Решение № 464 от 13.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Варна, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Т.а

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20213100503073 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.259 от ГПК. Производството е образувано по въззивна жалба вх.№302049/12.11.2021г., подадена от САРИС ЕООД, ЕИК 103837945 , представлявано от Б.Д.К., чрез адв.Ш. от ВАК срещу решение №262650/19.10.2021г., постановено по ГД №6448/2020г. на 31 състав на ВРС, с което съдът е уважил изцяло предявения от АГРО 20 ЕООД, ЕИК 204687558, иск като е осъдил въззивното дружество/ответник/ да заплати на ищеца сумата от 15 800 лева, представляващи останала незаплатена част от продажната цена за 61.6 тона листна маса от бял равнец по договор от 2019г., за която са издадени фактури №2/01.11.2019г. и №2/04.11.2019г., ведно със законната лихва от сезирането на съда на 16.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.327 ТЗ както и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 740 лева, изчислено за периода от 02.11.2019г. до 12.03.2020г., на основание чл.294 ТЗ. С решението си съдът е уважил и насрещния иск на САРИС ЕООД срещу АГРО 20 ЕООД и осъдил последното да заплати на ответника сумата от 740 лева, представляващи платени без основание ведно със законна лихва от сезирането на съда 21.08.20г. до окончателното изплащане, на основание чл.59 ЗЗД. Съдът допуснал извършването на съдебно прихващане между присъдената сума от 740 лева обезщетение за забава и сумата от 720 лева по насрещния иск.

С жалбата се твърди, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно.

Претендира се отмяната му ведно с отхвърляне изцяло на предявения иск. Претендират се и разноските за производството.

С жалбата се въвеждат твърдения, че ищецът, противно на разпределената доказателствена тежест, не е доказал реалното извършване на оспорената доставка. Твърди се, че ответникът е оспорил своевременно изискуемостта на плащането именно поради оспорване доставката на стоката. Твърди се, че на ответника не са доставяни процесните 61 1 тона бял равнец, че за това липсват каквито и да са относими доказателства при ищеца, а и последният не е твърдял конкретни дати на доставката. Всички твърдения по делото сочат, че на ответното дружество не е доставено нищо. Прави се довод, че съдът не е отчел възражението на ответника, че следва да се направи разграничение между доставката на суха маса бял равнец и доставката на листна маса от същото растение за извличане на етерично масло, което се прави до третия ден от събирането. Като основание за това се сочи и изготвената СТЕ и даденото там становище на вещото лице.

Въззивникът сочи, че съдът не следва да кредитира допълнителното заключение на ССЕ в частта, касаеща изписване на стоката на 01.11.19г. Твърди се в тази връзка, че двете заключения по счетоводната експертиза са направени въз основа на счетоводен компютърен продукт, а не въз основа на първични счетоводни документи. Освен това, вещото лице е посочило, че такива данни не са му предоставяни при първоначалното изготвяне на основното заключение, а едва при изготвяне на допълнителната ССЕ. Поддържа се, че и въз основана тези данни не се установява извършване на доставката и дори счетоводното отразяване на операцията при ищеца сочи на липса на доставка. Твърди се, че ищецът основава твърденията си на едностранно и нарочно създадени доказателства, които са създадени изцяло в негов интерес и при оспорването им не установяват релевантните факти.

Твърди се, че фактурата, издадена от ищеца не е подписана от насрещната страна, а не е и електронна, за да не се нуждае от подпис. Твърди се, че по тази фактура няма извършени плащания в полза на ищеца. /ф. от 01.11.2019г./ Плащането по нея не е изискуемо поради липса на извършена доставка. Не се твърди и не се установява от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е извършил доставката и чрез трето лице, а съдът е основал решението си на предположение. Не се оспорва осчетоводяването на процесната фактура и ползването на данъчен кредит по нея като се твърди, че такова поведение съответства на изпълнение задължения по ЗСч. Сочи се съдебна практика по този въпрос в решение по дело №60140/2016г. на ВКС, ГО, Първо отделение. Поради това въззивникът твърди, че било необходимо изясняване на въпроса кога и как е била издадена фактурата – преди, по време или след доставката. Твърди, че не оспорва договорка за бъдещо доставяне на бял равнец /през следващата реколта 2020г./, извършването на вноски по този договор, но оспорва изискуемостта на вземането за пълната цена на доставката, тъй като такава реално липсва.

Въз основа на горното се поддържа, че искът е недоказан и неоснователен. Твърди се, че уговореното количество е било на цена от 30 800 лева, но тъй като не е доставено на ответника, се дължи дори връщане на платеното частично по сделката поради липса на основание за плащането му. Поради неоснователност на главния иск се поддържа неоснователност и на акцесорните искове.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от АГРО 20 ЕООД, чрез адв.П.А. от АК –Добрич. В същия се твърди, че жалбата е неоснователна, а решението на съда – правилно и законосъобразно. Твърди се, че в жалбата се правят бланкетни твърдения, които не са подкрепени с факти и доказателства. Оспорват се твърденията на въззивника, че процесната сделка била фючърсна както че извършените плащания по нея представляват авансово заплатена част от цената. Ищецът не е доказал уговорката за предварително плащане на цена, а и да е налице такава, то тя ще е нищожна поради липса на изискуемата императивна писмена форма съгласно чл.334 ТЗ. Въззиваемата страна сочи постоянна практика на съдилищата във връзка с осчетоводяването на издадена фактура от купувача чрез вписването в дневниците за покупките, декларирането по

ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея. Поддържа, че е извършил доставката и съобразно това е издадена процесната фактура. Въззивникът дължи цената на стоката едновременно с доставянето , какъвто е принципът в търговските продажби. Издадените за сделката две фактури не променят обстоятелството, че сделката е изпълнена от ищеца и по нея се дължи обективираната във фактурите цена. Претендира се отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на сторените разноски.

