Разпореждане № 111177 от 16.09.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 111177 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110143814 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена молба от ищеца „***, с която се прави искане за отмяна на разпореждането за връщане на въззивната жалба срещу Решение № 23379/27.12.2024 г., както и отмяна на постановеното разпореждане от 24.08.2026 г., с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на *** С подадената молба ищецът представя и платежно нареждане за внесена държавна такса.

След извършена служебна проверка по делото, съдът констатира, че процесното платежно нареждане не е било представено към първоначално подадената въззивна жалба, а същото се представя едва с настоящата молба.

От данните по делото безспорно се установява следната процесуална хронология:

Разпореждането, с което въззивната жалба е оставена без движение за внасяне на държавна такса, е получено от управителя на дружеството-ищец на 21.02.2025 г. Поради липса на представени доказателства за изпълнение на указанията, въззивната жалба е върната с разпореждане на съда на 25.03.2025 г. Съобщението за връщането на жалбата е получено от управителя на дружеството при условията на отказ по чл. 44, ал. 1 от ГПК, като разпореждането за връщане е влязло в законна сила на 05.04.2025 г.

За да се произнесе по направените с молбата искания, съдът намира следното:

На първо място, съгласно основните принципи на гражданското съдопроизводство, ищецът е следвало своевременно и добросъвестно да изпълни указанията на съда за представяне на документ за внесена държавна такса. Пропускането на предоставения срок води до преклудиране на правото и настъпване на неблагоприятните последици, изразяващи се във връщане на жалбата.

На следващо място, законът гарантира правата на страните чрез инстанционен контрол, поради което ищецът е имал възможност да обжалва разпореждането, с което се връща въззивната му жалба. Тъй като това право не е било упражнено, постановеният акт е влязъл в законна сила.

На следващо място, по отношение на издадения изпълнителен лист, на основание чл.

407 от ГПК, ищецът е имал и отделна процесуална възможност да обжалва разпореждането, с което е допуснато издаването на изпълнителния лист в рамките на законоустановения за това срок.

Предвид гореизложеното, исканията, обективирани в настоящата молба, се явяват процесуално недопустими.

1

В гражданския процес липсва процесуална възможност първоинстанционният съд сам да отмени издадения от него изпълнителен лист, нито да отмени собственото си разпореждане за връщане на въззивната жалба. Посочените съдебни актове подлежат на ревизия единствено и само от въззивната инстанция, а след тяхното влизане в сила същите не могат да бъдат преразглеждани и отменяни от същия съд, който ги е постановил.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „*** от 01.09.2026г.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2