплатения размер от 368 лв., за което предявява претенция. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете. Твърди, че предявения иск за нищожност е неоснователен. Излага подробни доводи, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Поддържа, че при формиране на годишният процент на разходите по договора са спазени всички законови изисквания, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Счита, че уговорената между страните неустойка не следва да бъде включена в ГПР и е действителна. Претендира разноски.
Оспорва претенцията на адвоката на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение рег. № 818/21.12.2025 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 10.02.2026 г. без възражение от страните, на осн.чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с № *г., по който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 1000 лв., както и че ищцата е върнала на ответника по сключения договор сумата в размер на 1368,00 лева.
Видно от приетия по делото договор за потребителски кредит с № * от 15.10.2023 г. е, че кредитът е следвало да бъде върнат с 12 месечни погасителни вноски, 3 от които по 39,17 лева и 9 погасителни вноски по 133,98 лева. Годишният процент на разходите е посочен в размер на 58,2%, с отразен фиксиран лихвен процент в размер на 47%.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл.
19 ЗПК:
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК за да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона.
2
Съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски, като страни по него са потребител по смисъла на параграф 13, т. 1 от ЗЗП, тъй като ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди и небанкова финансова институция, търговец по смисъла на параграф 13, т. 2 от ЗЗП. Съдът взе предвид, че по дело не се твърди сумата по предоставения заем да е използвана за цели, свързани с професионалната и/или търговска дейност на кредитополучателя, поради което следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представения по делото договор за потребителски кредит, сключен между страните, е по правната си същност потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника, потребител, да върне предоставената парична сума.
Предвид изложеното, са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на чл. 143-147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.
В процесния случай, по договора за кредит са посочени размерът на предоставения кредит (означен като „размер на кредита“ в размер на 1000 лв.), срокът на кредита – 12 месеца, размерът на погасителната вноска, както и посочване на ГПР – 58,26% и годишен лихвен процент 47%, а също и общо дължимата сума по кредита, изчислена към датата на сключване на договора.
Към договора е представен и погасителен план, съдържащ размера, броя и периодичността на заплащане и падежната дата на всяка погасителна вноска, въпреки че в договора е уговорен фиксиран лихвен процент и поради това предоставянето на такъв погасителен план не е част от задължителното съдържание на договора.
В договора за кредит е посочен и размерът на годишния процент на разходите (ГПР) – 58,26%. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република 3
България, а клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Размерът на законната лихва се определя съобразно правилата на Постановление на МС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съгласно които размерът на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на сбора на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към месец октомври 2023 г. основният лихвен процент е в размер на 3, 64%, поради което законната лихва за забава за просрочени парични задължения е 13, 64%, а съответно максималния размер на ГПР съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е 68, 20%, поради което в процесния договор за кредит посоченият ГПР формално не надвишава максимално допустимия размер.
По отношение на спорния между страните въпрос дали уговорената в договорите неустойка за непредоставяне на обезпечение следва да се прибави към размера на ГПР, съдът намира следното:
Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
Видно от приетия по делото договор за потебителски кредит, уговореният в договора за потребителски кредит ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно т. нар. неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 18 от договора. В случая неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, включена е в погасителния план по него, като липсват данни да е била незадължително 4 условие за сключване на сделката, дължи се ежемесечно и представлява част от месечните погасителни вноски. Макар формално заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя, при съвкупното тълкуване на договорните клаузи е видно, че неустойката би била винаги дължима, тъй като задължението за представяне на обезпечение е практически неизпълняемо – в двудневен срок от сключване на договора да бъде осигурено трето лице - поръчител за вземанията по договора, което да отговаря на подробно описани многобройни изисквания или да бъде учредена банкова гаранция, като за това потребителят следва да разполага със средства в общия размер от главницата и лихвата по договора. Така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита.
Разпечатката съдържа 32 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6e93488f-aa73-4666-9d3c-26cb38116818