2

В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на въззивника адв.Ш. поддържа жалбата. Не прави възражения по доклада.

Насрещната страна, редовно призована, се представлява от адв.П.А. от АК –Добрич, който оспорва жалбата и поддържа отговора по същата.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано пред ВРС по иск на АГРО 20 ЕООД, представлявано от управителя П.Т. срещу САРИС ЕООД, представлявано от Б.К., за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 15 800 лева, представляващи остатъчна незаплатена цена за извършена продажба и доставка на 61.6 тона листна маса от бял равнец, съгласно неформален договор от м.11.2019г., ведно с мораторна лихва за забавено изпълнение в размер на 740 лева, изчислена за периода от 02.11.2019г. до 12.03.2020г., за които суми е била издадена от ищеца фактура №2/01.11.2019г. Твърди се, че между страните е извършена устна уговорка за доставка на листна маса бял равнец, което количество било закупено от ответника и доставено нему през м.11.2019г., срещу задължение да бъде заплатена цена от 30 800 лева. Твърди се, че въз основа на тази доставка на 61.6 тона маса от билката, ищецът издал данъчна фактура №2/01.11.2019г. на стойност от 30 800 лева, която била връчена на ответника. Твърди се, че ищецът е изправна страна като се претендира разликата до уговорената продажна цена, след приспадане на заплатен от ответника аванс, както следва: на 12.11.2019г. Сарис ЕООД заплатил 10 000 лева, а на 28.02.20г. – допълнително 5 000 лева. Твърди се, че по този начин, ответното дружество е признало задължението по сделката като дължи остатъка от цената по същата. По отношение на обезщетението за забавено плащане се твърди, че сумата от 740 лева е изчислена по следния ред: 90 лева –обезщетение за периода от 02.11.2019г. до 12.11.2019г., когато е заплатен аванс; 600 лева обезщетение за периода от 13.11.2019г. до 28.02.2020г., когато е заплатен вторият аванс по сделката и 50 лева – за периода от 29.02.2020г. до 12.03.2020г. Претендира се обезщетение до тази дата с оглед разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение.

Общият размер на претенцията възлиза на сумата от 16 540 лева ведно със законна лихва от предявяване на исковете на 16.06.2020г. до окончателното изплащане на дълга.

В срока за отговор е постъпило становище на САРИС ЕООД, чрез упълномощената адв.Ш., за неоснователност на исковете. Основното възражение на страната е недължимост на сумата поради липса а осъществена доставка на листна маса бял равнец от ищеца на ответника. Твърди се, че осчетоводяването на процесната фактура за цената №2/2019г. е единствено в изпълнение на ЗСч. Не се оспорват извършените частични плащания, но се твърди, че същите се отнасят не до фактурата, сочена от ищеца, а до фактура №2/04.11.2019г., която е съставена за предварително плащане на уговорена доставка на 61.6 тона бял равнец, реколта юни –юли 2020г., т.е. за бъдеща доставка. Излага се, че и това количество не е доставено на ответника. Оспорва се въобще доставката на листната маса през м.11.2019г., тъй като беритбата е в много по-ранен период, а билката не би могла да служи за извличане на масло или ще е загубила качествата си. Твърди се, че сочената в исковата молба количество листна маса не е доставяно на ответника, за него не са съставяни никакви съпътстващи документи /за съхранение, транспорт и др./. Поддържа се твърдение за уговорка за бъдеща доставка през 2020г. и поради това заплащане на аванс по същата.

Поради неосъществена доставка, цената не се дължи. Оспорва се и акцесорния иск.

Въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, в пределите на въззивното производство, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на ВЖ съдът констатира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез упълномощен проц.представител, в преклузивния срок и при интерес от обжалването. На тези изисквания отговаря и отговорът на жалбата, подаден чрез особения представител на ответника.

3

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Решението е обжалвано изцяло с доводи за неправилност и незаконосъобразност на сторените от съда правни изводи.

Страните не правят нови или недопуснати от първата инстанция доказателствени искания. Не твърдят обстоятелства по чл.266, ал.3 ГПК и не се релевират допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Направените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на правните изводи на съда са производни от въведени с жалбата оплаквания за нарушения на съда при обсъждане на събраните доказателства и доводи на страните.

При преценка непълнота/неточност/ на доклада съгласно чл.146, ал.2 ГПК, доколкото съдът не е указал за кои обстоятелства страните не сочат доказателства /при правилно разпределена док.тежест/, въззивният съд е дал възможност на страните да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради неточност на доклада. Въз основа на горното, на страните са допуснати гласни доказателства, изслушани пред въззивната инстанция, за установяване на обстоятелствата по фактическото доставяне на стоката.